Докладът за изменение на структурата на Столична община отново беше отхвърлен от Столичния общински съвет – този път без дебат. Въпреки направените прецизни промени и подобрения, целящи да отговорят на всички поставени въпроси, включително на този за законосъобразността на уредбата на направление „Архитектура и градоустройство“ и ролята на главния архитект, общинските съветници отказаха да подкрепят предложения проект.

Кметът Васил Терзиев подчерта, че в процеса на подготовката му администрацията е представила правни становища на няколко външни юристи, включително на експерти с доказан авторитет в областта. Сред тях е и г-жа Бакалова – съавтор на ЗУТ, първи директор на правната дирекция на НАГ и дългогодишен експерт в сферата на градоустройството. Независимо от това, становищата не бяха взети предвид в комисиите, а част от критиките бяха изразени от лица, които нямат експертиза нито в правото, нито в устройството на територията.

„Предоставихме становища, споделихме опит от други общини и доказахме, че предложението е напълно законосъобразно. Тези аргументи обаче не бяха чути – нито на комисия, нито при повторното разглеждане,“ посочи кметът.

Фокус върху реформата на градоустройството
Ябълката на раздора в структурната промяна се оказва модернизацията на направление „Архитектура и градоустройство“, предвиждаща ясно разграничаване на политическата от експертната отговорност и въвеждане на европейски модел, при който главният архитект се фокусира върху експертните функции по ЗУТ, а стратегическото ръководство и координацията се осъществяват от заместник-кмет.

„Няма персонален мотив. Въпросът винаги е бил принципен – как да изпълним обещанието за реформа на НАГ, как да осигурим фокус върху градоустройството и как да въведем модел на екипна работа, без „острови“ и без феодални зони,“ заяви кметът.

На въпрос за отношенията с арх. Панайотова кметът подчерта, че позицията му е последователна:
„Имаме генерални разминавания за бъдещето на НАГ и начина, по който трябва да се организира работата. Това няма общо с конкретни личности, а с посоката на развитие на града. Очаквам след завръщането ѝ от болничен да проведем нормален разговор, така че всеки да продължи по своя професионален път.“

Кметът напомни и че реформата цели да осигури „ясно политическо ръководство и ясно разграничени експертни функции“, както и процеси, които следват сроковете и нормите по ЗУТ, без смесване на политически и експертни правомощия – модел, отдавна възприет в много български и европейски общини.

Поредно внасяне на доклада
Терзиев беше категоричен, че въпреки блокажа предложението ще бъде внесено отново:
„Ще внеса доклада пак. Право на всеки кмет е да определи начина, по който иска да работи, а аз със сигурност съм последният, който би имал интерес от неефективен модел. Виждам как администрацията може да работи по-добре и ще се боря това да се случи.“

Той посочи, че при необходимост ще бъдат нанесени още подобрения, както и че ще бъдат приложени допълнителни сравнителни данни за структурите на други общини, включително в София и в страната.

Необясним обрат в постоянните комисии
Кметът отбеляза и необичайния факт, че комисии, които преди месец са подкрепили доклада, този път го отхвърлят без обсъждане и по теми извън техните мандати:
„Не е логично комисии, които не се занимават с архитектура и градоустройство, да тълкуват функциите на главния архитект. Тяхната задача е да оценят ефекта върху сигурността, зелената система или конкретния ресор, а не да правят интерпретации по ЗУТ.“

Терзиев припомни, че кметът носи цялата изпълнителна отговорност за управлението на града и следователно е необходимо да има възможността да организира структурата, чрез която се изпълняват приоритетите на мандата:
„Един кмет трябва да получава подкрепа, когато я поиска. Гражданите очакват от мен да изпълня обещанията си и това няма как да стане със структура, която не работи. Това не е акт на политическо позициониране, а инструмент за по-ефективна администрация, която с настоящия ресурс да създава повече блага за София.“

Кметът призова за уважаване на институционалните роли и компетентности. Той подчерта, че всеки орган трябва да уважава границите си и че Общинският съвет има контролна роля, но изпълнителната власт трябва да може да организира собствената си работа. Така е във всяка демократична система.