Водоефективен туризъм, устойчива мобилност и достъпност, кръгови практики в туристическия бизнес и утвърждаване на синята идентичност на Поморие са четирите приоритетни направления, около които ще бъде разработен бъдещият Син план за действие на общината. Те бяха очертани в рамките на двудневна поредица от дейности по проект RECIRCLE MED, проведена на 2 и 3 септември в Градската художествена галерия „Дечко Стоев“ в Поморие.
Събитията бяха организирани от НСОРБ в сътрудничество с община Поморие и събраха международните партньори по проекта, представители на общинската администрация, местния бизнес, туристическия сектор, институции и организации. Целта беше направеният анализ на местните политики да бъде проверен през опита на хората, които познават реалните потребности на територията, и да бъдат формулирани предложения за бъдещия Син план за действие на общината.
Двудневната програма започна на 2 септември с вътрешна работна среща на партньорите по RECIRCLE MED. Те направиха преглед на напредъка по отделните направления на проекта и координираха работата по разработването на местните Сини планове за действие, предстоящите обучителни и трансферни срещи и обмена между пилотните територии.
Обсъдени бяха подготовката на следващите работни срещи в Поморие и Чефалу, графикът за разработване на местните планове, приносът към Euro-MED Academy, предстоящите инициативи за разпространение на резултатите и участието на партньорите в международни събития. Отделено беше внимание и на поредицата от подкасти и обучителни видеа, посещенията за партньорско учене и дейностите за по-широко прилагане на разработените решения.
В следобедните часове международните партньори посетиха местни обекти и се запознаха с практически примери за усилията на община Поморие за развитие на устойчив, син и кръгов туризъм. Представянето на добрите практики на място даде възможност те да бъдат разгледани не само като отделни общински инициативи, а като част от по-широка местна политика, която свързва опазването на природните и културните ресурси с развитието на туристическия продукт.
Натрупаният опит на Поморие в управлението на отпадъците, местните партньорства, опазването на езерото и крайбрежната среда, съхраняването на солодобива и културното наследство беше откроен като добра основа за следващата стъпка – разработването на практически и измерими мерки за устойчиво развитие на дестинацията.
На 3 септември се проведе работна среща за изграждане на местен капацитет, открита от кмета на община Поморие Иван Алексиев.
В приветствието си той подчерта, че темата за устойчивия туризъм има съвсем конкретно значение за Поморие. Морето, уникалното Поморийско езеро, традициите в солодобива, културно-историческото наследство, балнеологията и утвърденият туристически сектор създават идентичността и привлекателността на общината, но едновременно с това поставят отговорността тези ресурси да бъдат използвани и развивани разумно.
„Туризмът е изключително важен за местната икономика, но неговото развитие трябва да върви заедно с грижата за природните ресурси, качеството на градската среда и съхраняването на местната идентичност“, заяви Иван Алексиев.
Той посочи, че по-ефективното използване на водата и енергията, намаляването на отпадъците, устойчивата мобилност и превръщането на природното и културното богатство в устойчиви туристически преживявания са въпроси, пряко свързани с бъдещето на общината.
Първата тематична сесия беше посветена на интегрирането на синята и кръговата икономика в туризма. Дора Папатеохари от Университета на Тесалия – водещ партньор по RECIRCLE MED, представи основните характеристики на двата модела и възможностите за съчетаването им в крайбрежните туристически дестинации.
Тя обърна внимание, че туризмът създава работни места и възможности за местния бизнес, но същевременно оказва сериозен натиск върху водата, енергията, околната среда и инфраструктурата. Сред основните предизвикателства пред крайбрежните дестинации са сезонното концентриране на голям брой посетители, увеличеното потребление на ресурси, натрупването на отпадъци, климатичните промени и натискът върху местните общности.
Кръговата икономика беше представена като модел, при който продуктите, материалите и ресурсите се задържат в употреба възможно най-дълго, количеството на отпадъците се ограничава, а природните системи се възстановяват. Синята икономика обхваща дейностите, свързани с морето и крайбрежните територии – рибарство, туризъм, морски транспорт, възобновяема енергия и опазване на морските екосистеми.
По думите на Дора Папатеохари съчетаването на двата подхода може да доведе до по-ефективно използване на ресурсите, намаляване на замърсяването, опазване на биоразнообразието и създаване на дългосрочни ползи за местната икономика. Основният извод от представянето беше, че морският туризъм се нуждае от нов модел, а промяната трябва да започне от местния разговор и от предложенията на хората, които живеят и работят в съответната дестинация.
