- Вместо да изграждаме силно европейско земеделие, ние създадохме конкуренция между собствените си фермери, казва министърът на земеделието и храните
- Инвестиции в напояване няма как да се направят в рамките на тази година, защото няма проектиране
- Розите трябва да са с отделен бюджет и да имат специална европейска защита, както е при памука в Гърция
– Г-н Абровски, всички сме единодушни, че земеделието ни е в огромна криза. Как ще го спасим?
– Това няма да стане от днес за утре. Защото от 2010 г., откакто аз под една или друга форма се занимавам с формата “Съвет на министри по земеделие в ЕС”, съм имал възможността да участвам и да наблюдавам три реформи. Политиката на този Европейски съюз, за съжаление, не беше да създава едно общо силно земеделие, което да бъде експортно насочено.
Това, което постигнахме за 16 години с т.нар. обща селскостопанска политика, беше да създаваме конкуренция между фермерите вътре в самия Европейски съюз. И това отслаби силата на земеделието на съюза като такова.
– Това ли е най-голямата грешка в земеделието, която се допусна на европейско ниво?
– Да. Вместо всички заедно да работим и да структурираме земеделието си и да завладяваме пазари, каквато всъщност е и основната идея на общата политика, да надградим хранителния суверенитет на Европейския съюз, ние създадохме възможности фермерите да се конкурират помежду си. И резултатът какъв е: ние внасяме от “Меркосур” телешко, внасяме от други държави членки, внасяме от трети страни.
И все по-малко европейски стоки ще имаме, ако продължаваме по този начин. Това нещо го заявих на последния Съвет на министрите. Аз съм наясно, че всяка една държава членка има своите особености, но ние трябва да планираме като цяло. Ние сме един Европейски съюз, трябва да продължим да бъдем единни в политиката си и да бъдем като един юмрук.
– А има ли разбиране вече сред колегите ви в ЕС, че вместо да се конкурираме ожесточено помежду си, е по-добре да сме заедно?
– Сред част от колегите ми министри го има. Сред друга обаче го няма. Но това е разнообразието на Европа. Ако изследваме историята на ЕС в земеделието, в годините назад е имало две големи катастрофи, в които коренно е променяна политиката в този сектор.
Едната е била тогава, когато се е преминало от подпомагане на килограм или литър продукция към необвързаното подпомагане на стопанство. След това идва проблемът, когато се присъединяват новите държави членки. Първата вълна е от 2004 г. Тогава в Западна Европа се подпомагат стопанства, но Източна Европа, когато влиза, се оказва, че няма измерител, по който да се подпомага. И затова осъзнават, че единственият и най-лесен начин е на площ. България и Румъния, когато се присъединяват през 2007 г., приемат вече взето решение от 2004 г.
Впоследствие старите държави членки осъзнават, че може би на хектар не е чак толкова лошо, защото дава достатъчно средства. И западните държави минаха на хектар като нас.
– Много хора у нас обаче продължават да искат обратното – субсидиите да се плащат за произведена продукция, а не на площ. И сега има призиви към вас за подобна промяна в новия програмен период…
– Да, ние искаме обратното, но не бих се учудил, ако Европа продължава по същия начин, да имаме трета коренна промяна в начина на подпомагане. Но това ще го видим 2034/2035 година. Но аз предполагам, че още 2030 година ще имаме яснота. Проблемът обаче не е само в българското земеделие. Проблеми имат и останалите държави членки заради всичко това, което Европа сама е причинила на своето земеделие.
– В тази връзка подготвяте ли мерки за стимулиране на сдружаването у нас за модерен западен тип на кооперативи? Защото всички сме единодушни, че без сдружаване отделните фермери ще останат слабото звено във веригата.
– Да, големият общ пазар иска комбинация между количество и качество на продукцията. Това нещо трудно може да бъде създадено от индивидуалния фермер и затова кооперирането помага за формиране на големи партиди с еднородно качество. Сдружаването ще го стартираме като стимули. Разбира се, на доброволен принцип. Ние трябва да покажем на земеделските производители ползата от това сдружаване. Смятам, че ще имаме успешни примери с няколко асоциации.
– В кои подсектори са?
