В София се проведе открито заседание на Постоянната комисия на НСОРБ по обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия, посветено на две ключови теми за местната власт – общинското видеонаблюдение за контрол на нарушенията по Закона за движение по пътищата и регистрацията на индивидуалните електрически превозни средства.
Форумът събра близо 80 представители от българските общини, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, както и експерти по пътна безопасност.
В началото на заседанието заместник-председателят на Комисията и кмет на община Каварна Елена Балтаджиева, която бе и модератор на събитието, подчерта, че безопасността на движението остава една от най-важните теми за местната власт, особено в навечерието на активния летен сезон.
Тя акцентира върху увеличаващия се трафик, засиленото движение към курортите и все по-сериозното присъствие на електрически тротинетки, велосипеди и други индивидуални електрически превозни средства по улиците на населените места.
По думите ѝ местната власт ежедневно се сблъсква с тежки инциденти, опасно шофиране и системно неспазване на правилата за движение, а общините все по-остро усещат необходимостта от по-ефективен контрол и работеща координация с държавните институции.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева приветства участниците и подчерта големия интерес към форума, породен от предстоящите промени и новите ангажименти пред общините. Тя акцентира върху необходимостта подзаконовата нормативна уредба да бъде изработена така, че да бъде реално приложима на практика и да не се налагат последващи спешни корекции веднага след приемането ѝ.
По темата за регистрацията на електрическите превозни средства Георгиева припомни, че първоначално е било предвидено всяка община да поддържа собствен регистър, но след активна намеса на НСОРБ е постигнато решение за централен регистър, поддържан от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Тя изрази надежда новата система да позволи по-добър контрол върху електрическите превозни средства в градската среда, като подчерта, че предстоят още дискусии по механизмите за контрол и прилагане на правилата.
Представителите на Министерството на вътрешните работи представиха проекта на наредба за използването на общинските системи за видеонаблюдение за контрол на нарушенията по Закона за движение по пътищата и участваха активно в дискусията с общините.
Началникът на отдел в ГД „Национална полиция“ Петър Тошков обясни, че законовите промени дават възможност на общините да изграждат и използват автоматизирани технически средства и системи за установяване на нарушения, като информацията ще се обменя автоматизирано между общините и МВР.
Той подчерта, че основната цел е подобряване на пътната безопасност и повишаване на контрола в населените места чрез използване на технологични решения с висока степен на достоверност.
От МВР уточниха, че камерите за контрол на скоростта задължително трябва да бъдат сертифицирани по Закона за измерванията, а останалите системи трябва да осигуряват достатъчно качествена информация и изображения, за да могат нарушенията да бъдат доказвани.
Деляна Стойкова от МВР разясни, че наредбата касае основно автоматизиран процес по издаване на електронни фишове, при който няма човешка намеса. По думите ѝ системата ще работи по аналогия с действащите в момента камери на МВР – при установяване на нарушение автоматично ще се генерира електронен фиш.
Тя обясни, че при по-тежки нарушения, при които се предвижда лишаване от право на управление, ще продължи да се прилага стандартната административно-наказателна процедура – с актове, наказателни постановления и допълнителни действия от страна на контролните органи.
В хода на дискусията представителите на МВР потвърдиха, че е необходимо да се осигури двупосочен обмен на информация между общините и министерството, така че местната власт да може да проследява какво се случва с подадените нарушения и издадените фишове.
Юлиян Петров, системен администратор в МВР, обясни техническите изисквания към камерите и системите за видеонаблюдение. Той посочи, че голяма част от съществуващите общински камери са предназначени за охранително наблюдение и не могат надеждно да разпознават регистрационни номера и нарушения.
Според него изискванията в наредбата са съобразени с реалните параметри на системите, които в момента използва МВР, така че събраната информация да бъде годна за административно-наказателна дейност и да издържа при съдебен контрол.
Представителите на МВР подчертаха, че системата цели автоматизация, прозрачност и намаляване на субективния фактор при установяване на нарушенията, като едновременно с това ще подпомогне както контролната дейност, така и общините при управлението на пътната безопасност.
Представители на Стара Загора, Добрич, Русе, Варна, Бургас, Николаево и други общини поставиха конкретни въпроси за начина, по който ще функционира системата на практика.
Общините настояха да имат достъп до информация за развитието на преписките, които подават към МВР – дали е издаден електронен фиш, дали е връчен, дали е обжалван и дали е платен.