Като вече съществуващи примери от Поморие бяха посочени използването на местния рибен улов и други морски продукти в ресторантьорството, предлагането на сувенири, свързани с местната морска идентичност, и въвеждането на енергоспестяващи решения в част от местата за настаняване. Тези практики съкращават веригите на доставка, ограничават въглеродния отпечатък и задържат по-голяма част от създадената стойност в местната икономика.
Кметът на Каблешково Ивайло Иванов насочи вниманието и към връзката между крайбрежния туризъм и вътрешната част на общината. Той посочи, че Каблешково е важен производител на плодове и зеленчуци, които могат да достигат до ресторантите и туристическите обекти по крайбрежието. По този начин местното земеделие също може да бъде част от устойчивия туристически модел и от по-късите вериги за доставка.
В дискусията Георги Петков, изпълнителен директор на МИРГ – Поморие и ръководител на местни проекти, представи опита на общината по проекта „Холистичен подход за управление на отпадъците в прехода към кръгова икономика“, изпълнен с подкрепата на програма LIFE.
В пилотна зона в Поморие е въведена система за разделно събиране на отпадъците, която комбинира различни възможности за предаване на отделните потоци, персонализиране на изхвърлянето и контрол чрез видеонаблюдение. Прилагани са различни подходи към хотелите и към имотите, отдавани за краткосрочно настаняване, тъй като поведението на туристите и възможностите за комуникация с тях са различни.
Практиката използва опита на италианската община Парма и принципа „плащаш толкова, колкото изхвърляш“. Георги Петков обясни, че след приключването на пилотната фаза общината работи за разширяване на системата и постепенно решава възникващите практически проблеми.
Той подчерта и ролята на силната рибарска общност в Поморие. Когато морето позволява улов, местната продукция се използва от ресторантьорския сектор и създава пряка добавена стойност за местната икономика.
Представеният опит предизвика интерес сред международните партньори, тъй като ангажирането на туристите в разделното събиране е общо предизвикателство за голяма част от крайбрежните дестинации. Участниците обсъдиха необходимостта от различни комуникационни подходи към постоянните жители, хотелите, частните квартири и краткосрочните посетители.
Първата тематична сесия и практическата работа в нея бяха водени от Дора Папатеохари и Тоня Куцопулу от Университета на Тесалия – водещ партньор по RECIRCLE MED. Те представиха възможностите за съчетаване на синята и кръговата икономика в крайбрежните туристически дестинации, след което включиха участниците в две практически упражнения. Чрез „Barrier Busters“ местните представители определиха основните пречки пред въвеждането на устойчиви практики в Поморие и възможните стъпки за преодоляването им, а във „Визия 2035“ очертаха как трябва да изглежда общината като устойчива туристическа дестинация след десет години.
Една от работните групи определи като водеща бариера съпротивата срещу промяната. Според участниците тя допринася за еднообразие на туристическия продукт и за запазване на сравнително краткия активен сезон. Като решение беше предложена по-системна работа с местната общност и бизнеса и създаване на нови туристически продукти с подкрепата на различни източници за финансиране.
Като конкретна възможност беше посочено участието на МИГ и МИРГ – Поморие, които разполагат с местни стратегии и работят пряко с представители на бизнеса. Чрез тях могат да бъдат подкрепяни инициативи, които въвеждат нови устойчиви услуги, удължават сезона и ангажират повече местни предприемачи.
Друга група открои ограниченото желание за участие и недостатъчната ангажираност както от страна на част от местния бизнес, така и сред туристите. Специфичен проблем за Поморие е големият дял на кратките и уикенд посещения, при които туристите по-трудно се запознават с местните правила и устойчиви практики.
Като лесна първа стъпка беше предложено всеки хотел, къща за гости или собственик на частна квартира да предоставя при настаняването кратка информация за разделното събиране на отпадъците и за усилията на града за опазване на чистотата. Ясни указания на рецепциите и активно съдействие от домакините могат да превърнат туристите от странични наблюдатели в участници в местната политика.
Според участниците устойчивото поведение на бизнеса трябва не само да се изисква, но и да бъде насърчавано. Обсъдени бяха данъчни и други стимули, както и въвеждането на разпознаваем знак или стикер за туристическите обекти, които прилагат кръгови и екологични практики.
Във второто практическо упражнение местните участници трябваше да си представят как би изглеждало Поморие след десет години, ако принципите на синята и кръговата икономика бъдат последователно приложени.
Сред елементите на общата „Визия 2035“ бяха работеща система за разделно събиране на отпадъците в цялата община, по-чисти плажове и крайбрежни алеи, повече зелени площи, устойчива градска среда и по-активно използване на възобновяеми енергийни източници.
