На 12 май 2026 г. в гр. София се проведе редовното заседание на Постоянната комисия на НСОРБ по устройство на територията, инвестиционно проектиране и строителство. В работата на Комисията са включени представители на общини от цялата страна – кметове, заместник-кметове, главни архитекти, общински съветници и експерти в сферата на устройството на територията и строителството.
В рамките на първия панел Мила Гиздова, секретар на ПКУТИПС и ст. експерт “Териториално развитие” в НСОРБ, представи актуална информация по ключови теми в сферата на устройството на територията, регионалното развитие и дигитализацията на инвестиционния процес.
Сред основните акценти бяха промените в обхвата на регионите от ниво 2 (NUTS 2) в Република България и потенциалните ефекти за общините, свързани с промяната.
Съществен акцент в заседанието бе поставен и върху дигитализацията на инвестиционния процес и планираните промени в посока електронното администриране на процедурите по Закона за устройство на територията.
Представена беше информация за изпълнението на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, свързани с въвеждането на строително-информационното моделиране (BIM/СИМ) и Единната информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството (ЕИСУТИПРС).
В рамките на дискусията беше обърнато внимание и на публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба за Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ), който предвижда обединяване в единна база данни на регистрите на 265 общини и 28 областни администрации. Регистърът е регламентиран с чл. 5а от ЗУТ и ще функционира като централизирана електронна система за публикуване и съхраняване на актове и документи по ЗУТ.
Основните цели на ЕПРУТ са осигуряване на публичност и прозрачност на актовете по устройство на територията; централизирано електронно съхранение на документацията; унифицирано публикуване на документи; електронен достъп и обмен на данни между институциите; проследимост на действията.
Участниците обсъдиха и конкретните задължения на общините във връзка с публикуването на актове и документи в регистъра. Дискусия предизвикаха и изискванията за публикуване на значителен обем проектна документация, включително части от инвестиционните проекти, разрешения за строеж, технически паспорти и други документи. На базата на проучване сред общините НСОРБ ще представи становище по предложените текстове в срока на общественото обсъждане.
Представена беше и информация за развитието на ЕИСУТИПРС, която следва да осигури цялостно електронно административно обслужване по ЗУТ – от подаването на заявленията до издаването и връчването на крайния административен акт. Системата ще позволява електронно съгласуване между институциите и служебен обмен на документи, като целта е да се намали административната тежест за гражданите, бизнеса и общинските администрации.
В рамките на дискусията бяха поставени въпроси, свързани с готовността на общините за преминаване към изцяло електронен процес, необходимостта от изключения за работа с хартиени носители в определени случаи, както и възможностите за реално облекчаване на административните процедури чрез дигитализацията.
Членовете на Комисията проведоха и вътрешна дискусия по изготвени и необходими промени в законодателството, като бяха разгледани предложения, постъпили от общините, както и актуални законопроекти, внесени в Народното събрание.
Как общините могат да планират развитието на възобновяемата енергия, без това да води до допълнителен натиск върху природата беше основният акцент в представянето на WWF България по време на заседанието на Постоянната комисия на НСОРБ по устройство на територията, инвестиционно проектиране и строителство.
Стела Христова, ръководител програма „Климат и енергия“, и Магдалена Кирчева, ГИС експерт и урбанист към WWF България, представиха резултати от национален анализ и пилотно изследване за идентифициране на нарушени терени, подходящи за развитие на възобновяеми енергийни източници, както и изготвен на базата на анализа – практически наръчник за общините.
В презентацията беше подчертано, че Европа едновременно си поставя амбициозни цели за развитие на възобновяемата енергия и за възстановяване на природата. До 2030 г. ЕС цели 42,5% дял на ВЕИ, а паралелно с това следва да бъдат възстановени поне 30% от увредените сухоземни и морски местообитания. На този фон постигането на баланс между развитието на ВЕИ и опазването на биоразнообразието е особено важно за България.
Представена беше и нормативната рамка, свързана с RED III Директивата и актуализирания Закон за ВЕИ, които предвиждат координирано картографиране за пространствено планиране на ВЕИ и определяне на зони за ускорено внедряване на възобновяема енергия. Като приоритетни за развитие на ВЕИ бяха посочени именно нарушените и урбанизирани терени – кариери, хвостохранилища, депа за отпадъци, индустриални терени, изоставени площи и земи с влошено качество, негодни за земеделие.
Според представения от WWF национален анализ, през 2024 г. в България са идентифицирани над 17 000 нарушени терена с обща площ около 66 800 ха, като над 11 700 от тях се намират извън Натура 2000, защитени територии и речни екосистеми и имат потенциал за развитие на ВЕИ. По данни от анализа на WWF, върху тези терени биха могли да бъдат разположени приблизително 9,1 GW фотоволтаични мощности и 0,7 GW вятърни мощности на суша.
Експертите обърнаха внимание, че към момента липсва единна и актуална база данни за нарушените терени в страната, а голяма част от информацията е аналогова, разпокъсана между различни институции и се нуждае от дигитализиране и консолидиране.
Като пример за адаптиране и валидиране на методологията на местно ниво беше представен пилотният анализ за община Перник. Проучването е насочено към идентифициране на възможно най-много нарушени терени, включително изоставени терени в урбанизирани зони, които впоследствие да бъдат валидирани и прецизирани съвместно с общината.
В рамките на анализа са използвани актуални кадастрални и пространствени данни, информация за физическите блокове, електропреносната мрежа, съществуващи ВЕИ проекти и инвеститорски интерес. Представени бяха и конкретни примери от общината, сред които соларен парк върху старо депо за индустриални отпадъци на местно стоманодобивно предприятие, както и терени, идентифицирани в анализа, към които вече има реален инвеститорски интерес. Експертите отбелязаха и необходимостта от поддържане на актуални национални регистри, включително на концесиите и изоставените минни съоръжения.
Разработеният „Наръчник за общини за идентифициране на нарушени терени в извънградски територии, подходящи за ВЕИ – соларна и вятърна енергия на суша“ е създаден с цел да подпомогне местните администрации при провеждането на базови пространствени анализи и при планирането на устойчиво развитие на ВЕИ на местно ниво. Наръчникът предлага конкретни стъпки и методология за идентифициране, анализ и валидиране на подходящи терени, като отчита спецификите на всяка община и необходимостта от минимизиране на риска за биоразнообразието и околната среда.
В заключение от WWF България подчертаха, че общините трябва да имат водеща роля в пространственото планиране на бъдещите ВЕИ инвестиции чрез ранно идентифициране на подходящи терени, насочване на инвеститорския интерес към ниско конфликтни зони и активно включване на местните общности и експерти в процеса на планиране.
/ИИ/