Опитът на Стара Загора и Лодз в градското обновяване
Успешни практики от Стара Загора и полския град Лодз в областта на интегрираното градско развитие бяха представени по време на Лаборатория А „Градско обновяване и интегрирано планиране“, част от втория ден на Специфичното за България събитие за изграждане на капацитет по Европейската градска инициатива (EUI) „Общински стратегии от следващо поколение: участие, финансиране, приемственост“, което се проведе в София.
Панелът, модериран от Ива Петкова от Фонд ФЛАГ, събра представители на български общини и европейски експерти, които обсъдиха как интегрираното планиране, активното участие на гражданите и партньорството между институциите могат да бъдат двигател за устойчивото обновяване на градската среда.
Като международен пример беше представен опитът на полския град Лодз, който преминава през мащабна трансформация след упадъка на текстилната си индустрия. Александра М. Тшчинска, ръководител на отдел „Жилищни програми“ в Бюрото за ревитализация към градската администрация на Лодз, разказа как ревитализацията на града започва с трудни решения, включително преосмисляне на индустриалното наследство като ресурс, а не като тежест.
По думите ѝ обновяването не се изчерпва с възстановяването на сгради, а включва социални политики, подобряване на жилищните условия, развитие на публичните пространства и активно включване на гражданите. Тя подчерта, че успешната ревитализация е дългосрочен процес, който изисква последователност, политическа воля и постоянен диалог с местната общност.
След представянето на опита на Лодз модераторът на панела Ива Петкова призна, че Тшчинска представи вдъхновяващата презентация и подчерта, че тя отправя важни послания към българските общини. По думите ѝ местните власти трябва да бъдат по-проактивни, да не се страхуват да поставят открито проблемите пред своите общности и институциите и последователно да работят за тяхното решаване.
Заместник-кметът на Община Стара Загора Светослав Колев представи подходите на общината при реализирането на политики за интегрирано градско развитие, ролята на местната общност и работата по проекти, които съчетават обновяването на градската среда с подобряването на качеството на живот.
Стара Загора като град със стратегическо местоположение и динамично икономическо развитие, но и като място с хилядолетна история, богато културно-историческо наследство и значителен потенциал за развитие на туризма.
В презентацията си той постави акцент върху идентичността на града и промяната, настъпила през последните години. По думите му всяка община има своите специфични предимства, които трябва да бъдат развивани, а устойчивото градско развитие не се измерва единствено с икономически показатели, а и със способността да се съхраняват културното наследство, обществените пространства и качеството на живот.
Светослав Колев обърна внимание и на един от основните проблеми пред българските общини – финансовата децентрализация. Според него местните власти трябва да разполагат с по-голяма финансова самостоятелност, за да могат по-ефективно да реализират политики за развитие и да инвестират в градската среда там, където се създава икономическата активност.
„Въпросът откъде идват средствата за развитие е ключов. Когато общините разполагат с достатъчно собствени ресурси, те могат по-бързо да реализират своите идеи и проекти в полза на местните общности“, подчерта заместник-кметът.
Той отбеляза още, че именно подобни форуми дават възможност за обмен на добри европейски практики и за намиране на устойчиви решения за развитието на българските градове чрез интегрирано планиране, партньорство и ефективно използване на европейските инструменти за финансиране.
Енергийните общности – от европейска политика към работещи местни решения
Как общините могат да превърнат енергийния преход в реални ползи за своите граждани? Отговор на този въпрос дадоха участниците в Лаборатория C „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)“, която се проведе успоредно с Лаборатория А.
Практическите примери от Габрово, София и Букурещ показаха, че успешният енергиен преход не започва с технологиите, а с хората – с доверие, партньорство и ясна визия как местната общност да се превърне в активен участник, а не само потребител на енергия. Именно това беше основното послание на учебната лаборатория, посветена на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, иновативните модели за финансиране и ангажирането на заинтересованите страни в местните политики за устойчиво развитие.
„Перфектната регулация е мит и оправдание – адаптацията е изкуство.“ С тези думи Тодор Попов, директор на дирекция „Административно, правно и информационно обслужване“, в община Габрово представи философията зад създаването на първата енергийна общност в България.
Представеният модел разглежда енергийната общност не просто като инвестиция във възобновяема енергия, а като инструмент за местно развитие. Основната идея е чрез един интегриран подход едновременно да бъдат адресирани няколко ключови предизвикателства – енергийната бедност, недоверието към институциите, изтичането на финансов ресурс извън местната икономика, липсата на гражданска ангажираност и необходимостта от ускоряване на зеления преход.