Участниците предложиха създаване на енергийна общност и споделени решения за производство и използване на енергия. Според тях туристическият бизнес трябва да бъде по-ангажиран с кръговите практики, но и да получава подкрепа и стимули за тяхното въвеждане.
В икономически план очакванията са устойчивият преход да допринесе за удължаване на туристическия сезон, повече целогодишна заетост, по-високи доходи и подобрено качество на услугите. По-чистата среда, местната храна и по-доброто обслужване бяха посочени като взаимно свързани елементи на по-конкурентен туристически продукт.
Предложени бяха и атрактивни градски инсталации от рециклирани материали, които да насочват вниманието към разделното събиране и да ангажират децата и посетителите по разбираем и интересен начин.
Тоня Куцопулу отбеляза, че двете работни групи независимо една от друга са стигнали до сходни изводи. Това показва, че местните участници добре разпознават предизвикателствата и имат обща представа за посоката, в която трябва да се работи. Резултатите от упражненията ще бъдат използвани при подготовката на Синия план за действие.
Втората сесия започна с представяне на RECIRCLE MED Blueprint – инструмент за оценка и подготовка на Сини планове за действие за кръгов туризъм. Julia Bonello от Агенцията за енергия и води на Малта обясни логиката на инструмента и начина, по който той може да бъде адаптиран към особеностите на различните крайбрежни дестинации.
Тя посочи, че Малта и Поморие се сблъскват със сходни сезонни предизвикателства – концентриране на голям брой туристи в ограничен период и на сравнително малка територия, натиск върху водните ресурси и рязко увеличаване на отпадъците през активния сезон. Общ проблем е и включването на хотелите и частните квартири в системите за разделно събиране.
Blueprint обхваща над 210 възможни мерки – законодателни и финансови инструменти, инициативи за повишаване на информираността, доброволни стандарти и кодекси, техническа и консултантска подкрепа, системи за наблюдение и иновативни решения. Сред примерите са интелигентни системи за проследяване на отпадъчните потоци и екологични знаци за бизнеса.
Мерките са насочени към по-ефективно използване на водата и енергията, възобновяемите енергийни източници, намаляването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците, устойчивия транспорт, опазването на природните ресурси и съхраняването на местното наследство. Инструментът разглежда и ролята на местното управление при свързването на тези секторни политики.
Резултатите от прилагането на Blueprint в Поморие бяха представени от Маруся Цветкова, старши експерт „Институционални проекти“ в НСОРБ и координатор на проекта.
Оценката е изготвена чрез преглед на стратегическите и програмните документи на общината, плановете и действащите мерки в областта на туризма, околната среда, енергията, отпадъците, мобилността и културното наследство. Използвани са и последните налични местни данни, а резултатите са разгледани от международни експерти.
Полученият резултат от 53,65% не е оценка за успеха на общината, а моментна снимка на зрелостта на местната система за син и кръгов туризъм. Анализът показва, че Поморие разполага с добра стратегическа и институционална основа, активни партньорства и натрупан проектен капацитет.
Като силни страни бяха откроени управлението и местните партньорства, природозащитната рамка, инициативите за разделно събиране и ограничаване на морските отпадъци и политиките за съхраняване на културното и природното наследство. Особено впечатление в анализа прави общинската програма за културно-историческото наследство и начинът, по който езерото, солодобивът, морските традиции и балнеологията се разглеждат като част от местната идентичност и туристическия продукт.
Маруся Цветкова посочи, че в Поморие вече са налице секторни мерки за оптимизиране на ресурсите, публични инвестиционни рамки и механизми за събиране и анализ на туристически данни. Природният и културният капитал постепенно се превръщат не само в обект на опазване, но и в източник на икономическа стойност.
Сред областите с потенциал за развитие бяха посочени управлението на водата и мобилността. Предизвикателство е, че значителна част от решенията във водния сектор не зависят пряко от общината, а липсата на достатъчно детайлни данни затруднява измерването и планирането.
Следващата стъпка е устойчивите практики да станат по-измерими и по-достъпни за туристическия бизнес. Сред препоръките са въвеждане на показатели като потребление на вода и енергия на една гост-нощувка, по-достъпни консултантски и технически услуги за малките и средните предприятия и по-структурирани местни схеми за стимулиране на кръгови решения.
Представителите на община Поморие потвърдиха, че оценката в значителна степен отразява реалното състояние и положените до момента усилия. Те подчертаха, че зад направения анализ стои преглед на голям обем местни документи и задълбочено отчитане на политиките в различните сектори.
В следващата част представители на пилотните територии споделиха резултатите от собствените си оценки и практики, които могат да бъдат полезни за Поморие.
