Информация относно приложимия режим при предоставяне на информация и административни услуги на частни съдебни изпълнители и дължимостта на местни такси

I. Предмет и цел на материала

В Националното сдружение на общините в Република България продължават да постъпват сигнали от общински администрации за искания на частни съдебни изпълнители (ЧСИ) за безвъзмездно предоставяне на информация, справки, удостоверения, копия и други документи, включително чрез позоваване на чл. 431, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 3 и чл. 4 от Закона за електронното управление (ЗЕУ).

Настоящият консултативен материал отразява настъпилите промени в приложимата нормативна уредба – ГПК, ЗЕУ, Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за гражданската регистрация (ЗГР), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), относимата подзаконова нормативна уредба, както и съдебната практика от 2026 г.

Целта е общините да бъдат подпомогнати в ежедневната си работа по подобни искания от ЧСИ с оглед недопускане както на неправомерно събиране на такси за данни, които законът изисква да се предоставят служебно и безплатно на ЧСИ, така и на заобикаляне на нормативно установени местни такси за административни услуги, които са дължими от ЧСИ.

II. Приложима правна уредба

1. Чл. 431, ал. 4 от ГПК

Съгласно чл. 431, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител има право, когато това е необходимо за изпълнението, да прави справки, да получава сведения и да иска копия и извлечения от документи. По силата на чл. 431, ал. 4 от ГПК за информацията, необходима за съответното изпълнително производство, се дължи съответната държавна или местна такса. Законът предвижда определени изключения от това изискване, вкл. когато информацията е получена по реда на ЗЕУ.

Следователно качеството на ЧСИ като лице, осъществяващо публични функции, не води само по себе си до освобождаване от местни такси. От друга страна, когато са изпълнени предпоставките на чл. 3 от ЗЕУ, общината не може да обвързва предоставянето на съответните данни с плащане на местна такса.

2. Първичен и централен администратор на данни по ЗЕУ

Първичен администратор на данни по чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ е административният орган, който по силата на закон събира, създава за първи път, изменя или заличава данни за физически лица, юридически лица, обекти или събития.

Централен администратор на данни по чл. 2, ал. 4 от ЗЕУ е лице или организация, което по силата на закон централизирано съхранява данни, предоставяни от първични администратори. За задълженията по чл. 3 от ЗЕУ централният администратор се счита за първичен администратор.

Определящ е произходът на конкретните данни, а не обстоятелството, че те фактически се съдържат в информационна система на общината. Общината може да е първичен администратор на една категория данни, да получава други данни от външен първичен администратор и въз основа на тях да създава нови данни при упражняване на свои законови правомощия.

Поради това правната квалификация трябва да се извършва на ниво конкретни данни или група данни, а не общо за „имот“, „МПС“ или за цялата административна услуга.

3. Условия за безвъзмездно предоставяне по чл. 3 от ЗЕУ

Чл. 3, ал. 1 от ЗЕУ задължава първичния администратор при поискване да предоставя служебно и безплатно данните на административни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет също обработват тези данни.

За приложението на чл. 3 от ЗЕУ във връзка с чл. 431, ал. 4 от ГПК в разглежданите хипотези следва да се установи:

• общината да е първичен администратор на конкретните искани данни или да е приложим режимът на централен администратор по чл. 2, ал. 4 от ЗЕУ;

• ЧСИ да има нормативно основание да обработва именно тези данни;

• исканата информация да е необходима във връзка с конкретно изпълнително производство;

• дали исканият резултат се свежда до предоставяне на вече съществуващи данни, попадащи в приложното поле на чл. 3 ЗЕУ, или изисква от компетентния орган извършване на самостоятелно нормативно уредено действие – определяне, проверка, съпоставяне, правна преценка или удостоверяване. Самото наименование или регистрационният номер на административната услуга не са определящи.

 4. Електронна административна услуга и вътрешна електронна административна услуга

Следва да се разграничават електронното заявяване на административна услуга и вътрешната електронна административна услуга по ЗЕУ.

