От 1 септември всеки осигуряващ се българин ще може сам да избира как да бъдат управлявани средствата му за втора пенсия. Това заяви заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова в интервю за Българска национална телевизия в подкаста „Истината за…“ с Надя Обретенова.
По думите ѝ реформата, свързана с въвеждането на мултифондовата система във втория стълб на пенсионното осигуряване, е „фундаментална промяна“, която се случва за първи път от началото на капиталовото пенсионно осигуряване в България.
„Разговорът за пенсиите всъщност е разговор за младите хора“, подчерта Йорданова и напомни, че средствата във втория стълб са лични, наследяеми и се натрупват по индивидуални партиди.
Според данните, представени в интервюто, работещите българи са над 4 милиона, а заедно с осигурените в професионалните пенсионни фондове броят им доближава 5 милиона души.
Какво се променя
До момента средствата във втория пенсионен стълб се управляват основно в един общ, сравнително консервативен модел. След промените всяко пенсионно дружество ще предлага различни инвестиционни подфондове с различен профил на риск и доходност.
Осигурените лица ще могат да избират между:
- динамични фондове с по-висок дял на инвестиции в акции и по-голям потенциал за доходност;
- балансирани фондове с умерен риск;
- консервативни фондове, насочени към по-голяма защита на капитала.
Идеята е младите хора, които имат дълъг инвестиционен хоризонт от 30–40 години до пенсиониране, да могат да се възползват от по-висока потенциална доходност, докато хората в предпенсионна възраст да бъдат насочени към по-защитени стратегии.
Очакван ефект: почти двойно по-висока допълнителна пенсия
По изчисления на Комисия за финансов надзор при сегашния модел допълнителната пенсия достига около 12% от последния осигурителен доход.
„При изключително консервативни разчети стигнахме до приблизително 22% от последната работна заплата като бруто пенсионно плащане“, посочи Йорданова.
Тя уточни, че прогнозите са направени при:
- около 3% годишен ръст на работната заплата;
- около 3% инфлация;
- без промяна в размера на 5-процентната осигурителна вноска.
Според КФН това на практика означава почти удвояване на натрупаните средства в края на осигурителния период.
Какво трябва да направят хората
От 1 септември всеки осигурен ще може:
- да провери в кое пенсионно дружество се осигурява;
- да получи информация за различните подфондове;
- да избере инвестиционна стратегия според възрастта и склонността си към риск.
Проверката може да се направи:
- чрез електронните услуги на НАП;
- с персонален идентификационен код (ПИК);
- или директно през съответното пенсионно дружество.
Ползи и рискове
Сред основните предимства на реформата са:
- възможност за по-висока доходност в дългосрочен план;
- по-голям личен контрол върху пенсионните спестявания;
- по-ефективно използване на дългия инвестиционен хоризонт при младите хора.
Йорданова обаче отбеляза, че сред предизвикателствата пред реформата остават, както необходимостта от добра финансова информираност, така и качеството на управлението на фондовете, и нивото на таксите.
„Реформата променя философията – от един модел за всички към личен избор според възрастта и готовността за поемане на риск“, обобщи заместник-председателят на КФН.