[]
Подготовката на българските обекти от „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“ за номинация за световното културно наследство на ЮНЕСКО беше първата тема на работна среща на заместник-министъра на културата Зорница Грекова с представители на НСОРБ и Асоциацията на дунавските общини „Дунав“. Разговорът продължи с въпроси от по-широк интерес за местните власти – финансирането на общинските културни институти през 2027 г., бъдещето на читалищата и библиотеките и предстоящите промени в нормативната уредба.
От страна на НСОРБ в срещата участваха заместник-изпълнителният директор Теодора Дачева, Даниела Ушатова, ръководител-екип „Местни политики и финанси“ и Мария Яровая, експерт в екипа на Сдружението. В разговора участваха и Милен Дулев, кмет на община Белене и председател на УС на АДО „Дунав“, Маргарита Цекова, изпълнителен директор на Асоциацията, както и гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
Заместник-министър Зорница Грекова представи и експертите, ангажирани с подготовката на номинацията за Дунавския лимес, както и представители на дирекцията в Министерството на културата, отговаряща за културното наследство – д-р арх. Силва Събкова, секретар на Лимес комисията в България, както и Ирина Аргирова и Маргарита Трендафилова от екипа на МК.
Срещата е подготвителна и за по-широк разговор, планиран за 9 септември, на който с ръководството на Министерството на културата да бъдат разгледани въпросите за читалищата, библиотеките, общинските културни институти, културно-историческото наследство и др.
Ръководството на МК представи напредъка по подготовката на транснационалната номинация „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“. България координира подготовката на разширението с останалите участващи държави, а за националния компонент предстои да бъде уточнена информацията за собствеността и управлението на 18-те включени обекта.
Договорено бе Министерството на културата да предостави конкретни въпроси към съответните общини, а АДО „Дунав“ да съдейства за оперативното събиране на информацията. Преди срещата с министъра през септември ще бъде организиран и разговор със заинтересованите общини, за да бъдат изяснени състоянието и управлението на обектите и ангажиментите, които произтичат от включването им в номинацията.
В разговора беше поставен и въпросът за необходимия ресурс за подготовка и поддържане на обектите преди бъдещата оценителна мисия на ЮНЕСКО. От Министерството на културата посочиха, че номинацията е заложена като приоритет в плановете на МК, а конкретните потребности за 2027 г. предстои да бъдат уточнени.
Във втората част на срещата, заместник изпълнителния директор на НСОРБ постави въпроси, които засягат всички общини – финансирането на културните институти, моделите за определяне на стандартите и необходимостта от по-устойчиво разпределение на държавния ресурс.
Теодора Дачева обърна внимание на различния ръст на средствата за отделните видове културни институции през 2026 г. НСОРБ подкрепя увеличението на ресурса за читалищата, но поставя въпроса за значително по-ниския ръст при музеите, галериите и библиотеките, които също поддържат постоянен персонал, фондове и сграден фонд и изпълняват публични функции.
От Министерството на културата обясниха, че по-високият процент на увеличение за читалищата е свързан с натрупано през предходни години изоставане в тяхното финансиране. Целта е тази разлика постепенно да бъде преодоляна, без това да става за сметка на музеите, галериите и библиотеките. Като една от предстоящите реформи беше посочена промяна в стандартите за финансиране, по която се предвижда да се работи през 2027 г.
НСОРБ ще изпрати на Министерството на културата своите предложения за стандартите за 2027 г. Сдружението в момента провежда проучване сред общините, резултатите от което ще бъдат използвани при подготовката на позицията.
НСОРБ последователно настоява моделът за финансиране да отчита не само субсидираната численост, но и обективни характеристики на дейността на културните институти. Сред предложенията, които Сдружението ще продължи да защитава, са базов стандарт за персонал и присъща издръжка и допълващ компонент, обвързан с показатели като посещаемост, фондови единици, площ, образователна дейност, събития и обществена и регионална значимост.
Заместник-министър Грекова информира, че Министерството на културата подготвя сформирането на работна група за промени в Закона за народните читалища. В работата ще бъдат привлечени както читалищните организации, така и представители на общините.
Като един от проблемите беше посочена необходимостта отношенията между общините и читалищата да се основават на ясни правила и устойчиви механизми, а не да зависят от отношенията между конкретни представители на институциите. И двете страни отчетоха, че в голяма част от страната читалищата и местните власти работят успешно заедно, но има и отделни конфликтни случаи, за които действащата уредба не предлага достатъчно ефективни решения.
Теодора Дачева подкрепи необходимостта от нормативни промени и постави въпроса за актуализирането на регистъра на читалищата и прегледа на режима за създаване на нови читалища. По думите ѝ е необходимо по-ясно разграничаване и насърчаване на институциите, които реално развиват културна и обществена дейност.
НСОРБ представи и практики на общини, които използват обективни измерители и критерии при разпределянето на средствата за читалищна дейност. Сдружението ще продължи да популяризира тези модели чрез своята Постоянна комисия по култура с цел публичният ресурс да стимулира активните читалища и инициативите с реален принос за местната общност.
В дискусията Теодора Дачева постави и въпроса за развитието на съвременни функции на читалищата. Според НСОРБ те могат да бъдат използвани много по-пълноценно като общностни центрове, особено в малките и отдалечените населени места.
Една от обсъдените идеи е читалищните секретари да подпомагат гражданите при използването на електронни административни услуги. Подобна възможност би била особено полезна за възрастни хора и жители на населени места, които иначе трябва да пътуват до общинския център за административно обслужване.
Обсъдени бяха и възможностите читалищата да развиват по-активно своята просветителска функция – чрез занимания с деца, творчески школи и други форми на извънкласна дейност. НСОРБ постави въпроса и за по-добро взаимодействие с образователната система, включително за използването на ресурса за извънкласни дейности в културни институции, които разполагат с подходящи специалисти и среда.
Отделно беше поставен проблемът с поддръжката на читалищните сгради. НСОРБ обърна внимание, че държавната субсидия е свързана основно със субсидираната численост, докато разходите за ремонт и поддържане на сградния фонд в значителна степен остават за общините.
В разговора беше поставен и въпросът дали действащият модел, основан преимуществено на финансиране на субсидирани бройки, стимулира достатъчно реалната дейност. Обсъдена беше необходимостта да се търси модел, при който по-голяма тежест да има извършваната дейност.
От Министерството на културата посочиха, че за сградния фонд вече се обсъждат конкретни идеи и възможности за подкрепа, но те предстои да бъдат доуточнени и обсъдени с министъра, преди да бъдат поемани конкретни ангажименти.
Сред обсъдените теми беше и намерението на Министерството на културата да възстанови Националния съвет за книгата. Предвижда се в него да участва и представител на общините, така че при определянето на приоритетите в политиката за книгата и програмите за подкрепа на библиотеките да бъдат отчитани и потребностите на местно ниво.
Министерството планира и работа по промени в нормативната уредба за библиотеките и нейното по-добро синхронизиране със Закона за културното наследство, включително по отношение на библиотечното, архивното и дигиталното наследство.
НСОРБ и Министерството на културата ще продължат разговора на планираната за 9 септември среща с министъра на културата. НСОРБ ще изпрати предварително темите и предложенията на общините, за да бъдат подготвени конкретни решения по финансирането за 2027 г., реформата на стандартите, читалищата, библиотеките и управлението на културното наследство.
/ИИ/