Фактът, че заявление е подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), портал или друг електронен канал, не означава, че искането се трансформира във вътрешна електронна административна услуга и не води само по себе си до освобождаване от такса.

По чл. 4, ал. 1 от ЗЕУ уведомяването и искането за предоставяне на данните по глава първа се извършват автоматично по електронен път като вътрешна електронна административна услуга. По ал. 2 като такава услуга се извършва и друг обмен на електронни документи, с които се предоставя информация между административни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги.

Следователно критерият е уредбата на конкретните данни, а не използваният електронен канал.

5. Възможност за заявяване на достъп до регистри и бази данни чрез RegiX

Средата за междурегистров обмен на данни RegiX е техническо средство за реализиране на служебния обмен на справочна и удостоверителна информация. По действащия ред може да бъде заявен достъп до конкретни полета от справки от регистри и бази данни в RegiX, при задължително наличие на нормативно основание за искания достъп и връзка с осъществяването на правомощия по закон.

Редът за заявяване и предоставяне на достъп до RegiX обхваща административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 от ЗЕУ, включително лицата, осъществяващи публични функции. Частните съдебни изпълнители са лица, осъществяващи публични функции по смисъла на ЗЕУ, поради което могат да заявяват достъп до конкретни справки и полета в RegiX, когато посочат относимото нормативно основание и необходимостта от данните за упражняване на законовите си правомощия.

Когато общината не е първичен или централен администратор на исканите данни, а същите се предоставят от компетентния администратор чрез RegiX, възможността за заявяване на достъп до съответната справка следва да бъде съобразена при преценката на искането. Липсата на активиран достъп на конкретния ЧСИ не променя качеството на общината по отношение на тези данни и не превръща самостоятелна платена общинска административна услуга в безвъзмезден заместител на достъпа до първичния или централния източник. Когато обаче самата община е първичен или централен администратор и са налице предпоставките на чл. 3 ЗЕУ, данните се предоставят по реда на чл. 4 ЗЕУ без местна такса.

Същевременно възможността за достъп до регистрови данни чрез RegiX не замества самостоятелна административна услуга, когато законът изисква компетентният орган да извърши допълнителна проверка, съпоставяне, изчисление или удостоверяване и да издаде официален документ.

Следва да се прави разграничение и между RegiX и прекия достъп до Регистъра на населението – НБД „Население“. ГД „ГРАО“ поддържа отделен режим за предоставяне на достъп на ЧСИ до НБД „Население“ при изпълнение на установените условия. Този пряк достъп е допълнителна възможност и не следва да се смесва с достъпа до справки чрез RegiX.

6. Измененията в АПК, в сила от 1 юли 2026 г.

След измененията в АПК, в сила от 1 юли 2026 г., електронното административно производство е уредено като общо правило. Чл. 29а АПК урежда подаването на искания по електронен път, а чл. 29б АПК изисква административният орган да създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт.

Електронното подаване от ЧСИ не следва да се използва като критерий за дължимостта на такса. То е процесуална форма на участие, различна от служебния обмен на данни по чл. 3 и 4 от ЗЕУ.

Когато за конкретната административна услуга е приложим общият ред на АПК и администрацията установи, че дължимата такса не е внесена, се прилага чл. 30, ал. 2 АПК, като заявителят се уведомява да отстрани недостатъка в тридневен срок с указание за последиците от неизпълнението. Когато обаче специален закон, включително ДОПК, урежда особен ред за съответното производство, се прилагат правилата на специалния закон. Не следва да се формира мълчалив отказ единствено поради невнесена такса, когато законът предвижда ред за отстраняване на нередовността.

III. Съдебна практика от 2026 г.

Полезни разяснения по разглежданите въпроси могат да бъдат намерени в Решение № 1630 от 16.07.2026 г. по адм. дело № 213/2026 г. на Административен съд – Разград.