Според местната власт без подобна обратна връзка няма как да се оцени реалната ефективност на инвестициите в камери, сървъри, софтуер и човешки ресурс.
Секретарят на община Стара Загора Николай Диков постави въпроса, подчертавайки, че общините влагат сериозен финансов и административен ресурс, но към момента нямат механизъм да проследят какво се случва с установените нарушения.
Членовете на Комисията заявиха, че нито една от съществуващите им камери не отговаря на новите изисквания и ще се наложи практически изграждане на изцяло нова инфраструктура. Те обърнаха внимание, че не става дума само за закупуване на камери, а и за изграждане на цяла двупосочна информационна система, обмен на метаданни, защитени мрежи, сървъри и архивиране на огромен обем информация.
От МВР обясниха, че голяма част от съществуващите общински камери са предназначени за охранително видеонаблюдение и не могат надеждно да разпознават регистрационни номера и нарушения, така че доказателствата да издържат в съда. Според представителите на министерството именно затова са заложени по-високи технически изисквания.
Дебат предизвика въпросът как ще се процедира при тежки нарушения като гонки и екстремно превишаване на скоростта. Общините настояха, че точно тези нарушения са най-опасни и създават най-сериозни рискове за живота и здравето на хората.
От МВР обясниха, че автоматизираните системи могат да издават електронни фишове само за нарушения, при които не се предвижда лишаване от право на управление. При по-тежките случаи процедурата остава по досегашния ред – съставяне на акт, наказателно постановление и допълнителни административни действия.
Сериозна дискусия възникна и по темата за Фонда за безопасност на движението по пътищата. Общините настояха да има ясен механизъм как 50% от средствата от глобите, установени чрез общински системи, ще бъдат връщани обратно към местните власти. Представителите на НСОРБ подчертаха, че общините трудно ще бъдат мотивирани да инвестират милиони в системи за видеонаблюдение, ако няма гаранции за реална възвръщаемост и яснота как се разходват средствата.
Представителите на централната власт заявиха, че темата за оптимизирането на фонда остава отворена и предстои допълнителна работа по механизма за управление на средствата.
В контекста на вече седемгодишното ползотворно партньорство между Държавната агенция и общините председателят на ДАБДП Марта Петрова сподели пред участниците в заседанието готовността на Агенцията за търсене на съвместни решения за оптимално регулиране на обществените отношения по БДП чрез нормативната дейност, в т.ч. и по отношение на индивидуалните електрически превозни средства, като акцентира върху: видимия напредък и повишаващата се ангажираност на общинските ръководства и експерти в дейностите по управление на безопасността в населените места; ролята на събирането на пространствени данни за състоянието на общинските пътища и улици за приоритизация на инвестициите в най-рисковите участъци, където ползата за обществото е най-голяма; усилията в посока подкрепа на административния капацитет в общините и утвърждаване на БДП като делегирана дейност.
Марта Петрова определи като изключително важни редовните заседания на общинските комисии по безопасност за дискусия, координация между институциите и вземане на съвместни решения по оперативни въпроси, а участниците коментираха и предстоящите стъпки, свързани с обучения за последващо оптимизиране на планирането и докладването на мерки за пътна безопасност.
Председателят на ДАБДП отправи благодарност към общините за високата събираемост през 2025 г. на данните за състоянието на стопанисваната от тях пътна инфраструктура, извършена по методология и технология, разработена от Агенцията, като обобщи, че вече 214 общини са обследвали 70% и повече от общо подлежащите на обследване участъци. Това говори за повишена ангажираност и е предпоставки за по-добро планиране на инвестициите по места.
В заседанието от ДАБДП участваха още Антоанета Пенева-Ангелова – Директор на дирекция „Правно-техническа методология и контрол“, както и експертите Рени Бечева, Александър Димов и Борис Бунов.
Представителите на ДАБДП представиха публикувания за обществено обсъждане проект на ПМС за приемане на Наредба за условията и редът за регистриране, отчет, прекратяване и възстановяване на регистрацията на индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС) в общините. (Вижте повече: ТУК).
Представителите на местната власт бяха категорични, че общините нямат административен, технически и кадрови капацитет да изпълняват подобна дейност и посочиха, че регистрацията на превозни средства е функция на МВР и няма логика общините да бъдат натоварени с нови сложни дейности, без необходимите ресурси.