– В момента в сектор “Плодове и зеленчуци” има най-голям интерес за сдружаване. Защото там има възможност за много голям бизнес, когато успееш да завоюваш пазар, да формираш голяма продукция и да можеш да изнесеш, защото има най-голяма добавена стойност.
Например при черешите има много, но дребни производители. Но качеството е много добро в България с оглед на климатичните особености и ако успеем да съберем партида, защо да продаваме за 1 евро, при положение че азиатските и арабските пазари са отворени?
– Китай е най-големият вносител на череши в света…
– Точно така, и там цената тръгва от 20 евро за килограм. Ето добавената стойност. А пак казвам, ние живеем в един глобален свят, където доставките вече не са проблем. Така че малко ни трябва.
– В бюджета за 2026 г. първоначално не се виждаха записани средства за “иранска” помощ заради скъпите горива и торове. Стана ясно обаче, че такава ще има и са осигурени около 170 млн. евро. На каква база ще се определи?
– Сега трябва да е ясно на всички, че съгласно временната рамка, която спусна Европейската комисия, и за разлика от т.нар. украинска помощ, тук не говорим за подкрепа за ликвидност. А за компенсация на разликата между нормалната цена на горивата и торовете и увеличената им цена вследствие на конфликта в Иран и затварянето на Ормузкия проток. Така че това е коренно различна помощ.
И вариантите за определяне са два – по технологична карта или индивидуално изчисление на всяка една помощ. За мен по-честното ще бъде индивидуално изчисление на всеки един земеделски производител.
– Като цяло доволни ли сте от бюджета за земеделие – предвидени са символични средства за капиталови разходи. Как ще се финансират мерки за инвестиции в напояването например?
– Аз смятам, че това е най-добрият възможен бюджет за министерството. Инвестиции в напояване няма как да се направят в рамките на тази година, защото няма проектиране. Тези средства, които са отделени, са за започване на проекти. Оказа се, че буквално седмица преди избирането на кабинета Държавната консолидационна компания – ДКК, която трябваше да стопанисва и ремонтира от 2018 г. 500 язовира, е върнала 19 на Министерството на земеделието.
– Вие ще намерите ли пари за ремонтите им?
– Дори да намерим в този бюджет, ние няма как да ги похарчим, не можем да извършваме строително-ремонтни дейности по тези язовири, защото нито има работни проекти, нито има разрешение за строеж, нито процедури по ЗОП за изпълнители. Нищо не е започнато и нищо не е свършено.
– Напояването беше обявено за приоритет от последните поне три правителства. Вие също го обявихте за ваш приоритет. Защо обаче остава само на думи?
– Зависи какво разбирате под напояване, защото то означава разширяване на хидромелиоративната мрежа. По времето на кабинета на Кирил Петков беше премахната възможността да се използват 800 млн. от Плана за възстановяване и устойчивост за рехабилитация точно на тази хидромелиоративна мрежа в България. И те бяха прехвърлени за батерии, всякакъв друг вид инвестиции и ние загубихме уникална възможност с европейски пари да ремонтираме нашата мрежа, за да увеличим напояването
Сега една от основните ми цели, която се опитвам да постигна, е в новите регламенти да вкараме хидромелиорациите като допустими инвестиции. Защото ние трябва да имаме възможност да използваме европейските средства за това. Проблемът е в развитието на каналите до земеделските стопанства. Вътре в рамките на фермите никога не е имало проблем за инвестиции. Преди много години България е изградила една от най-модерните хидромелиоративни системи в света.
– Какво показват вашите данни за резултатите от инициативата “Кошница с грижа”? И не е ли по-скоро пиар инициатива, отколкото реално намаление на цените? И без това веригите всяка седмица имат промоции дори с намаления повече от 15%.
– Нека да припомня, че това е инициатива на правителството, една протегната ръка към търговските вериги, към които изискването беше минимум 30 български продукта да бъдат за поне шест месеца трайно намалени с минимум 15%.
Тук не говорим за временни намаления. Така че и дума не може да става за съпоставка между промоциите и инициативата, в която се включиха 13 търговски вериги в България.
Мотото, което аз харесвам, е “доверявай се, но проверявай”. И затова, като мине един месец от инициативата, съвместно с Комисията за защита на потребителите ще влезем да видим как се изпълнява. Аз не подлагам под съмнение добронамереността на търговските вериги, защото, ако някоя от тях е решила да злоупотреби с “Кошница с грижа”, ще си нанесе репутационна щета, която ще бъде много по-голяма, отколкото би спечелила като пари.