Съдът приема, че чл. 431, ал. 4 от ГПК е специален спрямо ЗМДТ за информацията, която се получава по реда на ЗЕУ, както и че вписването на услугата в Административния регистър като платена не представлява нормативно основание, което може да изключи приложението на закона. По отношение на декларациите за имущество, подавани по реда на ЗМДТ, съдът приема, че общините са първични администратори на заявените с тези декларации обстоятелства по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЕУ.

В решението е прието още, че когато са налице предпоставките на чл. 3 от ЗЕУ, следва да бъде предоставена справка или извадка за съответните декларирани обстоятелства, а не непременно копие от самите декларации.

Посоченият извод на съда се отнася до данни, заявени с декларации по ЗМДТ. Той не означава, че общината е първичен администратор на всички вещноправни и регистрационни данни за недвижими имоти и моторни превозни средства, съдържащи се в информационните ѝ системи. Съгласно ЗМДТ значителна част от тези данни постъпват в общината служебно от други регистри, поради което при всеки конкретен случай следва да се установи произходът на исканите данни.

Този извод на съда не следва да се разширява автоматично към всички административни услуги. Съдебното решение не обосновава наличието в нормативната уредба на общо право на ЧСИ на безплатно издаване на удостоверения, при които общината извършва допълнителна проверка, определя нов резултат или официално удостоверява факти.

IV. Преценка по отделните услуги

1. Удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот – услуга 2396

Данъчната оценка на недвижимия имот се определя от общинската администрация при упражняване на правомощията ѝ по ЗМДТ и съгласно нормите по Приложение № 2 към закона. По отношение на така създадените от общината данъчни данни следва самостоятелно да се преценява приложението на чл. 3 ЗЕУ във връзка с чл. 431, ал. 4 ГПК.

Следва обаче да се прави разграничение между предоставяне на данни от значение за данъчното облагане и издаване на удостоверение за данъчна оценка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка за целите на удостоверението се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в срок от пет дни от подаване на искане по образец. Удостоверението за данъчна оценка е самостоятелен нормативно уреден удостоверителен документ, издаван за определените в закона цели.

При издаването му общината не извършва само техническо предоставяне на съществуваща информация, а следва да определи и удостовери актуалната данъчна оценка на конкретния имот съобразно приложимите към момента данни и правилата на ЗМДТ. В предвидените в Приложение № 2 случаи може да бъде необходимо и представяне или служебно установяване на допълнителни обстоятелства.

Поради това обстоятелството, че ЧСИ има право да получи определени данни по реда на ЗЕУ, не означава автоматично право на безплатно издаване на удостоверение за данъчна оценка. Когато се иска именно удостоверението като самостоятелна административна услуга, се прилага нормативният режим за издаването му, включително установената по реда на ЗМДТ местна такса, освен ако в конкретната хипотеза е приложимо нормативно освобождаване.

2. Удостоверение за декларирани данни – услуга 2071

При разглеждане на искане за услуга 2071 следва първо да се установи произходът на конкретните данни, за които се иска информация. Самото наличие на сведения за недвижим имот или моторно превозно средство в информационната система на общината не означава, че тези сведения са декларирани от данъчно задълженото лице пред общината.

По отношение на недвижимите имоти чл. 14, ал. 3 ЗМДТ предвижда, че не се подават данъчни декларации за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел III от глава втора на закона. Службите по вписванията уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права по реда на чл. 51, ал. 1 ЗМДТ. Законът предвижда и други случаи на служебно получаване и отразяване на информация, като същевременно запазва задължение за подаване на декларация или информация в определени хипотези, включително по чл. 14, ал. 1, 4, 6 и 9 ЗМДТ. По отношение на моторните превозни средства чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗМДТ предвижда, че за превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, размерът на данъка се определя въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. Данните се предоставят на общините по реда на чл. 51, ал. 3 ЗМДТ. Декларация се подава в предвидените в чл. 54 случаи, включително когато не е приложим общият режим по ал. 1Когато конкретните обстоятелства действително са заявени с декларация, подадена по реда на ЗМДТ, следва да се съобрази Решение № 1630 от 16.07.2026 г. по адм. дело № 213/2026 г. на Административен съд – Разград. В него съдът приема, че по отношение на декларациите за имущество, подавани по реда на ЗМДТ, общината е първичен администратор на заявените с тях обстоятелства и при наличие на предпоставките на чл. 3 ЗЕУ следва да предостави справка или извадка за тези обстоятелства.