Акцент се постави и върху техническите проверки на тротинетките и отговорността на общинските служители, както и каква отговорност ще носи служителят, извършил регистрацията, ако след това възникне инцидент заради техническа неизправност на превозното средство.
Общините поставиха и въпроса как ще се проследява движението на електрическите превозни средства между различните населени места и как ще се контролира спазването на правилата при използването им в различни общини.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева напомни, че текстовете, възлагащи регистрацията на тротинетките на общините, са били внесени между първо и второ четене в Народното събрание без предварителна оценка на въздействието и без финансова обосновка. По думите ѝ НСОРБ е реагирало още тогава и е настоявало поне да няма 265 отделни регистъра, а да се създаде един централен регистър.
Силвия Георгиева беше категорична, че местната власт разбира необходимостта от контрол върху електрическите превозни средства, но в сегашния си вид моделът няма как да проработи ефективно. Тя призова всички общини да изпратят официални писмени становища в рамките на общественото обсъждане, за да може местната власт да защити аргументирано позицията си.
Председателят на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Марта Петрова подчерта, че агенцията не е противник на общините, а партньор в процеса. Тя призна, че темата е изключително сложна и създава редица практически трудности, но увери, че всички становища и предложения ще бъдат внимателно разгледани. По думите ѝ целта е да се намери максимално балансирано и работещо решение в рамките на закона.
Предстои НСОРБ, общините, МВР и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да продължат работата по текстовете с цел намиране на практически приложими решения за местната власт и по-добра безопасност на движението в населените места.
Втората част на заседанието беше посветена на дейността на общинските комисии по безопасност на движението, инвестициите в пътна инфраструктура, както и добрите общински практики.
Представителите на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ отчетоха, че през последните години все повече общини, включително и такива под 30 000 жители, доброволно създават комисии по пътна безопасност, въпреки че за част от тях това не е законово задължение. От агенцията подчертаха, че тези комисии са важен инструмент за координация между общините, полицията, областните администрации и всички институции, които имат отношение към безопасността на движението.
Беше отчетено още, че ДАБДП ежегодно актуализира методическите указания за общините с цел процесите по планиране, отчетност и анализ да стават по-дигитализирани, автоматизирани и по-лесни за администрациите.
В дискусията бяха представени и редица конкретни проблеми от практиката на общините.
Заместник-кметът на Столична община Лъчезар Милушев коментира двата проекта на наредби, свързани с използването на общински камери за контрол на нарушенията и регистрацията на електрическите тротинетки.
Той предупреди, че общините трябва много внимателно да подхождат към обществените поръчки за камери, тъй като техниката е скъпа и подлежи на задължително лицензиране и сертифициране. Според него сериозно предизвикателство ще бъде и изграждането на системите за свързаност между общинските камери и информационните системи на МВР.
Милушев постави и въпроса за разпределението на средствата от глобите, като изрази мнение, че 50% от приходите трябва директно да постъпват в сметките на общините, които поддържат и експлоатират системите за видеонаблюдение.
Той препоръча да се използва съществуващата инфраструктура, например стълбове за улично осветление, вместо да се изграждат нови съоръжения, което би спестило време и средства.
По темата за електрическите тротинетки заместник-кметът на Столична община заяви, че се създава прекалено тежка административна процедура, която според него трудно ще бъде приложима на практика и ще натовари както общините, така и полицията.
Милушев постави въпроси и за това кои ще бъдат техническите служби, които ще проверяват тротинетките, както и как ще се контролира използването на каски при електрическите превозни средства под наем.
Той представи и добра практика на Столична община и полицията – информационна кампания с флаери за безопасно използване на тротинетки, които се раздават на нарушители и според него се приемат много добре от гражданите.
Кметът на Каварна Елена Балтаджиева сподели примери за тежки пътнотранспортни произшествия, опасно шофиране и сериозни нарушения на територията на общината, включително случаи с висока скорост и инциденти с мотористи и електрически превозни средства. Тя даде конкретни примери за катастрофи по новоремонтирани участъци, при които са били унищожавани стълбове на уличното осветление и пътна инфраструктура, въпреки въведените ограничения и маркировка.
Балтаджиева подчерта необходимостта от повече камери, видеонаблюдение и автоматизиран контрол, които според нея имат не само санкциониращ, но и превантивен ефект. В рамките на заседанието бяха представени и примери за непопулярни, но ефективни общински мерки, свързани с паркирането и освобождаването на публични пространства.
