Председателят на Европейския комитет на регионите Ката Тютьо сподели в интервю ключовата ролята на европейската асамблея на местните и регионални власти в съвременните турболентни времена, както и значимостта на политиката на сближаване за бъдещето на Европа.
Запознайте се с интервюто, публикувано на официалната страница на Европейски комитет на регионите:
– Защо мислите, че една по-централизирана политиката на сближаване просто няма да работи?
– Политиката на сближаване е един от най-важните стабилизиращи инструменти на ЕС, особено във времена, когато светът, какъвто го познаваме, изглежда деградира. Тя гарантира, че независимо къде живеете – дали в метрополис или провинциално село – имате възможност да разгърнете пълния си потенциал.
На хартия централизацията може да изглежда по-ефективна, но в действителност – тя изключва хората, върху които влияе най-много от процеса на вземане на решения. Една централизирана и свръхрегулирана кохезионна политика е по-малко гъвкава и това ще доведе до невъзможността тя да изпълни основното си предназначение, което се формира от постоянната нужда на Европа да се адаптира.
Имаме необходимост от политики, които отразяват реалностите в различните региони, като се приспособяват към техните силни страни, отрасли и уникални предизвикателства. Това не е просто теория: когато подходите отгоре-надолу заменят децентрализираното управление, резултатът е неефективност и разочарование на местно ниво. Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Рафаеле Фито потвърди, че политиката на сближаване трябва да остане в основата на партньорство, споделено управление и подход, базиран на място. По този начин поддържаме Европа заедно – не като налагаме еднаквост, а като зачитаме многообразието и го караме да работи.
– В Брюксел се води дебат относно използването на кохезионните фондове за отбрана. Каква е вашата позиция?
– Сигурността е основна човешка потребност – основата, върху която се гради всичко останало. Но сигурността е нещо повече от военна защита. Тя обхваща икономически, социални, екологични, здравни и институционални измерения, включително в областите на киберсигурността. Сигурността означава да имаме работа, дом, достъпна енергия, подходяща за живеене среда, чист въздух, питейна вода и бъдеще за нашите деца. Едно наистина защитено общество признава, че нестабилността в едно измерение може бързо да се разпространи и в други. Кохезионната политика вече играе роля в тази по-широка рамка за сигурност. Нашите градове и региони инвестират в защита на критична инфраструктура, готовност за извънредни ситуации и укрепване на устойчивостта на общността срещу кризи, независимо дали произтичат от война, изменение на климата или кибератаки.
Но трябва да сме наясно: отклоняването на средства от кохезионните цели би било катастрофална грешка. Европа се нуждае и от двете. Отслабването на този вид политика отслабва способността на Европа да поддържа своите региони силни и устойчиви в условията на нарастваща нестабилност. Дебатът не трябва да бъде за преразпределяне на съществуващи средства, а за осигуряване на нови ресурси за защита на сигурността на Европа във всичките й измерения.
– Притеснявате ли се от възможни съкращения в политика на сближаване в следващия бюджет на ЕС?
– Притеснени? Нека го кажем така: всеки може да води, когато има много пари, когато ветровете са благоприятни. Истинското лидерство се тества във времена на недостиг. Когато са необходими съкращения, истинският въпрос е: правим ли ги мъдро, стратегически, по начин, който позволява бъдещ растеж? Или прорязваме толкова дълбоко, че Европа трябва да се бори, за да се възстанови?
Кохезионната политика не е просто още един бюджетен ред, тя е социалният и икономически гръбнак на Европа. Тя финансира пътищата, по които хората се движат, училищата, които посещават децата им, болниците, на които разчитат. Ако съкращаваме безразсъдно, рискуваме по-дълбоко разпокъсване, по-голямо неравенство и в крайна сметка – по-слаба Европа.
Ето защо истинският проблем не е само в избягването на съкращения, а в осигуряването на правилните инвестиции за бъдещето. Европа трябва да намери нови източници на приходи за своя бюджет.
– Във времена на нарастваща несигурност и различия каква роля играе Комитетът на регионите?
– В несигурни времена хората търсят стабилност, яснота и лидери, на които могат да се доверят. А на местно и регионално ниво доверието остава силно. Гражданите познават своите кметове, своите регионални лидери, своите общности. Това ни дава отговорност: да бъдем тези, които събират хората, когато светът се разпада.
Когато има поляризация, трябва да насърчаваме сътрудничеството. Когато има твърде много шум, трябва да внесем яснота. Когато има нарастващо недоверие в институциите, трябва да докажем, че управлението все още може да работи. Трябва да бъдем активни оптимисти, а не пасивни песимисти. Ако Европа се разделя, нашата работа е да бъдем спойката, която държи дома ни заедно. Град за град, регион за регион, лидер за лидер.
Бъдещето на Европа няма да се решава само в Брюксел. То ще бъде изградено чрез връзките, които укрепваме, устойчивостта, която култивираме, и общностите, които овластяваме по целия континент. Това е нещото, зад което стои Комитетът на регионите – не просто да защитава сближаването и сплотеността, но и да го създава активно всеки ден.
/МЯ/