Когато обаче конкретните вещноправни или регистрационни данни са постъпили служебно от Имотния регистър, регистъра на МВР или друг компетентен първичен администратор, самото им съхраняване и използване от общината за целите на местното данъчно облагане не я превръща в първичен администратор на тези данни. Отделно от тях общината създава собствени данъчни данни при упражняване на правомощията си по ЗМДТ, например определен размер на данък, данъчна оценка, установено задължение, извършени плащания и непогасен остатък, за които качеството ѝ на първичен администратор следва да се преценява самостоятелно.

Поради това нито самото наименование „услуга 2071“, нито обстоятелството, че данните се намират в общинската информационна система, са достатъчни за определяне на режима на таксата. Решаващ е произходът и правният режим на конкретните искани данни.

3. Копие от подадена данъчна декларация – услуга 2124

Следва да се разграничат данните, съдържащи се в декларацията, от копието на самия документ.

Когато за изпълнителното дело са необходими обстоятелства, съдържащи се в подадена пред общината декларация по ЗМДТ и са изпълнени предпоставките на чл. 3 ЗЕУ, съответните данни могат да бъдат предоставени като справка или извадка. Този режим следва да се отличава от случаите, в които съответните сведения са постъпили в общината служебно от друг първичен администратор.

Когато се иска копие от самата декларация, се заявява различен административен резултат. В този случай се прилага режимът за издаване на копия и преписи и съответната такса по ЗМДТ и общинската наредба, освен ако специална норма предвижда друго.

4. Информация за наличие или липса на задължения – услуга 2834

Услуга 2834 обхваща служебното предоставяне на информация за наличие или липса на задължения в нормативно определените хипотези на чл. 87, ал. 10 и ал. 11 от ДОПК. Ал. 10 е относима към процедурите по Закона за обществените поръчки, а ал. 11  към целите на комплексното административно обслужване.

Тя не следва да се приравнява на справка за точния размер на ДНИ и ТБО, за периоди, плащания и остатък.

За целите на комплексното административно обслужване чл. 115, ал. 2 от ЗМДТ предвижда, че за изискване и получаване на информация по чл. 87, ал. 11 от ДОПК не се заплаща такса.

Когато ЧСИ иска конкретни данни за размер, вид, период и състояние на местни публични вземания, се извършва самостоятелна преценка по чл. 431 от ГПК и чл. 3 от ЗЕУ.

5. Удостоверение за наследници – услуга 2016

Следва да се разграничат данните от ЕСГРАОН от удостоверението за наследници като самостоятелен официален документ.

По ЗГР на национално ниво МРРБ чрез ГД „ГРАО“ поддържа НБД „Население“ и Националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние, а общинските администрации поддържат данни и актове на общинско ниво. ЧСИ могат да заявят достъп до НБД „Население“ по реда, определен от ГД „ГРАО“. Наред с това, когато съответната справка е налична в RegiX, ЧСИ като лица, осъществяващи публични функции, могат да заявят достъп до конкретните полета при наличие на нормативно основание. При преценката за служебно предоставяне следва да се отчита и режимът на централизирано съхраняваните данни по чл. 2, ал. 4 от ЗЕУ.

Самото удостоверение за наследници не е механична справка от НБД „Население“. Съгласно Наредба № РД-02-20-6 длъжностното лице извършва пълна проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние, изисква служебно данни от други общини и вписва наследниците съгласно Закона за наследството.

Поради това достъпът на ЧСИ до гражданско-регистрационни данни по реда на ЗЕУ не следва автоматично да се приравнява на право на безплатно издаване на удостоверение за наследници. От правото на достъп до гражданско-регистрационните данни не следва автоматично освобождаване от такса за издаване на удостоверение за наследници като отделен удостоверителен документ. За самото удостоверение следва да се приложи специалният режим на услугата и да се провери наличието на конкретно нормативно основание за освобождаване от местна такса.

6. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена – услуга 2092

И при тази услуга следва да се разграничат наличните в ЕСГРАОН данни за имена и промени на имена от официалното удостоверяване, че различните имена принадлежат на едно и също лице.

Когато е достатъчна справка за налични данни и са налице предпоставките на ЗЕУ и ЗГР, следва да се използва режимът на служебен достъп. ЧСИ могат да заявят достъп до съответните справки и полета чрез RegiX при наличие на нормативно основание, а за данните от НБД „Население“ е приложим и отделният режим за достъп, поддържан от ГД „ГРАО“.

Когато се иска удостоверение за идентичност на имена, компетентното длъжностно лице извършва проверка по Наредба № РД-02-20-6 и издава отделен удостоверителен документ. От правото на достъп до гражданско-регистрационните данни не следва автоматично освобождаване от такса за издаване на удостоверението като отделен удостоверителен документ. За самото удостоверение следва да се приложи специалният режим на услугата и да се провери наличието на конкретно нормативно основание за освобождаване от местна такса.

7. Административен адрес – услуги 2018 и 2119

При исканията относно административен адрес следва първо да се установи дали ЧСИ иска съществуващ адресен запис или извършване на самостоятелно удостоверяване.

Когато се иска единствено наличен адресен запис, за който общината е първичен администратор, се преценява приложението на чл. 3 от ЗЕУ.

Когато се иска удостоверение за административен адрес или удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, което изисква проверка, съпоставяне на документи или удостоверяване на идентичност и други факти, се прилага специалният режим на съответната техническа/удостоверителна услуга, като дължимостта на местна такса се определя съобразно ЗМДТ, общинската наредба и евентуално приложимо нормативно освобождаване.

V. Данни за недвижими имоти и моторни превозни средства

При преценката на исканията на ЧСИ за данни относно недвижими имоти и моторни превозни средства следва да се установи конкретният произход на информацията. Не всички данни, съдържащи се в информационните системи на общината за целите на местното данъчно облагане, са заявени с декларация от данъчно задълженото лице или са създадени първоначално от общината.

По отношение на недвижимите имоти чл. 14, ал. 3 ЗМДТ предвижда, че не се подават данъчни декларации за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел III от глава втора на закона. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМДТ службите по вписванията уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти. При промени на обстоятелства, вписани в Имотния регистър, кадастралната карта и кадастралните регистри или налични в регистри на общината, законът предвижда и служебното им отразяване. Наред с този служебен режим ЗМДТ запазва задължения за подаване на декларация, информация или уведомление в конкретно определени случаи, включително по чл. 14, ал. 1, 4, 6 и 9.По отношение на моторните превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗМДТ предвижда, че размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 3 ЗМДТ тези данни се предоставят на общините автоматизирано по електронен път. В хипотезите по чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ данъкът не се определя по общия ред въз основа на данните от регистъра на МВР, а за превозните средства извън случаите по ал. 1 законът предвижда подаване на декларация по ал. 4 при условията и сроковете, уредени в следващите алинеи.

Следователно по отношение на данните за имоти и МПС следва да се разграничават:

• вещноправни и регистрационни данни, получени служебно от компетентен първичен администратор;

• данни и обстоятелства, действително заявени пред общината с декларация или уведомление по ЗМДТ;

• данни, които общината сама създава при упражняване на правомощията си по ЗМДТ – данъчна оценка, определен размер на местен данък или такса, установено задължение, плащания, непогасен остатък и други данъчни данни.

Получаването и съхраняването от общината на данни от Имотния регистър, регистрите на МВР или друг първичен регистър не променя техния първичен източник. Когато съответната справка е достъпна чрез RegiX, ЧСИ могат да заявят достъп до нея при наличие на нормативно основание. По отношение на данните, които общината действително създава или събира като първичен администратор, се извършва отделна преценка за приложението на чл. 3 от ЗЕУ.

