03.03.2025
С молебен в катедралния храм „Успение Богородично“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, тържествена военна церемония пред паметника на цар Александър II на Бунарджика, панихида за загиналите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища, Пловдив почете Националния празник на България – Трети март и 147 години от Освобождението на България от османско владичество.
Членовете на комитет „Родолюбие“ и НД „Традиция“ в униформи и носии и тази година поведоха пловдивчани в „Поход на свободата“ до върха на Бунарджика, под знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха хълма, за да почетат героите, загинали за Освобождението на България и да развеят българския трибагреник.
Пред паметника на Александър II присъстваха Кметът на Община Пловдив – Костадин Димитров, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, народнияте представители Валерия Славова, Даниела Дженева, Красимир Терзиев и Фиданка Кацарева, Областният управител на област Пловдив – проф. д-р Христина Янчева, бригаден генерал Божидар Бойков – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон, Почетният консул на Русия в Пловдив Георги Гергов, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Ангел Славов, Женя Петкова, Ерол Садъков, Иван Стоянов, Николай Бухалов, инж. Хакъ Сакъбов, кметовете на шестте пловдивски района, общински съветници, представители на общинската администрация, директори на общински предприятия, представители на политически партии, обществени организации, медии и граждани.
Тържественият военен строй бе приет от бригаден генерал Божидар Бойков – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон. Официално слово по повод Националния празник на Република България и 147-та годишнина от Освобождението от османско владичество произнесе Димитър Минев – директор на Народна библиотека „Иван Вазов“. Преди него, пламенният рецитатор Христо Христов изпълни „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, каквато е традицията на този ден от дълги години.
В церемонията по полагане на венци и цветя участваха представителен взвод, венценосци, военен духов оркестър, членовете на Комитет „Родолюбие“, НД „Традиция“, Общински комитет „Васил Левски“ и СОСЗР.
Положени бяха венци и цветя от името на държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, учебни заведения, патриотични организации, движения и клубове, както и от стотиците признателни граждани. С падане на колене и минута мълчания присъстващите почетоха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България.
В 13.30 часа на Паметник на поборниците и опълченците в Траурен парк “Централен”, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, заедно със свещеници от Пловдивската Света митрополия, отслужи панихида. Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години свобода, са участвали около 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения. След църковния ритуал бяха положени венци и с падане на колене и едноминутно мълчание, бе отдадена почит към загиналите опълченци.
Тази вечер от 18.30ч. на пл. „Централен“ започва тържествената проверка – заря по повод Националния празник, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. Ролята на диктор ще изпълни актьорът от Драматичен театър Пловдив – Петър Тосков.
По повод празника, Община Пловдив организира два концерта през деня за гражданите и гостите на града на откритата сцена на пл. „Стефан Стамболов“. На обяд концерт изнесе Детската танцова школа към ФА „Тракия“ с художествени ръководители Петя Доневска и Цветослав Костов.
Вторият празничен концерт започва от 16.30 часа на същата сцена, с участието на Представителен духов оркестър на ВВС с диригент майор Михаил Младенов.
Утре, 4 март, в 19:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“, една от емблемите на града Фолклорен ансамбъл „Тракия“ ще зарадва публиката с празничен концерт под надслов „Цветни щрихи от България“. Входът е с билети.
Вижте пълния текст на словото на Димитър Минев:
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми господин Кмет,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаема госпожо Областен управител,
Г-н председател на Общинския съвет Пловдив,
господин бригаден генерал,
госпожи и господа почетни консули,
Уважаеми офицери и войници,
скъпи съграждани,
Днес е Националният празник на Република България! На днешния ден отбелязваме една свещена дата за всички българи, защото на 3-ти март преди 147 години България се връща в европейското семейство, а българският народ възкръсва за нов живот!
На 3-ти март празнуваме Свободата!
С такава патетика и с Вазовите произведения са възпитавани поколения българи да се прекланят и почитат Освобождението. Но да не забравяме, че то е белязано както с героизъм, така и с много жертви, за да бъде България свободна.
Освобождението не започва и не свършва с Руско-турската война, то е един продължителен процес, чието начало е сложено много преди това, още с учредяването на Българската екзархия, призната за официален представител на българската нация в Османската империя и отразяваща успеха на българското православно християнство в борбата за църковна независимост. Следват години на националноосвободителна дейност, апотеоз на която е Априлското въстание, без което нямаше да има и последваща война, и в което, според някои исторически източници, жертвите са съизмерими със загиналите на фронта през 1877 – 1878 година.
Въстанието е жестоко и кърваво потушено. Но това всъщност предизвиква отзвук в Европа, която не може да остане безучастна към зверствата, извършени спрямо българите. В периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. се провежда Цариградската конференция, а решенията от нея са първото международно признание от страна на всички Велики сили за правото на българите да имат своя държава в етническите си граници. Така, Априлското въстание, макар и потушено, води до ярък политически успех за българския народ тогава.
Отказът на османското правителство да осъществи решенията на Цариградската конференция са причина за обявяването на тринадесетата Руско-турска война, която довежда до Освобождаването на България. За него рамо до рамо се бият и загиват хиляди руски, украински, финландски, румънски, сръбски войни и български опълченци. Значителни са и загубите сред цивилното население.
Това показва недвусмислено, че българите не са получили свободата си даром. Решаващият обрат на военните действия в полза на Русия е постигнат в боевете при Шипка, изнесени от Българското опълчение. Затова и една от одите, обезсмъртили националните ни герои в „Епопея на забравените“ на Иван Вазов е „Опълченците на Шипка“. Българското опълчение е българско военно съединение в състава на действащата руска армия. Формирането и действията му са най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война.