Пътят към реализацията започва с политическо решение на Общинския съвет, последвано от публична покана към гражданите и бизнеса, разработване на бизнес модел, регистрация на общността и изграждане на необходимата инфраструктура.
Днес първата енергийна общност вече функционира като работещ модел с 73 участници, инвестиции между 500 и 5000 лева, общ капитал 160 180 лева и десетгодишен хоризонт на развитие. Но най-ценният резултат не са цифрите. Енергийната общност вече функционира като истинска общност – със собствена идентичност, регулярни работни срещи, месечни и годишни отчети, общи инициативи и активно участие в публичния живот. По този начин гражданите постепенно се превръщат от потребители в партньори на местната власт.
Сред най-силните акценти в представянето беше социалният ефект от модела. Минималната инвестиция от 500 лева позволява много повече граждани да участват в производството на възобновяема енергия, отколкото ако трябва самостоятелно да изградят собствена фотоволтаична система. По този начин достъпът до чиста енергия става значително по-широк, а енергийните общности се превръщат в инструмент за намаляване на енергийната бедност и неравенствата.
Другият съществен ефект е икономически. Вместо средствата да напускат общността, част от тях остават и се връщат обратно към нейните членове. Именно това, според Община Габрово, превръща енергийната общност в модел за устойчиво местно развитие, който надхвърля традиционното разбиране за производство на електроенергия.
Практическият пример от Район 6 на румънската столица Букурещ представи различен, но също толкова интегриран подход към енергийния преход. Лучиан Верешчагин, ръководител проекти, Главна дирекция Местно развитие, дигитализация и проекти с външно финансиране в района сподели повече за проект Low Emission Schools, който обновява училищната инфраструктура и превръща училищата в центрове за образование, иновации и устойчиво развитие. Освен инвестиции в енергийно обновяване и изграждане на нови сгради по стандарта NZEB, инициативата включва образователни кампании, конкурси, работилници и участие на учениците в дейности, свързани с климатичните промени и енергийната ефективност. Третият компонент на проекта е включването на училищата в международни научноизследователски инициативи, насочени към развитието на Positive Energy Districts – квартали, които произвеждат повече енергия, отколкото потребяват. Проектът се реализира чрез комбинирано финансиране от европейските инструменти ELENA и JTI, както и от местния бюджет.
Опита на Столична община представи Диана Паунова-Галева от Софийска енергийна агенция СОФЕНА. Тя отбеляза, че изграждането на първата енергийна общност в София е показало колко важно е още в самото начало да бъдат включени всички заинтересовани страни – училищното ръководство, родителите, местната общност и общинската администрация.
Сред най-сериозните предизвикателства се оказват именно комуникацията и изграждането на доверие. Липсата на навременна информация лесно поражда притеснения и съпротива, докато прозрачният диалог значително улеснява реализирането на подобни инициативи. Опитът на Столична община потвърждава, че успешният енергиен преход не е само технически процес, а преди всичко процес на работа с хората.
През първия ден на форума, участниците имаха възможност да посетят на място иновативното столично училище, където да се запознаят с целия процес по създаване на общността и да видят работата по инсталацията, която скоро ще бъде завършена. Вижте повече: Участниците в EUI Capacity Building Event се запознаха с успешни примери за градско обновяване в София
След представянето на казусите участниците работиха в малки групи по разработването на собствени концепции за местни проекти за енергиен преход. Всяка група трябваше да идентифицира конкретно местно предизвикателство, да предложи решение, да определи заинтересованите страни, възможните източници на финансиране и очакваните резултати.
По този начин Learning Lab не остана само пространство за представяне на добри практики, а се превърна в работилница за обмен на идеи, практически знания и приложими решения, които участниците могат да адаптират към условията в собствените си общини.
Общото послание от представените примери беше ясно – успешният енергиен преход започва на местно ниво. Независимо дали става дума за създаване на енергийни общности, обновяване на училищната инфраструктура или разработване на нови модели за финансиране, устойчивите резултати се постигат тогава, когато общината работи в партньорство с гражданите, бизнеса, образователните институции и местните организации.
Практическите примери от Габрово, София и Букурещ показаха, че енергийните общности вече не са концепция на бъдещето, а работещ инструмент за изграждане на по-устойчиви, по-енергийно независими и по-ангажирани местни общности.
За българските общини това е ценен опит, който доказва, че успешните решения не се раждат от универсални рецепти, а от смелостта да се експериментира, да се учи чрез практика и да се изграждат партньорства, поставящи хората в центъра на енергийния преход.
/ЙБ/ /МЯ/