По покана на „Хабитат България“ представители на български институции, общини и НСОРБ посетиха Румъния, за да се запознаят с местния опит по темите за неформалните селища, жилищната интеграция и подкрепата за уязвими общности. Срещите показаха, че устойчивите решения изискват не само законови механизми, но и интегрирани политики, надеждни данни и активно сътрудничество между държавата и общините.
В рамките на посещението бяха проведени срещи с представители на Министерството на регионалното развитие, публичните работи и администрацията, Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност, Министерството на инвестициите и европейските проекти, с асоциации на областите и общините, както и с неправителствени организации. Българската делегация посети и община Решица, където се запозна на място с конкретни решения за уреждане на жилищния статут, социална подкрепа и устойчиво включване на местните общности.
От българска страна в срещите участваха министърът на регионалното развитие и благоустройството – Николай Найденов, директорът на ДНСК – Лиляна Петрова, кметът на район „Слатина“ – Георги Илиев, директорът на „Хабитат България“ – Минчо Бенов, представители на общините Кюстендил и Берковица (работещи по проекта „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали“), НСОРБ и екипа на фондацията.
Румънските институции представиха последователен подход, изграден през последните години. През 2019 г. в Закона за устройство на територията на страната е въведен терминът „неформални селища“, а през 2020 г. са публикувани правилата за неговото прилагане. Важен акцент е разграничението между неформални селища и незаконно строителство, така че публичната подкрепа да бъде насочена към уязвимите групи, а не към случаи на съзнателно заобикаляне на закона. Въведена е и дефиниция на социално жилище. Регламентирана е и минимално необходимата жилищна площ за един човек от 15,33 кв. м. Извън това съществуват и други дефиниции, например за жилища със социален характер и др.
По време на срещите стана ясно, че Румъния разглежда темата не само като устройствен, а и като социален, инфраструктурен и управленски въпрос. Страната е приела Национална жилищна стратегия 2022- 2050 г., а програмите за жилищен фонд, социално приобщаване и услуги за периода 2021–2027 г. подкрепят инвестициите в жилищните условия. Част от техните ресурси са насочени към ремонт, модернизация и покупка на жилища, както и към регламентиране на неформални селища.
Също така, по програмата за интегрирана помощ (подхода Лидер) се финансират 42 регионални стратегии, като средната инвестиция на общност е около 354 хил. евро. В 30 от тези стратегии също е включен компонент за социални жилища.
Предвидени са отделно и 38 млн. евро – за регламентиране на 200 неформални обхванати от програмни интервенции.
|
Хронология на ключови нормативни и стратегически актове в Румъния, свързани с неформалните селища Основната линия започва с Националната стратегия за устойчиво развитие на Румъния до 2030 г., одобрена през ноември 2018 г. След това през 2019 г. е приет Закон № 151 от 24 юли 2019 г., с който се изменя и допълва Закон № 350/2001 относно пространственото планиране и градоустройството (въвежда по-ясна правна основа за работа с неформалните селища в контекста на устройственото планиране). През юли 2020 г. е приета Заповед № 3494 от 27 юли 2020 г., с която се изменят методологическите норми за прилагане на Закон № 350/2001, включително по отношение на подготовката и актуализацията на устройствената документация. След 2022 г. темата е включена в няколко национални стратегии: Особено важен елемент е Заповед № 999/2022 на Министерството на развитието, публичните работи и администрацията, с която се одобряват специфични насоки по компонент „Местен фонд“ и се изброяват административно-териториалните единици, в които са идентифицирани неформални селища. Основната цел на тези нормативни промени е повишаване на достъпността и финансовата поносимост на жилищата и качествените публични услуги, особено за хората, живеещи в маргинализирани общности, като напр. до 2026 г. населението, живеещо в неформални селища следва да бъде намалено с 20%.