Кметът на Каварна разказа за премахването на десетки незаконни гаражи и преместваеми обекти, което е позволило освобождаването на нови паркоместа и подобряване на организацията на движението в града.
Темата за паркирането беше определена като един от най-сериозните проблеми за големите и средните общини.
Представители на различни общини поставиха и проблема с тежкотоварния трафик, агресивното шофиране и необходимостта от повече контрол по републиканската пътна мрежа.
Секретарят на община Стара Загора Николай Диков представи практическата работа на общината по използването на системи за видеонаблюдение и контрола върху нарушенията на правилата за движение. Той акцентира върху вече съществуващата практика в Стара Загора за установяване на гонки и опасно шофиране чрез общинските камери и координацията с органите на МВР. По думите му общината вече активно подава сигнали и видеоматериали към полицията, а в редица случаи са налагани санкции, сваляни са регистрационни номера на автомобили и са прилагани принудителни административни мерки.
Николай Диков постави и един от най-важните практически въпроси – необходимостта от двупосочен обмен на информация между общините и МВР, така че местната власт да може да проследява какво се случва с установените нарушения и подадените сигнали.
Той обърна внимание и на сериозните инвестиции, които общините трябва да направят, за да приведат системите си в съответствие с новите технически изисквания.
Според него без ясна проследимост на резултатите и реална административно-наказателна дейност трудно може да се очаква общините да бъдат мотивирани да влагат значителен ресурс в подобни системи.
Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация за паркиране и устойчива градска мобилност Никола Рогачев представи новата европейска рамка за Европейската карта за паркиране на хора с увреждания и основните предизвикателства пред прилагането ѝ.
Той обясни, че Директива (ЕС) 2024/2841 въвежда обща европейска система с модерни защитни елементи – QR кодове, електронни подписи, холограми и възможност за RFID чипове, с цел ограничаване на злоупотребите и фалшификациите.
Според Рогачев обаче основният проблем остава реалният контрол на паркирането. Той подчерта, че съвременните системи за контрол в европейските градове работят чрез автоматично разпознаване на регистрационни номера (ANPR), а QR кодът сам по себе си не е достатъчен за ефективна проверка.
Той акцентира върху необходимостта от изграждане на оперативно съвместими регистри, свързване на картите с регистрационните номера и създаване на ясни механизми за санкциониране при злоупотреби.
Рогачев обърна внимание и на връзката между достъпното паркиране и пътната безопасност, като подчерта, че неправомерното заемане на местата за хора с увреждания създава реални рискове за най-уязвимите участници в движението.
Андрей Сапунджиев, председател на Националния съюз на ключарите в България, представи Съюза като организация с 33-годишна история, членуваща в европейски и национални професионални структури. Той обясни, че една от основните цели на съюза е била превенцията на домовите кражби чрез по-добра информираност на гражданите за сигурността на заключващите системи.
Сапунджиев акцентира, че ниският клас ключалки създавал предпоставки за кражби, докато висококласните продукти за сигурност можели да предотвратят подобни престъпления.
Той представи кампанията за превенция на домовите кражби, реализирана съвместно с Главна дирекция „Национална полиция“, Столична община, СДВР и Международната полицейска асоциация. Посочи, че били изработени видеоклип с актьора Юлиан Вергов и плакати, разпространявани в метрото и районните управления в София.
Отбеляза, че кампанията е дала добър резултат, като по данни на МВР бил отчетен спад при този вид престъпления. Затова през настоящата година била започната нова кампания с допълнителни партньори — Софийската районна прокуратура, БТА, БНР и синдикална федерация на служителите на БНР.
Основният му апел към общините беше да съдействат за разпространението на видеоклипа и плакатите, за да достигне кампанията до гражданите в цялата страна.
Инспектор Елена Кръстева от СДВР допълни, че работи в сектор „Кражби“ към направление „Престъпления против собствеността“, и подчерта доброто взаимодействие между СДВР, Столична община и Съюза на ключарите.
Тя посочи, че благодарение на инициативата и подписаното споразумение за противодействие на домовите кражби е бил постигнат реален ефект — за периода до май 2026 г. спрямо първото шестмесечие на 2025 г. домовите кражби в София били намалели с около 5%.
Кръстева подчерта, че кампанията имала практическа стойност, защото показвала на гражданите как сами могат да се предпазят. Според нея темата била важна за всички, включително за служителите на общините и самите полицаи, защото домът е личната „крепост“ на всеки човек.