VI. Практически ред за общинските администрации

1. Установяване на конкретното изпълнително производство и връзката на исканата информация с него.

2. Установяване на действителния предмет на искането – данни/справка/извадка или удостоверение/копие/друга административна услуга.

3. При искания за информация относно недвижими имоти и моторни превозни средства – установяване дали конкретните данни са: действително заявени с декларация или уведомление пред общината; получени служебно от друг регистър; или създадени от самата община при упражняване на правомощията ѝ по ЗМДТ.

4. Определяне на нормативния източник на конкретните данни и на органа, който по силата на закон ги събира или създава за първи път.

5. Проверка дали общината има качеството на първичен администратор на конкретните данни и, когато е относимо, дали е налице централен администратор по чл. 2, ал. 4 от ЗЕУ.

6. Проверка дали ЧСИ има нормативно основание да обработва съответните данни и дали те са необходими във връзка с конкретното изпълнително производство.

7. При наличие на предпоставките по чл. 3 от ЗЕУ – служебно и безплатно предоставяне на данните по реда на чл. 4 от ЗЕУ и прилагане на изключението по чл. 431, ал. 4 от ГПК.

8. Когато се иска самостоятелна административна услуга, която не се свежда до предоставяне на съществуващи данни – прилагане на специалния нормативен режим и дължимата местна такса.

9. При дължима, но невнесена такса – прилагане на реда за отстраняване на нередовността по чл. 30, ал. 2 АПК, когато производството се урежда от АПК, съответно на специалния процесуален ред, когато такъв е предвиден в ДОПК или друг закон.

VII. Заключение

При исканията на ЧСИ не следва да се прилага общо правило нито за възмездност, нито за безвъзмездност на услугата.

Чл. 431, ал. 4 от ГПК установява принципно дължимостта на съответната държавна или местна такса, но изключва таксата, когато информацията се получава по реда на ЗЕУ. Поради това решаващо значение имат произходът и правният режим на конкретните данни, качеството на общината като първичен или централен администратор, нормативното основание ЧСИ да обработва тези данни и действителният предмет на искането.

ЗЕУ не следва да се използва като формално основание за заобикаляне на нормативно установени местни такси за удостоверителни, технически и други административни услуги. Същевременно общината не може да превръща служебното предоставяне на данни по чл. 3 от ЗЕУ в платена услуга само защото в Административния регистър съществува сходна по съдържание услуга.

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

МОДЕЛ ЗА ПРЕЦЕНКА НА ИСКАНИЯ ОТ ЧСИ

Моделът е помощен инструмент и не замества правната преценка по конкретното искане.

За практическо прилагане преценката е разделена на две стъпки:

1. Установяване на източника на конкретните данни и възможния служебен достъп;
2. Разграничаване между искане за данни и искане за самостоятелен административен документ.

А. Източник на данните и възможен достъп на ЧСИ

Б. Преценка по конкретните административни услуги

Последователност на преценката:

1. Има ли конкретно изпълнително производство?
2. Какво действително се иска – данни или отделен документ/услуга?
3. Данните действително декларирани ли са пред общината, получени ли са служебно от друг регистър или са създадени от самата община?
4. Кой по силата на закон събира или създава конкретните данни за първи път?
5. Общината първичен администратор ли е на конкретните данни; има ли относим централен администратор?
6. Има ли ЧСИ нормативно основание да обработва данните и необходими ли са те за конкретното изпълнително производство?
7. Ако е приложим чл. 3 ЗЕУ – предоставяне без такса по чл. 431, ал. 4 ГПК.
8. Ако се иска самостоятелна административна услуга – прилага се специалният режим и съответната такса.
9. При дължима, но невнесена такса – прилагане на реда за отстраняване на нередовността по чл. 30, ал. 2 АПК, когато производството се урежда от АПК, съответно на специалния процесуален ред, когато такъв е предвиден в ДОПК или друг закон.