Представителят на община Бар в Черна гора посочи като основни предизвикателства управлението на отпадъчните води, необходимостта от подобряване на инфраструктурата и разширяването на рециклирането. Като успешна местна практика беше представена подкрепата за малки предприемачески инициативи, включително за жени предприемачи. Макар безвъзмездната помощ за отделен проект да не е голяма, тя е дала възможност за развитие на местни занаяти, продукти и решения, използващи повторно материали.
Andrea Vignoli от община Чефалу в Италия насочи вниманието към липсата на достатъчно ясна нормативна рамка и към ограниченията в човешките и финансовите ресурси на местната власт. По думите му част от решенията изискват координация с регионалните и държавните институции, което прави добрата комуникация между различните нива на управление решаваща.
Той представи и проекта „Посейдон“, чрез който край Чефалу се разполагат екологични подводни модули, създаващи среда за възстановяване на морската флора и фауна. Изкуствените рифове подпомагат биоразнообразието и рибните ресурси и ограничават незаконния дънен риболов. Наред с природозащитния ефект те създават възможности за риболовен, подводен и природосъобразен туризъм.
Обменът показа, че различните крайбрежни територии срещат близки проблеми – сезонен натиск, отпадъци, недостиг на вода, ограничено участие на бизнеса и необходимост от по-добра институционална координация. Решенията обаче трябва да бъдат съобразени с местния мащаб, законодателството, ресурсите и особеностите на всяка дестинация.
Съществена част от дискусията беше посветена на устойчивата градска мобилност. Представители на партньорските територии споделиха опит с планове за градска мобилност, интегриране на различни видове транспорт и насърчаване на по-екологично придвижване.
Италианският опит със зоните с ограничен автомобилен достъп предизвика особен интерес. Беше разяснено, че част от тях ограничават броя на автомобилите, а други изцяло изключват движението в историческите и централните градски части. Необходимото условие е да бъдат осигурени обществени паркинги извън зоната и удобна връзка пеша, с обществен или алтернативен транспорт.
Andrea Vignoli подчерта значението на политиката за паркиране като инструмент за управление на автомобилния поток. Туристите обикновено се насочват към местата, където могат да оставят автомобила си, затова разположението на паркингите и връзката им с различните части на града могат да насърчават или ограничават движението в определени територии.
За Поморие темата е особено важна през двата най-натоварени месеца, когато голяма част от посетителите пристигат с лични автомобили. Сред обсъдените възможности бяха сезонни решения за управление на трафика, паркинги извън най-натоварените зони, по-добра информация за придвижването и развитие на алтернативен транспорт.
В заключителната сесия местните участници и международните експерти преминаха от анализа към съвместното разработване на предложения. Работата беше организирана около четири направления, изведени от оценката и обратната връзка на международните експерти:
– Водоефективният туризъм – как потреблението на вода през активния сезон да бъде по-добре измервано и постепенно намалявано;
– Устойчивата мобилност и достъпност – как придвижването до Поморие и в рамките на града да стане по-лесно, по-устойчиво и по-добре комуникирано.
– Кръговите практики в туристическия бизнес – използването на вода и енергия, управлението на отпадъците, повторната употреба на материали, измерването на резултатите и стимулите за предприятията.
– Синята идентичност и развитието на устойчиви туристически преживявания, които свързват морето, Поморийското езеро, солта, местните продукти и културното наследство и едновременно с това създават положителен ефект за местната икономика.
Сред обсъдените мерки бяха въвеждането на ясни показатели за използваните ресурси, целогодишни информационни кампании, стимули и техническа подкрепа за бизнеса, разширяване на разделното събиране, подобряване на организацията на движението и паркирането и създаване на нови туристически продукти, които да допринесат за удължаване на сезона.
Предложенията от срещата ще бъдат обобщени от екипа на НСОРБ и обсъдени с община Поморие при разработването на Синия план за действие. Основната цел е направената оценка и споделеният международен опит да бъдат превърнати в конкретни и приложими местни мерки.
RECIRCLE MED – „Подкрепа за прилагането на син и кръгов туризъм в Средиземноморието“, насърчава развитието на по-устойчив модел за туризъм в крайбрежните райони чрез съчетаване на принципите на синята и кръговата икономика, трансграничен обмен на опит и активно участие на местните общности.
Партньори по проекта са Университетът на Тесалия – водещ партньор от Гърция, Асоциацията на средиземноморските търговско-промишлени палати (ASCAME) от Испания, Агенцията за енергия и води на Малта, общините Чефалу в Италия, Охрид в Северна Македония и Бар в Черна гора, НСОРБ и гръцката компания Living Prospects Development & Environmental Services Ltd. Община Поморие е една от приемащите територии, в които разработеният по проекта подход се адаптира към местните условия.
/ИИ/