- Близо 50 решения бяха приети на международната конференция в Ереван, а обявените нови финансови ангажименти и инициативи за опазване на биоразнообразието възлизат на близо 2 млрд. щатски долара
Ускоряване на изпълнението на глобалните цели за опазване на природата, мобилизиране на допълнителни финансови ресурси и засилване на международното сътрудничество бяха сред основните резултати от 17-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP 17), която се проведе от 19 до 30 октомври 2026 г. в Ереван, Армения.
Конференцията приключи с приемането на близо 50 решения, насочени към укрепване на научната и техническата основа за опазване на биологичното разнообразие и ускоряване на изпълнението на договорените международни цели до 2030 г.
България участва с делегация, ръководена от Н. Пр. Никола Николов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Армения, в чийто състав бяха включени представители на Министерството на околната среда и водите.
В рамките на форума се проведоха и срещите на страните по Протокола от Картахена относно биологичната безопасност (COP-MOP 12) и Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределяне на ползите от тяхното използване (COP-MOP 6).
„Пътят от Ереван“ определя приоритетите за действие до 2030 г.
Един от основните акценти на конференцията беше първият глобален преглед на колективния напредък в изпълнението на Глобалната рамка за биологичното разнообразие от Кунмин-Монреал (KMGBF), приета през 2022 г. Тя определя 23 глобални цели за действие до 2030 г., насочени към преодоляване на загубата на биологично разнообразие и възстановяване на природата.
Резултатите от прегледа показват, че изпълнението на целите изостава от определения график и са необходими по-решителни и координирани действия от страна на държавите (Global review assesses collective progress in the implementation of the KMGBF).
укВ отговор на установеното изоставане страните приеха общи приоритети за действие, обединени под наименованието „Пътят от Ереван“ (Yerevan Pathway). Те предвиждат ускоряване на реформите на субсидиите и стимулите с неблагоприятно въздействие върху природата, увеличаване на финансовата, научната и техническата подкрепа за развиващите се държави и по-тясно обвързване на националните бюджети и икономическите решения с целите на Глобалната рамка от Кунмин-Монреал.
Особено внимание се отделя и на укрепването на механизмите за изпълнение, мониторинг, докладване и оценка на напредъка, така че поетите международни ангажименти да водят до конкретни и измерими резултати на национално равнище (Решение CBD/COP/17/L.15).
Сред основните препятствия пред постигането на глобалните цели бяха откроени недостигът на финансиране, продължаващото прилагане на стимули и субсидии с отрицателно въздействие върху природата, ограниченият достъп на развиващите се държави до данни, знания и технологии, както и недостатъчното ангажиране на държавните институции и обществото.
Изпълнителният секретар на Конвенцията за биологичното разнообразие Астрид Шумейкър подчерта необходимостта от по-активни и съгласувани действия през следващите четири години.
„Знаем какво трябва да се промени. Не можем да защитаваме природата, докато продължаваме да финансираме нейното унищожаване. Ресурсите трябва да достигнат до страните и общностите, които се нуждаят от тях. Биоразнообразието трябва да стане част от ежедневните икономически решения. В крайна сметка, тестът не е какво са се споразумели правителствата в Ереван, а какво ще променят, когато се върнат у дома“, заяви тя.
Нови финансови ангажименти за близо 2 млрд. щатски долара
Важен резултат от конференцията е обявяването на нови финансови ангажименти и инициативи за мобилизиране на средства за опазване на биологичното разнообразие на обща стойност близо 2 млрд. щатски долара.
Сред тях са 560 млн. щатски долара по линия на попълването на Глобалния екологичен фонд (GEF-9) и неговия фонд за финансиране на дейностите по изпълнението на Глобалната рамка за биологичното разнообразие. Допълнителни 500 млн. щатски долара са предвидени чрез Алианса за възстановяване на видовете, а над 330 млн. щатски долара – чрез Фонда за ценна природа, насочен към мобилизиране на частни инвестиции за опазване и възстановяване на природата.
В рамките на конференцията бяха представени и нови финансови инструменти и механизми на Азиатската банка за развитие за подпомагане на инвестициите в биологичното разнообразие. Арменското председателство постави специален акцент върху необходимостта от реформиране на стимулите с неблагоприятно въздействие върху природата и насочване на финансовите ресурси към дейности, които допринасят за нейното опазване.
Решения за защитените територии, горите, морските екосистеми и генетичните ресурси
Наред с общите приоритети за изпълнение на Глобалната рамка страните приеха решения по редица конкретни направления, свързани с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие.
Сред тях са защитените територии и горското биоразнообразие, устойчивото управление на дивата природа, ограничаването на въздействието на инвазивните чужди видове, морското и крайбрежното биоразнообразие, синтетичната биология и оценката на риска от живи модифицирани организми.
Специално внимание беше отделено на интегрирането на опазването на биологичното разнообразие в секторните политики, както и на справедливото и равноправно разпределяне на ползите от използването на генетичните ресурси.
Сред представените инициативи е и предложение за моделен рамков закон за горите, насочен към засилване на прилагането на екологичното законодателство. Обсъдени бяха също разработването на нови показатели за състоянието на природата и усъвършенстването на системите за мониторинг и отчетност, които да позволят по-точно проследяване на резултатите от предприетите мерки.
Фокусът до 2030 г. ще бъде върху реалното изпълнение на поетите ангажименти
Решенията от Ереван поставят акцент върху преминаването от международни договорености към конкретни действия и измерими резултати. През оставащия период до 2030 г. усилията на държавите ще бъдат насочени към изпълнение на 23-те глобални цели за биологичното разнообразие чрез промени в националните политики, осигуряване на необходимите финансови и технически ресурси и подобряване на механизмите за наблюдение и оценка.
„Пътят от Ереван“ (Yerevan Pathway) ще служи като обща основа за ускоряване на тези усилия, като напредъкът ще се оценява не само според приетите решения, но и въз основа на постигнатите резултати за опазването на видовете, местообитанията и екосистемите.
Следващата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP 18) ще се проведе през 2028 г. в Еквадор.
Линк към решенията взети на срещите на СОР 17, CP СОР-МОР 12 и NP COP-MOP 6:
https://www.cbd.int/conferences/2026