Бъдещите промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) следва да бъдат подготвяни в рамките на цялостна концепция за развитие на местното самоуправление и процеса на децентрализация, а не чрез отделни законодателни изменения. Тази позиция защити кметът на община Карлово и член на УС на Сдружението д-р Емил Кабаиванов по време на заседанието на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, която не прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на закона.
В заседанието от страна на НСОРБ участваха още Даниела Ушатова – ръководител на екип „Местни политики и финанси“, и Пламен Петров – юрисконсулт на Сдружението.
Законопроектът предвиждаше разширяване на правомощията на кметовете на кметства и райони, повече възможности за участие в процеса на вземане на решения и по-голяма финансова самостоятелност на кметствата. Според вносителите промените са насочени към укрепване на местното самоуправление на ниво населено място.
Представяйки становището на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов подчерта, че отрицателната позиция на организацията не е насочена срещу стремежа за укрепване на ролята на кметовете на кметства, а срещу подхода отделни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация да бъдат променяни извън общата концепция за развитие на местното самоуправление.
„Становището ни е отрицателно, но не защото законопроектът е внесен по предложение на Националното сдружение на кметовете на кметства. Според нас процесът на децентрализация, който започна преди около 20 години, не е завършен“, заяви той.
По думите му през годините са натрупани множество въпроси, свързани с разпределението на правомощията между органите на местното самоуправление, които не могат да бъдат решени чрез отделни законодателни изменения. Според него е необходимо първо да бъде постигнато принципно съгласие за посоката на реформата, а след това да бъдат предприети конкретни промени в закона.
Д-р Кабаиванов подчерта, че НСОРБ разполага със собствени предложения за усъвършенстване на Закона за местното самоуправление и местната администрация, разработени на основата на практическия опит на общините. Той заяви готовността на Сдружението за ускорени разговори с Народното събрание, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерския съвет, така че бъдещите законодателни решения да бъдат подготвени след широк професионален дебат и да гарантират устойчив баланс между всички органи на местното самоуправление.
Кметът на Карлово отбеляза още, че общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на кметства са част от една система и всяка промяна в правомощията на един от тези органи неизбежно се отразява върху работата на останалите. Именно затова, според него, законът следва да бъде разглеждан в неговата цялост.
В тази връзка д-р Кабаиванов съобщи, че Управителният съвет на НСОРБ ще отправи покана към Управителния съвет на Националното сдружение на кметовете на кметства за провеждането на съвместно заседание през септември. Целта е да бъдат обсъдени както предложенията на кметовете на кметства, така и разработените от НСОРБ идеи за усъвършенстване на Закона за местното самоуправление и местната администрация, преди да бъдат предприети следващи законодателни инициативи.
По думите на кмета именно подобен подход – основан на професионален диалог и търсене на съгласие между организациите, представляващи местната власт – е най-добрият начин да бъдат намерени работещи решения, които едновременно да укрепят ролята на кметовете на кметства и да съхранят баланса в системата на местното самоуправление.
Позицията на НСОРБ получи подкрепа и в хода на парламентарната дискусия. Мария Стойчева – председател на Общински съвет – Тетевен и член на ръководството на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България, заяви, че Законът за местното самоуправление и местната администрация действително се нуждае от промени, но те трябва да бъдат разглеждани в тяхната цялост, а не чрез отделни изменения.
Според нея успешната децентрализация изисква добро взаимодействие между общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на кметства, защото всички те работят в интерес на една и съща местна общност. Законодателните решения, по думите ѝ, трябва да създават условия за партньорство между органите на местното самоуправление, а не да пораждат предпоставки за противопоставяне или различно третиране на отделните населени места.
Сходна позиция изрази и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Поля Занева-Димитрова, която представи отрицателното становище на министерството. Тя подчерта, че съгласно Конституцията орган на местното самоуправление е общинският съвет, а орган на изпълнителната власт е кметът, поради което промени във функциите и правомощията на органите на местното самоуправление следва да се предприемат след задълбочен анализ, оценка на въздействието и постигане на обществен консенсус.
Народният представител Милена Недева, бивш кмет на община Каспичан, също постави акцент върху необходимостта предложенията да бъдат внимателно анализирани. Тя обърна внимание, че значителна част от предлаганите текстове повтарят вече съществуващи механизми в действащото законодателство, а кметовете на кметства и сега разполагат с възможности да участват активно в заседанията на общинските съвети, да правят предложения и да защитават интересите на населените места. По думите ѝ необходимите промени следва да бъдат разгледани в рамките на цялостен преглед на закона, а не чрез отделни изменения.
В рамките на дискусията д-р Емил Кабаиванов акцентира върху необходимостта Законът за местното самоуправление и местната администрация да бъде разглеждан като единен нормативен акт, чиито изменения следва да бъдат подчинени на обща визия за развитието на местното самоуправление.
По думите му аргументите, изложени по време на заседанието, независимо дали в подкрепа или в критика на законопроекта, още веднъж показват, че отделните предложения не могат да бъдат оценявани извън по-широкия контекст на процеса на децентрализация.
„Приемането на отделни изменения извън общата рамка на реформата крие риск вместо да подобри функционирането на местното самоуправление, да създаде противопоставяне между неговите основни органи. Не можем да говорим за ефективна децентрализация, ако с отделни законодателни решения противопоставяме кметовете на кметства, кметовете на общини и общинските съвети. Това е недопустимо“, предупреди д-р Кабаиванов.
Според него именно Законът за местното самоуправление и местната администрация трябва да даде устойчив модел на взаимоотношения между отделните органи на местната власт, а не да се превръща в инструмент за решаване на отделни проблеми без оценка на последиците за цялата система.
„Нормално беше преди да се внесе законопроектът да бъде потърсена среща с Управителните съвети както на Националното сдружение на общините, така и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети“, заяви той и добави, че подобен подход би позволил още в началния етап на законодателния процес да бъдат обсъдени практическите последици от предлаганите изменения и да бъдат избегнати текстове, които могат да създадат затруднения в работата на общините.
В заключение д-р Кабаиванов призова процесът на децентрализация да продължи чрез активно партньорство между законодателната власт, изпълнителната власт и организациите на местното самоуправление.
„Нека заедно да вървим към децентрализация – умно и глобално, а не на парче“, каза той.
От своя страна представителите на Националното сдружение на кметовете на кметства защитиха законопроекта с аргумента, че предлаганите промени ще осигурят по-ясни гаранции за участието на кметовете на кметства в процеса на вземане на решения, ще разширят възможностите им да защитават интересите на местните общности и ще създадат по-добри условия за финансовата самостоятелност на населените места. Според тях законопроектът представлява стъпка към по-нататъшното развитие на процеса на децентрализация.
Темата вече беше обсъдена на съвместна работна среща между НСОРБ и Националното сдружение на кметовете на кметства, проведена през февруари, на която бяха разгледани практически проблеми в отношенията между общините и кметствата и възможностите за тяхното решаване.
В хода на дискусията обаче бяха поставени редица въпроси, които очертаха необходимостта предложенията да бъдат разгледани в по-широк контекст. Народни представители поставиха акцент върху отражението на промените върху общинските бюджети, различния административен капацитет на кметствата, необходимостта от ясно разграничаване на правомощията между отделните органи на местното самоуправление и риска от възникване на институционални конфликти. Обсъдени бяха и въпроси, свързани с евентуално дублиране на вече съществуващи правомощия и механизми в действащото законодателство.
След приключване на дебата парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не подкрепи законопроекта на първо четене.
/ИИ/