В рамките на заседанието на Управителния съвет на НСОРБ днес в София заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова представи напредъка по изготвянето на Националния план за сградно обновяване и очерта ключовата роля на общините в неговото изпълнение.
Основната цел на плана е постепенното превръщане на съществуващите сгради във фонд от сгради с нулеви емисии чрез ускоряване на обновяването, интеграция на възобновяеми енергийни източници и декарбонизация на отоплението.
Темата бе включена като част от дискусията за перспективите пред енергийното обновяване на сградния фонд в България до 2050 г., като зам.-министър Янкова запозна членовете на УС с основните параметри на стратегическия документ и предстоящите предизвикателства.
„Националният план за сградно обновяване обхваща както жилищните, така и нежилищните сгради в страната и е разработен в изпълнение на европейска директива, която поставя изключително амбициозни цели пред държавите членки“, подчерта тя и съобщи, че България е входирала своя план в Европейската комисия през декември 2025 г., като документът включва задълбочен анализ на сградния фонд – както еднофамилни и многофамилни жилища, така и публични и промишлени сгради, както и различни сценарии за неговото обновяване.
По думите на заместник – министър Янкова, европейските изисквания предвиждат до 2050 г. 60% от сградния фонд да бъде обновен.
„В момента България обновява около 1% от сградите годишно. За да постигнем целите, този темп трябва да се утрои – до минимум 3% годишно“, посочи тя и допълни, че това изисква „много добра мобилизация, партньорство и координация между институциите“. Конкретните цели до 2030 г. и 2035 г. също очертават значителен мащаб на необходимите дейности: 56 млн. кв. м жилищни сгради до 2030 г. и 79 млн. кв. м жилищни сгради до 2035 г.
„Само за жилищния сектор това означава около 11 милиарда евро инвестиции до 2035 г.“, уточни Дора Янкова. За нежилищните сгради необходимият ресурс се оценява на още около 8 милиарда евро.
В анализа подготовката на плана са идентифицирани 103 общини, в които досега не са реализирани проекти за саниране.
„Това са така наречените бели полета. Трябва да анализираме причините – дали става дума за липса на интерес, капацитет или ограничения в предходните програми“, отбеляза г-жа Янкова и призова за активна съвместна работа с НСОРБ. Тя подчерта, че всяка община следва да изготви собствен анализ на сградния фонд, за да може да планира ефективно участието си в бъдещите програми.
Сред ключовите елементи на бъдещата политика Дора Янкова открои създаването на консултантски центрове в страната, които ще подпомагат гражданите и общините при подготовката и изпълнението на проекти.
„Предвиждаме изграждането на комплексни центрове за подкрепа, които да осигурят експертиза и да улеснят целия процес по саниране“, обясни тя. В допълнение, екипът на министерството подготвя Втора национална програма за енергийна ефективност с бюджет от 2,3 млрд. лв., насочена към многофамилните жилищни сгради, която ще бъде 100% безвъзмездна. Нов момент в нея ще бъде включването на разходи за ремонт и подмяна на асансьори. „Оказва се, че голяма част от асансьорите са остарели и рискови, а подмяната им е скъпа. Затова предвиждаме това да стане част от програмата“, посочи заместник – министърът.
В подкрепа на обновяването ще се използва и структуриращия се в момента Национален декарбонизационен фонд, който ще финансира мерки основно за еднофамилните сгради. „Очакваме фондът да генерира до 150 млн. лв. ресурс, като е важно да започнем бързо с прилагането на конкретни мерки, защото обществото вече има очаквания“, заяви тя.
Паралелно се разработва и Социално-климатичният план, който ще осигурява допълнително финансиране и ще подпомага енергийно уязвимите домакинства.
Янкова подчерта, че в бъдеще няма да е възможно всички мерки да бъдат изцяло безплатни.
„Трябва заедно да намерим работещ модел за участие на собствениците – въпросът не е просто 80 на 20, а как да бъде справедливо разпределено съфинансирането“, коментира тя и предупреди и за ограничения капацитет в някои сектори, като например този за производство и монтаж на асансьори, както и за натиска за индексация на строителните разходи по текущите проекти.
В изказването си заместник-министърът постави и въпроса за бъдещето на жилищната политика в България. Предстои възлагане на изработването на Национална жилищна стратегия, която ще анализира промените в обществените нагласи и нуждите на населението по отношение на жилищния фонд.
„Трябва да отговорим дали държавата и общините ще се ангажират по-активно със строителство на жилища, или ще продължи моделът, при който гражданите сами осигуряват жилищата си“, посочи Дора Янкова. Тя отбеляза, че ще бъде изследвано и дали младите поколения са по-склонни към наемно обитаване или споделени жилищни форми.
Специален акцент в дискусията бе поставен върху сградите – паметници на културата, при които прилагането на стандартни мерки за енергийна ефективност е затруднено. „България няма цялостна политика за обновяване на тези сгради. Имаме готовност да започнем пилотна програма с ресурс от 50 до 100 млн. лв., за да се види как могат да се прилагат решения в този специфичен сегмент“, заяви Дора Янкова.
Заместник-министърът очерта и редица практически предизвикателства, сред които ограничен капацитет в някои сектори (например при подмяната на асансьори), необходимостта от индексация на строителните разходи по текущите проекти и нуждата от по-ефективна организация на процесите.
Тя информира и за напредъка в изпълнението на проектите за обновяване на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост, като подчерта, че до 30 юни 2026 г. следва да бъдат разплатени и отчетени стотици сгради.
„До 2050 г. това ще бъде постоянна държавна политика. Всяко следващо правителство ще трябва да изпълнява тези ангажименти“, заяви заместник – министър Янкова и в заключение призова общините, бизнеса и гражданите да се подготвят за мащабен и дългосрочен процес, който ще изисква координирани усилия и активно партньорство на всички нива.
/ИИ/