В рамките на съвместното заседание в Априлци на Постоянните комисии по култура, по земеделие и развитие на селските райони, както и по младежки дейности, спорт и туризъм към НСОРБ, се проведе задълбочена отворена дискусия с кмета на община Габрово Таня Христова с фокус новият стратегически инструмент на Европейския съюз – „Европейския културен компас“, както и върху реалните предизвикателства и възможности пред българските общини в сектора на културата.
Г-жа Христова е ръководител на българската делегация в Комитета на регионите, както и първи заместник-председател на Комисията по социална политика, образование, заетост, изследвания и култура на КР (SEDEC). Тя бе определена за докладчик по становището за Европейския културен компас, който има за цел да постави културата в центъра на европейските политики, финансиране и дългосрочно планиране. Предстои първият проект на становище да бъде разгледан от Комисията SEDEC през юни и гласуван на Пленарна сесия през октомври. В процеса на подготовка на становището, кметът на Габрово провежда консултации и срещи със заинтересовани страни, като целта е да бъдат отразени всички важни за общините аспекти и да бъдат защитени техните права и интереси.
Форумът събра кметове, експерти и представители на общинските съвети от цялата страна, като основният акцент бе поставен върху съвременните подходи за активизиране и популяризиране на местната култура, културното наследство и туризма, особено в малките общини.
В своето изложение Таня Христова постави темата в по-широкия контекст на текущите европейски дебати, свързани с бъдещето на кохезионната политика и подготвяната рамка за следващия програмен период след 2028 г. Тя подчерта, че макар фокусът на Европейския съюз в момента да е силно насочен към сигурността и отбраната, това не бива да води до отслабване на политиките, които подкрепят развитието на регионите и местните общности. По думите ѝ, именно кохезионната политика остава ключов инструмент за намаляване на различията и за създаване на реални възможности за развитие, а ролята на местните и регионалните власти в този процес е незаменима.
В този контекст Христова отбеляза, че Европейския културен компас надгражда досегашните подходи, като съчетава визия за интегриране на културата във всички секторни политики с разбирането за културата като двигател на демокрацията, социалната кохезия, икономическото развитие и международното присъствие на Европа. Специален акцент беше поставен върху защитата на културните права, свободата на творческо изразяване и необходимостта от гарантиране на равен достъп до културен живот за всички граждани.
Дискусията даде възможност на представителите на общините да споделят конкретен практически опит и да очертаят основните предизвикателства, с които се сблъскват на местно ниво. В изказванията ясно се открои проблемът с неравномерния достъп до културни услуги, особено в малките населени места и селските райони, където липсата на инфраструктура и отдалечеността от културни центрове ограничават участието на гражданите. Наред с това беше подчертано, че ограничените бюджети и несигурността при съфинансирането затрудняват дългосрочното планиране и устойчивото развитие на културните институции и инициативи.
Участниците в дискусията обърнаха внимание и на нарастващите изисквания към общините във връзка с управлението на културното наследство, които често не са съпроводени с необходимия административен и експертен капацитет. Липсата на достатъчно подготвени кадри, включително в областта на дигиталните умения и разработването на проекти, беше посочена като сериозна пречка за пълноценното участие на по-малките общини в европейските програми. В този контекст беше изразено общо разбиране, че е необходим по-гъвкав и адаптиран подход, който да отчита различията в капацитета и възможностите на отделните общини, без да се търси универсално решение.
Представителите на общините отбелязаха, че по европейските програми съществуват възможности за подкрепа, включително финансиране за подобряване на визуалното представяне и комуникацията на конкретни културни събития. В същото време обаче беше изразено общо виждане, че липсват достатъчно ресурси за по-мащабната организация, стратегическото развитие и ефективната реклама на тези инициативи, което ограничава потенциала им да привличат по-широка публика и да се утвърждават като устойчиви туристически продукти.
В хода на разговора беше подчертано, че много от приоритетите, заложени в „Европейския културен компас“, съвпадат с вече идентифицираните нужди на българските общини. Това се отнася както до необходимостта от разработване на дългосрочни местни културни стратегии с ясни цели и механизми за мониторинг, така и до нуждата от по-добро съчетаване на различни източници на финансиране – местни, национални и европейски. Особено внимание беше отделено на възможностите, които новите европейски инструменти ще предоставят, включително чрез интегрирането на културата в по-широки политики, свързани с иновации, конкурентоспособност и регионално развитие.
Таня Христова акцентира, че културата следва да се разглежда не само като сектор, който се нуждае от подкрепа, а като стратегически ресурс с пряко значение за икономическото развитие, туризма и качеството на живот в общините. Според нея именно чрез инвестиции в култура могат да се постигнат устойчиви резултати както по отношение на социалната кохезия, така и в привличането на нови възможности за развитие на местните общности.
/ИИ/ /ЯД/