Вторият ден от 28-ата Национална среща на финансистите от общините беше посветен на една от най-важните и дискутирани теми пред местните власти през последните години – реформата на такса битови отпадъци. В рамките на специализирана сесия представители на НСОРБ, общини с практически опит от прилагането на новите основи за определяне на таксата и експерти, ангажирани с разработването на аналитични модели и софтуерни решения, обсъдиха предизвикателствата пред общините, първите резултати от прилагането на реформата и необходимите стъпки за нейното поетапно въвеждане в цялата страна.
Вижте повече за обсъжданите теми през първия ден от Националната среща на финансистите в общините: ТУК.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева откри дискусията, посветена на реформата на такса битови отпадъци, като припомни, че темата е сред най-дълго обсъжданите в общинската общност. Тя подчерта, че опитите за преминаване към изчисляване на таксата на база количество отпадък датират още от 2014 г., като през годините сроковете за въвеждането на новия модел многократно са били отлагани. По думите ѝ това е дало допълнително време за подготовка на общините, но същевременно е създало погрешното усещане, че реформата няма да се случи.
Тя акцентира, че от 1 януари 2026 г. новите основи за определяне на такса битови отпадъци са в сила, макар за голяма част от общините да действа преходен режим. Тя обясни, че възможността общините временно да продължат да използват досегашния модел се дължи на специално разработени преходни разпоредби, които позволяват плавен преход към новата система. Според нея именно тези текстове са дали възможност на общините да запазят финансова стабилност и да избегнат прибързано въвеждане на модел, за който в много случаи все още липсват необходимите данни, системи и организационна готовност.
Изпълнителният директор на НСОРБ подчерта, че преходният режим не означава отказ от реформата, а представлява инструмент за нейното поетапно и работещо прилагане. Тя припомни, че НСОРБ последователно е защитавало позицията, че принципът „замърсителят плаща“ трябва да бъде въведен по начин, който да гарантира както изпълнението на законовите изисквания, така и финансовата устойчивост на общините.
Силвия Георгиева представи и предложенията на Сдружението за поетапно въвеждане на новия модел, включително идеята всяка община да започне прилагането му пилотно в отделно населено място, квартал или зона, за да бъдат натрупани реални данни и практически опит. По думите ѝ подобен подход би позволил да се идентифицират проблемите още в началото и да се намерят работещи решения преди реформата да бъде приложена в пълен мащаб.
В изложението си тя обърна внимание и на факта, че вече има 14 общини, които прилагат новите основи и могат да споделят конкретен практически опит. Именно техните резултати и наблюдения, според нея, ще бъдат особено ценни за останалите местни власти при подготовката за следващите етапи от реформата. Силвия Георгиева подчерта, че НСОРБ ще продължи да работи за намиране на балансирани решения и за осигуряване на достатъчно време и подкрепа за общините в процеса на преминаване към новия модел за определяне на такса битови отпадъци.
Заместник-кметът на община Аксаково Руска Илиева представи опита на една от общините, които вече прилагат новите основи за определяне на такса битови отпадъци. Тя акцентира върху дългия подготвителен процес, необходимостта от детайлни анализи и усилията на администрацията да изгради максимално справедлив модел за разпределение на разходите.
По думите ѝ основната цел на община Аксаково е била да намери подход, който възможно най-точно да отразява реалното генериране на отпадъци и същевременно да осигури справедливо разпределение на разходите между различните групи ползватели.
„Основната ни задача беше да намерим баланс между количествата отпадъци и разходите за услугата. Търсихме модел, който максимално да се доближи до реалното натоварване на системата и да разпредели разходите по справедлив начин“, обясни Илиева.
За целта община Аксаково е разделила територията си на пет зони и е извършила подробно групиране на имотите според тяхното предназначение и характеристики. Разработени са отделни категории за жилищни имоти, търговски обекти, производствени бази, складове, гаражи и други видове нежилищни имоти, като е отчетена и тяхната разгъната застроена площ.
„За всяка зона и за всяка група имоти изчислихме прогнозни количества отпадъци. Така успяхме да създадем система, която отчита различните характеристики на имотите и натоварването, което те създават върху услугата“, посочи тя.
Заместник-кметът подчерта, че въвеждането на новия модел не е било еднократно административно действие, а процес, който е изисквал продължителна работа и множество последващи корекции.