– В началото имаше сигнали от фермери, че намаленията са за тяхна сметка, но после се оказа, че всъщност е станало объркване и не е имало натиск заради инициативата. Но не се ли получава конфликт – хем искате да намалите цените за потребителите, хем обаче да се увеличат за българските фермери?
– Има изискване в инициативата тези минимум 15% да не бъдат за сметка на българските производители. Ние това ще проверяваме, за да сме сигурни, че не е за сметка на производителите. Когато водех разговорите с търговските вериги, това, което те казаха, е, че това намаление ще е за тяхна сметка, защото също се грижат за българския потребител.
– А каква храна ядем? Особено след последните случаи с фалшиво масло без мляко, но със свинска мас и тоновете старо месо.
– Каква храна сме яли, не мога да ви кажа. Мога да ви кажа каква храна ще ядем. Оттук нататък Българската агенция по безопасност на храните ще бъде безкомпромисна за качеството на храните. И за невъзможността на пазара да излизат продукти, етикетирани като масло, а в тях да няма никаква млечна мазнина, защото това е и престъпление. И между другото, когато е хванато това нещо, е образувана прокурорска проверка преди една година.
Миналата седмица, когато избухна скандалът, аз разговарях с изпълнителния директор на агенцията за безопасност на храните да се направи нова проверка на въпросните две фирми. Беше направена и в техните складове намерихме общо над 5 тона храна с изтекъл срок на годност, която беше възбранена и унищожена. Оттук нататък това няма да го допусна, защото не може да има компромис с това, което ядем ние и нашите деца, в противен случай се тровим. И затова ще бъдем безкомпромисни към фалшивата храна.
Искам да успокоя вашите читатели, че това, което прави Българската агенция по безопасност на храните, ще го прави в много по-голям мащаб. Целта е да обхванем цялата верига на доставки, за да има яснота и проследимост.
Ще ви дам един друг пример. Когато започнахме масовите проверки на млякото, зададох един въпрос: Колко мляко на ден влиза в мандрите? Отговорът беше, че никой не знае. А защо никой не знае? Защото никой не се е интересувал. Когато нямаш представа какво количество влиза в мандрата, когато не го контролираш, тогава нямаш представа каква млечна продукция излиза. Тогава как планираш подпомагането?
Ще продължим и при плодовете и зеленчуците, при които малко закъсняхме просто заради късното избиране на кабинета, реално влязохме в средата на сезона за плодове и зеленчуци. Но догодина ще има железен контрол и там. Сега започнахме с млякото, ще продължим с месото.
Като пак казвам, идеята е да се въведе ред по цялата верига. Да знаеш, че имаш проследимост от бутилката мляко в магазина до кравата, от която е излязло. От кюфтето, което ядеш, до конкретното животно, от което то е дошло.
– При вашия предшественик, служебния министър Иван Христанов, имаше проблеми с екарисажите. Вие как решавате този казус?
– В момента нямаме проблем с екарисажите. Какво е било, не мога да коментирам. Защо е било, също не мога да коментирам.
– Обявихте, че искате розопроизводството да получи специална европейска защита и отделен бюджет. Има ли индикации, че ще стане и откога?
– Аз не знам защо това не е било направено досега. Защо никой не го е поискал? И не говоря само за този програмен период. Защо България не го е поискала още при присъединяването си през 2007 г.? Ние сме единствената държава в Европейския съюз, която отглежда рози и която прави розово масло. Други няма. Гърция го е направила за памука си още с присъединяването.
С розовото масло имаме един уникален продукт, с който правим уникален и ЕС. И когато направих първия разговор с Европейската комисия, те ми казаха: “Са, ама памукът е останал от договора за присъединяване на Гърция”. Окей, пропуснали сме тогава да включим розите, но аз не виждам юридическа пречка да ги сложим и сега. А когато на отделен ред стои България и стоят площите с рози, ще бъдат с гарантиран отделен бюджет. Защото в момента розопроизводителите получават съвсем дребно подпомагане на площ, което е пренебрежимо малко спрямо който и да е друг сектор.
Това означава, че ние гарантираме защитата и запазването на това, с което не само България, но и Европейският съюз е вече уникален.