„Големият интерес към темите ясно показва тяхната значимост за застрахователния сектор и потвърждава, че настоящата дискусия е навременна и необходима. Това е поредната успешна инициатива, която реализираме съвместно с Асоциация на българските застрахователи, и изразявам увереност, че ще продължим активното си сътрудничество и занапред. Безспорен факт е, че двете директиви, приети в началото на 2025 г. – измененията в рамката по Платежоспособност II и Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи (IRRD) – следва да бъдат транспонирани в националното законодателство до края на годината. Този процес ще изисква координирани усилия и задълбочен професионален диалог между всички заинтересовани страни. В тази връзка се очаква Комисията за финансов надзор да въведе нови изисквания, насочени към повишаване на качеството и ефективността на надзорната дейност, в съответствие с европейската регулаторна рамка и добрите практики“ – с тези думи зам.-председателят на управление „Надзор на застрахователната дейност“ в КФН – Пламен Данаилов приветства присъстващите по време на дискусионната среща, посветена на измененията в режима на Платежоспособност II и новата Директива относно възстановяването и преструктурирането на застрахователи и презастрахователи (IRRD).
Събитието, състояло се на 26 февруари 2026 г. привлече интереса на професионалната общност и събра над 80 представители на застрахователния сектор, Министерството на финансите и други заинтересовани страни. Модератор на дискусията беше Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ. Тя отбеляза, че част от новата уредба предвижда възможности за национални решения, което създава пространство при транспонирането ѝ в националното законодателство да бъдат отчетени спецификите на българския застрахователен пазар.
Промените в Платежоспособност II бяха представени от експертите на КФН от управление „Застрахователен надзор“ – Живка Славкова, Николай Петков и Йорданка Андреева. Фокусът беше върху новата рамка за прилагане на принципа на пропорционалност – увеличаването на праговете за изключване от обхвата на директивата, въвеждането на категория „малки и несложни предприятия“ (SNCUs) и процедурите за достъп до мерките за пропорционалност. Бяха разгледани промените в отчетността и оповестяването, включително новата структура на ОПФС и измененията в сроковете за надзорна отчетност. Експертите на КФН представиха също предложенията за изменения в техническия стандарт за изпълнение (ITS 2023/894), макропруденциалните елементи в СОРП, управлението на ликвидния риск, както и новите правила за значителна трансгранична дейност и надзор на група. Те коментираха въпроси относно практическото приложение на регулаторните изисквания относно прилагането на принципа на пропорционалността. В хода на дискусията бе отбелязано, че промените в режима на Платежоспособност II създават условия за по-облекчен режим на отчетност, при оповестяване изискванията към управлението на дружествата, при изискванията за изчисляване на техническите резерви.
Вторият панел беше посветен на директивата относно възстановяването и преструктурирането на застрахователи и презастрахователи (IRRD). В дискусията участие взе и Мария Емануилова – също експерт в КФН, от дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“. Бяха представени обхвата на задължените субекти и изискванията за изготвяне на планове за възстановяване на индивидуално и групово равнище като част от системата на управление. Разгледани бяха целите и условията за преструктуриране, както и инструментите за преструктуриране – ликвидиране в режим на платежоспособност на портфейла, продажба на стопанска дейност, „мостово предприятие“, обособяване на активи и задължения и инструмент за обезценяване или преобразуване, както и механизма за финансиране чрез вноски от предприятията в сектора.
Дискусията протече при засилен интерес и активна ангажираност от страна на участниците, които поставиха и обсъдиха редица практически въпроси, произтичащи от прилагането на разглежданата регулаторна рамка. Акцент беше поставен върху конкретните предизвикателства пред застрахователния сектор, необходимостта от яснота по отделни текстове, както и върху възможните подходи при транспонирането и прилагането на европейските изисквания на национално ниво. Обменът на експертни мнения допринесе за по-добро очертаване на потенциалните решения и за формиране на общо разбиране относно следващите стъпки в процеса.