„Когато подготвяхме промените в наредбата, все още не разполагахме с всички окончателни данни. Затова заложихме механизъм, който да ни позволи да продължим да анализираме резултатите и да правим необходимите корекции в движение“, каза Илиева.
Особено важна роля в процеса е изиграло сътрудничеството с „Информационно обслужване“, което е помогнало за обработката и тестването на големия обем данни.
„Колкото и добре да изглежда един модел на хартия, истинският тест идва, когато започне да работи в реална среда. Именно затова беше важно да видим как ще се отразят направените разчети върху конкретните задължени лица и какъв ще бъде крайният резултат за гражданите и бизнеса“, подчерта тя.
След въвеждането на информацията в системата общината е получила възможност да проследи реалното отражение на новата методика и да анализира ефекта върху различните категории имоти. Според Руска Илиева именно натрупването на реални данни е най-ценната част от целия процес.
„Данните ни дадоха възможност да оценим доколко работят направените разчети и къде има нужда от подобрения. Това е процес, който не приключва с приемането на наредбата. Напротив – тогава започва същинската работа по анализа и усъвършенстването на модела“, заяви тя.
В заключение заместник-кметът на Аксаково подчерта, че успешното прилагане на новите основи изисква не само нормативна готовност, но и сериозен административен капацитет, надеждни данни и постоянна работа по актуализиране на информацията.
„Новият модел не е еднократна реформа. Това е процес на непрекъснато наблюдение, анализ и адаптиране. Колкото по-добри са данните, с които разполагаме, толкова по-справедлива и работеща ще бъде системата“, обобщи Руска Илиева.
Кметът на община Белене Милен Дулев представи практическия опит при въвеждането на новите основи за определяне на такса битови отпадъци, като подчерта, че процесът е изисквал сериозна подготовка, координация между различни звена и постоянна работа с експерти от „Информационно обслужване“.
По думите му Белене е сред малкото общини, които са решили да приложат новия модел още от началото на 2026 г., а натрупаният до момента опит показва както предизвикателствата, така и възможностите на реформата.
„Информационно обслужване бяха изключително важен партньор в целия процес. Работиха с нас индивидуално, помагаха ни на всяка стъпка и без тях трудно бихме стигнали до крайния резултат. Реално преминахме през същите трудности и предизвикателства, за които чухме и от колегите от Аксаково – много работа, много анализи и много решения, които трябваше да се вземат в движение“, посочи Дулев.
Той отбеляза, че в голяма степен въвеждането на новия модел е съвпаднало с обществения дебат около приемането на еврото, което е изместило вниманието от темата за такса битови отпадъци.
Кметът на Белене подчерта, че администрацията е заложила на максимална откритост към гражданите и бизнеса, като е насърчавала хората да задават въпроси и дори да подават жалби, когато смятат, че има проблем.
„За нас жалбите не са непременно нещо лошо. Те показват къде има проблеми в системата и какво трябва да бъде коригирано. Именно чрез обратната връзка можем да видим кои модели работят и кои не“, обясни Дулев.
По отношение на ефекта върху различните групи данъкоплатци той призна, че най-сериозни промени са настъпили в селските райони.
„В селата увеличението е най-осезаемо. Ако преди хората са плащали 20–30 лева, сега достигат значително по-високи нива. На места първоначалните разчети показваха още по-високи стойности и затова се наложи да коригираме част от коефициентите, за да останат поносими за домакинствата“, каза той и добави, че при търговските обекти подходът е бил различен.
„Запазихме по-високи нива на облагане за стопанските субекти, особено в селата. Земеделските производители и бизнесът разполагат с по-големи имоти и развиват икономическа дейност, което предполага и по-голямо участие в разходите по услугата“, посочи кметът.
Особено внимание той обърна на събираемостта на таксата след въвеждането на новия модел. „Най-голямата изненада за нас е събираемостта. Към 1 юни тя достигна 73 процента. Честно казано, не очаквахме подобен резултат. Все още анализираме причините, но очевидно жителите на селата се оказаха много активни в плащанията и това значително подобри общата картина“, заяви Дулев.
Той подчерта, че Белене е избрало модела, базиран на количеството отпадъци, като според него това е най-реалистичната възможност в настоящата нормативна рамка.
