Skip to content
- Начало
- В мелнишката църква „Св. Богородица Живоносен източник“ се откриват фрагменти от Палеологова живопис
На 12.09.2026 г. заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов посети археологическите разкопки на църквата „Св. Богородица Живоносен източник“ в историческия квартал Армения на Мелник, които се провеждат за четвърти пореден сезон под ръководството на гл. ас. д-р Методи Златков от НАИМ и д-р Мария Пашова (РИМ – Благоевград).
Както вече ви информирахме, църквата „Св. Богородица Живоносен източник“ се намира в Роженското дере, или в началото на пешеходната пътека от Мелник до Роженския манастир. В развитието ѝ се разграничават два основни строителни етапа, първият, от които е от края на XIII – първата половина на XIV в., а вторият – от средата на XIX в. През 2026 г. усилията на екипа са насочени към довършване на проучването на по-късния етап на църквата и продължаване на работата по по-ранния. По време на посещението на проф. Мутафов реставраторът Ренета Караманова-Златкова (НАИМ – БАН) показа току-що открит фрагмент от стенопис с лице на светец, който най-вероятно е от декорацията на старата църква от XIV в. Лицето е изпълнено с впечатляваща изящност и прави впечатление с малките си размери, характерни по-скоро за ръкописната украса, отколкото за стенна живопис. Интересно е, че фрагментите от стари стенописи са „ритуално заровени“ в точно определена част на старата църква и в олтарното пространство на храма от XIX в. Работната хипотеза на изследователите, сред които е и доц. д-р Иван Ванев от ИИИзк-БАН, е че те са използвани за освещаване на новото пространство и струпването им на слоеве е за да бъдат запазени, а не унищожени. Археолозите показаха и графити върху хоросановата замазка на новата църква, бяха обсъдени и перспективите за скорошна публикация, както и възстановяването на поредицата от научни публикации „Мелник“.
Проучванията на църквата „Св. Богородица“ предоставят нови данни за историята на Мелник и създават възможности за бъдещото експониране на обекта и включването му в туристически маршрут, но за целта е нужно устойчиво финансиране. Това поставя още веднъж въпроса за финансирането разкопки от Министерството на културата с по-дълъг хоризонт, както и за спорното определяне на „приоритетни“ обекти за сметка на други, недотам мащабни, но съществени по съдържание и историческа стойност. Проф. Мутафов се запозна и с проблемите около собствеността на обекта, както и с необходимостта от нов кадастрален план на Мелник, в който да попаднат културни паметници, които не са в рамките на съвременното селище. Увери ги и в подкрепата на ръководството на БАН за системните и задълбочени археологически изследвания, които включват и средновековието. И макар в последните десетилетия проучванията на Мелник да не са приоритетни, бе спомената необходимостта от продължаване на автентичната реконструкция на миналото на града след навършване на 55 години от началото на неговото системно проучване. В заключение екипът и зам.-председателят на БАН се съгласиха, че един важен и сравнително добре запазен паметник може да се превърне в още един акцент в представянето на богатото културно наследство на средновековна България, която е разполагала със средствата и вкуса да кани най-качествените представители на Палеологовата живопис да украсяват църквите.
Споделете в социалните мрежи
Свързани публикации
Най-четено в сайта
за последните 30 дни
Page load link
{e.classList.remove(“no-wrapper-transition”)},400),e.classList.remove(“loading”)},fusionRunNavIsCollapsed=function(){var e,t=document.querySelectorAll(“.awb-menu”);for(e=0;e */ ]]>
Go to Top