|
В румънското законодателство социалните жилища са ясно разграничени от останалите категории, вкл. и общинските жилища. Социалните жилища са предназначени изключително за хора и семейства, чието икономическо състояние не им позволява да наемат или купят жилище на пазарни цени. Достъп до такива жилища имат млади семейства, младежи, напускащи институции за социални грижи, лица с увреждания, пенсионери, ветерани и вдовици от войните, лица, евакуирани от сгради, реституирани на бивши собственици. При социалните жилища наемът е субсидиран и често не може да надвишава 10% от нетния месечен доход на семейството. Тези жилища се изграждат и управляват от местните власти, но със средства от национално финансирана програма (държавния бюджет) и евросредства. Социалните жилища не могат да бъдат продавани на наемателите. Те остават собственост на общината и се ползват само под наем, докато наемателят отговаря на социалните критерии. Максималният срок за наемане е до 5 години.
Румъния разработва специализирана дигитална платформа с местни наблюдатели за различните територии на страната, включително за неформалните селища, с разбирането, че правилните мерки могат да бъдат планирани едва след като проблемът бъде точно идентифициран. Общините участват като попълват конкретните данни (фишове).
|
Неформалните селища до 2014 г. (публикуване на социалните и технически данни от Преброяването), са били неназован проблем или феномен. Сред жилищата в такива райони се открояват следните групи: жилища от 1958 -1959 г., когато е въведен принцип за уседналост на ромите; годините на прехода, когато много бедни семейства се заселват в перифериите на градовете и реституцията от 1990 г., когато е имало изселване от възстановените имоти. |
Местната власт преценява дали да разформирова неформалните селища на нейна територия, узакони постройките и/или построи нови жилища. Община Решица е първата, която регламентира неформалните селища, като предприема стъпки към издаване на документ за притежание на жилището и/или отдаде под наем безвъзмездно с решение на общинския съвет. Заснемането в кадастъра е за сметка на държавата. Предоставя се подкрепа за свързване с водоснабдяване, канализация, електрозахранване. Определен е екип, който участва в урбанизацията и медиатори, които подкрепят процеса.
Румънската страна очаква техническа помощ по Инструмента за техническа подкрепа на ЕК- Technical Support Instrument (TSI) за развитие на административния капацитет в тази област. Работи се и програма за реформи на Световната банка.
Съществена част от румънския модел е и предоставянето на интегрирани социални услуги в селските райони (в над 2000 населени места). В мултидисциплинарните екипи по проекта са включени представители на агенцията за социални помощи, на министерството на образованието, здравни специалисти и др.(минималния брой членове на този екип е 3ма експерти). Проектът е на стойност 815 млн. евро за 60 месеца. Наети са 10 х. специалисти, като в 41 области работят областни екипи, а в останалите – местните власти предоставят съответните услуги. Подкрепата се предоставя след изготвянето на социална оценка и на пакет (план) за общностна подкрепа за: подходящи условия на живот, малки текущи ремонти, дребно обзавеждане, преустройства на кухни и бани, мебели за ученици, лични документи, по заетостта и др. Към момента са изготвени над 1252 оценки и над 1100 планове за подкрепа.
Въпросът с неформалните селища не се свежда единствено до правния статут на отделни постройки, а включва и липса на достъп до базова инфраструктура, небезопасни и нездравословни условия на обитаване, социална уязвимост, ограничен достъп до образование, здраве и заетост и отсъствие на дългосрочни решения. Румънският пример демонстрира, че подобна политика следва да бъде изградена върху ясна нормативна рамка, единни дефиниции, национална методика, местни програми и планове, предвидимо финансиране и координация между отговорните министерства и общини. Като цяло, представеният румънски модел търси комбинация между нормативна уредба, стратегическо планиране и местни интегрирани мерки, а неформалните селища се разглеждат не само като проблем на незаконно или нерегулирано застрояване, а като комплексен въпрос на бедност, жилищна политика, достъп до инфраструктура, публични услуги и социално включване.
За НСОРБ и българските общини това е ценен практически опит и добра основа за бъдещ разговор за приложими решения в български условия.
/ДУ/ /ЙБ/