„Преди да стигнем дотук, сме правили различни експерименти и опити. Няма универсално решение, но към момента моделът, основан на количеството отпадъци, изглежда най-близо до принципа „замърсителят плаща“, макар и да не е съвършен“, каза той.
В заключение Милен Дулев акцентира върху значението на предварителните анализи и работата на екипите. „Най-важният урок е, че трябва да се правят анализи – много анализи. Именно данните показват реалната картина и дават възможност да се вземат правилните решения. При нас в процеса участваха поне десет души постоянно, проведохме десетки срещи и обсъждания. Това беше колективно усилие на цялата администрация.“
По думите му крайният резултат оправдава вложените усилия. „За първи път от години имаме план-сметка, която реално отразява разходите по услугата. Това е най-голямата полза от реформата – виждаме истинската цена на услугата и можем много по-точно да планираме както разходите, така и приходите на общината“, обобщи кметът на Белене.
След практическите примери участниците поставиха редица въпроси към представителите на двете общини, свързани с определянето на количествата отпадъци, отражението на новия модел върху различните групи данъкоплатци, събираемостта на таксата и готовността на информационните системи. Общото мнение беше, че успешното въвеждане на реформата изисква повече практически опит, надеждни данни, активна разяснителна работа и достатъчно време за адаптация както на общинските администрации, така и на местните общности.
Във втората част на сесията фокусът беше поставен върху нормативната рамка, бъдещите промени в сектора и инструментите, които могат да подпомогнат общините при подготовката за новия модел.
Ръководителят на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ Даниела Ушатова обърна внимание на една от най-актуалните практически теми, свързани с прилагането на новия режим за такса битови отпадъци – декларациите по чл. 71 от Закона за местните данъци и такси.
Тя припомни, че от 2026 г. в сила влизат нови правила за освобождаване от определени компоненти на услугата, което води до промени както в съдържанието, така и в сроковете за подаване на декларациите. По думите ѝ преходният режим за тази година е наложил използването на специални текстове в закона, които временно възпроизвеждат досегашния ред.
Ушатова информира участниците, че използваният до момента образец на декларация е бил оспорен по съдебен ред и впоследствие свален от официалните интернет страници на институциите, тъй като не съответства на новата нормативна уредба.
„Пред вас стои задачата да подготвите нови образци, съобразени с действащите разпоредби и с променените основания за освобождаване“, подчерта тя.
Според нея една от основните причини за възникналия казус е несъответствието между старите текстове на декларацията и новите законови изисквания, както и различното третиране на отделните компоненти на услугата по новия режим.
Ушатова акцентира, че общините трябва своевременно да прегледат местните си наредби и административни процедури, за да избегнат бъдещи правни спорове и затруднения при прилагането на новите правила за освобождаване от такса битови отпадъци.
Експертът в НСОРБ Десислава Стойкова постави акцент върху предстоящите промени в системата за управление на отпадъците и тяхното отражение върху общините. Тя представи актуалните законодателни инициативи, свързани с депозитната система за опаковки, която се предвижда да влезе в сила през 2029 г., както и позицията на НСОРБ по отношение на участието на местните власти в нейното изграждане. Стойкова обърна внимание и на риска от намаляване на активността на организациите по оползотворяване в преходния период до въвеждането на депозитната система, както и на проблемите, свързани с текстилните отпадъци и отчитането на рециклирането. В заключение тя представи предложения, изготвени на база проблемите, идентифицирани от общините по време на регионалните срещи на НСОРБ, които предстои да бъдат обсъждани с компетентните институции.
Рашид Мехмед и Стефан Влаев от Консорциум „ИНТЕРЕФТА-СОФТ ДЗЗД“, изпълнител на проекта на НСОРБ за разработване на модели за оптимизиране на управлението на битовите отпадъци, представиха разработения софтуерен инструмент за подпомагане на общините при планирането и моделирането на такса битови отпадъци. По думите им системата е създадена с цел да улесни общинските експерти при изготвянето на план-сметките и анализа на различни сценарии за определяне на таксата. Софтуерът позволява моделиране на разходите и приходите, разпределение на разходите между отделните услуги и изчисляване на необходимите приходи за финансово устойчиво функциониране на системата. Експертите обясниха, че инструментът стъпва върху разработените по проекта аналитични модели, които до момента са били достъпни основно под формата на сложни електронни таблици, а новото решение ги превръща в по-достъпна и практична среда за работа на общинските администрации.
/ИИ/