Признателността към воювалите и загиналите за тази така дълго чакана от народа ни свобода е голяма, защото героите са посветили живота си на нещо свято, нещо чакано, нещо изстрадано независимо от намесата на много интереси и геополитически игри от страна на Великите сили.
Подписаният на 3 март (по стар стил 19 февруари) 1878 година Санстефански договор слага край на петвековното робство на българите и им дава надежда за нов свободен живот. Макар че не решава радикално Източния въпрос, този договор, както пише акад. Константин Косев в „Освободителната война 1877 – 1878 и Българската национална революция“, е голяма и решителна крачка напред в многолетната борба на потиснатите балкански народи в Османската империя за премахването на феодалните окови и националния гнет. „Особено голямо значение има този договор за българския народ, който след близо пет столетия отново, за трети път в многовековната си история, получава възможност да създаде своя държава.“
Санстефанска България е в пълно съответствие с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Санстефанска България е държавата, която българският народ е очаквал и страдал за нея векове наред. Договорът, с който Турската империя признава свободата на един малък, но горд народ, е посрещнат възторжено от всички българи. Пловдив е на път да стане столица на новата държава, а българският политически и културен елит се насочва към града, за да подпомогне и изгради органите на тази държава. И макар, че радостта продължава твърде малко, дошлите родолюбиви българи остават в бъдещата Източна Румелия, за да запазят и пренесат българската памет за идните поколения. В „Строители на съвременна България“ Симеон Радев пише: „Победоносните войски стояха пред стените на Цариград. Великата славянска империя бе излязла от изпитанията на войната тържествующа и страшна. В своето упование българите мислеха, че няма на света сила, която да посегне на резултатите, добити от руското оръжие. Самата мисъл за такава една възможност смущаваше тяхната съвест като грях.“
За съжаление, радостта не продължава дълго и противниците на Санстефанския договор не закъсняват да обявят Руската империя за коварен „освободител“ и потенциален нов „поробител“. Официалният край на Санстефанския договор е сложен с Берлинския конгрес. Чрез подписания от Великите сили на 13 юли (по стар стил 1 юли) 1878 г. Берлински договор България е разделена на седем части. По настояване от страна на Русия съдбата на България е решена без участието на нито един български представител.
В изследването си за Пловдив след Берлинския конгрес, Маньо Стоянов пише:
„След като българите с кръвта и живота си бяха извоювали свободата на Южна България, европейската дипломация се опита отново да я подчини на султана под името Източна Румелия. Историята обаче е показала многократно, че скалъпваните от дипломатите създания са нетрайни, а родените в кръв и огън живеят и се развиват в насоки, очертани от създателите им. Така Източна Румелия живя само седем години. Създадена бе от дипломатите на великите сили Австро-Унгария, Германия, Франция, Англия, Италия, Турция и Русия.“
В своята книга акад. Константин Косев припомня, че няколко години по-късно, коментирайки германската позиция на Берлинския конгрес, Бисмарк пише до своя държавен секретар: „Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 година, ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси. А както е известно, нашите интереси тогава налагаха да се съобразим с желанията на Русия … За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма.“
Егоистичната политика на Великите сили помрачава радостта на българския народ от постигнатото освобождение и го изправя пред нови тежки борби и изпитания. Несправедливостта от този договор кара Вазов да възкликне по повод Източна Румелия:
„Туй държава ли е, или съновидение?
Какво е туй нещо без среда, без край,
Що дори не може да се начертай?
Какво е туй тяло без глава, без плещи,
Без крака, без ръце, а с търбух вонещи?“
Много преди тези събития Апостолът на свободата в предсмъртното си писмо пише: „Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни“ – каква проницателност и реална визия за бъдещето . Жертвата, която народът ни дава обаче, не се възприема само в чисто физическия ѝ смисъл. Има и друг вид смърт. Да, българите получават правото си да бъдат свободни, но има много обстоятелства, които още дълго ще им пречат да бъдат независими. Следват непрекъснато периоди на възход и падение, на успехи и загуби, но това само ни помага от позицията на настоящето да дадем правилна оценка за миналото си, без да е ясно дали и до колко сме направили точните изводи за да предотвратим повече такива поражения.
Днес живеем в изключително объркан и непредсказуем свят, свят в който сами се опитваме да се принудим да напуснем планетата Земя, без да има къде да отидем. Не звучи убедително и реално като действие на най-висшите и разумни същества на тази планета. В този сложен свят още по-силно и важно стои въпроса: Как да защитим и съхраним българските интереси, така че да предизвикваме уважение и респект сред партньорите и съседите ни? Труден и сложен въпрос, но …. Трябва да намерим правилното решение!
Да, това е нашето минало! Да, това е нашият народ – малък, но горд народ, който е живял в робство, но никога не е бил роб! Да, това е българинът, който заслужава свободата си, защото е силен, защото духът му е несломим, защото са големи мечтите му и смело е сърцето му!
Днес честваме нашата СВОБОДА, която е извоювана с много кръв и жертви, затова трябва да я ценим и пазим. Само по този начин и ние ще станем част от историята, написана от Ботев и Левски и хилядите други знайни и незнайни герои, които почитаме на днешния Ден на свободата! Ден на България!
Нека следваме заветите на нашите велики предшественици! Нека живеем достойно и смело като тях, защото и днешният българин е силен и горд човек! Нека да бъдем верни наследници на героите! Нека бъдем истински българи!
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
133 total views, 133 views today