Занаятчиите защитават стареещите структури, като работят практически, докато учат по-младите хора на уменията, необходими за поддържането им, съобщава Бай Шухао в Хунан.
В дъждовна пролетна сутрин в автономния окръг Тонгдао Донг, сгушен в мъгливите гранични зони, където провинция Хунан се среща с автономния регион Гуанси Джуанг и провинция Гуейджоу, селяните се движат в тиха процесия. С плетени кошници, завързани на гърбовете им, те пресичат дървени покрити мостове, построени от техните предци, и се отправят нагоре, за да берат първите чаени листа за сезона.
Тези структури са нещо повече от просто преминаване над вода. В селата на етническата група Донг те функционират като убежища, места за събиране и в известен смисъл духовни котви. Местните ги наричат „мостове от вятър и дъжд“ заради способността им да предпазват пътниците от стихиите. Някои ги наричат “мостове на късмета“, за които се смята, че събират и даряват благословии.
Записаната история на такива мостове в Китай датира от династията Хан (202 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.), въпреки че терминът „китайски покрит мост“ е официално дефиниран едва в средата на 20 век от архитектурни учени. Днес има 2193 документирани покрити моста, според заключението на неотдавнашна тригодишна национална инициатива за запазване на покрити мостове.
Само Тонгдао наброява 117, девет от които са обявени за национално защитени културни реликви. Всяка седмица един човек обикаля, за да ги провери.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта