Управителният съвет на НСОРБ потвърди категоричната позиция на Сдружението срещу възстановяването на мораториума върху разпореждането със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Членовете на УС одобриха предприетите до момента действия за защита на правата на общините и възложиха позицията да бъде отстоявана при разглеждането на законопроекта на второ четене в Народното събрание.
Темата представи Константин Костов, член на УС на НСОРБ и кмет на община Николаево, който беше и домакин на заседанието на Управителния съвет на 2ри септември. Той подчерта, че общините разбират необходимостта да бъдат приключени нерешените реституционни случаи, но това не може да става чрез обща забрана, която блокира управлението на милиони декари земя, включително в общини без подобни казуси.
Предложенията за промени в ЗСПЗЗ са внесени в Народното събрание на 15 юли 2026 г. от група народни представители, с обявена цел да бъде приключена продължилата повече от три десетилетия поземлена реформа и да бъдат изпълнени препоръки на Европейския съд по правата на човека, свързани със забавена реституция.
НСОРБ възрази срещу две ключови разпоредби в законопроекта. Първата задължава общинските съвети в двумесечен срок да предоставят земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собственици с признато право на реституция и постановява, че при липса на решение в определения срок правомощието се упражнява от областния управител. Тази заместваща компетентност според НСОРБ нарушава основните принципи на местното самоуправление.
Втората спорна разпоредба възстановява до 31 декември 2027 г. мораториума върху разпореждането със земите по чл. 19. Предишното ограничение изтече на 23 декември 2025 г. и оттогава общините отново разполагат с правото да управляват и да се разпореждат с тези имоти като общинска собственост.
Няколко месеца след отпадането на забраната общините вече са започнали да планират използването на този ресурс за инфраструктура, инвестиции и местно икономическо развитие. Въвеждането на нов мораториум би прекъснало този процес и би превърнало една извънредна временна мярка в трайно ограничение на местното самоуправление.
Особено тревожно е, че предложението не е придружено от конкретен анализ за броя и площта на засегнатите имоти, за оставащите нерешени реституционни претенции и за очакваните загуби за общинските бюджети. Не е отчетен и фактът, че проблемите са различни по места и общата забрана ще засегне и общини, в които няма висящи случаи, налагащи подобно ограничение.
НСОРБ защити позицията си и на специално заседание на парламентарната комисия по земеделието на 22 юли. Аргументите на Сдружението получиха подкрепа от организации на собственици на земеделски земи и от народни представители от различни парламентарни групи. В рамките на дискусията беше призната необходимостта спорните текстове да бъдат прецизирани между първото и второто четене.
Позицията на НСОРБ е, че общините продължават да имат задължение да предоставят земи за обезщетяване на лица със съдебно признати реституционни права, когато собствеността им не може да бъде възстановена. За изпълнението на това задължение обаче не е необходимо да бъде блокиран целият остатъчен поземлен фонд в страната.
Като водещо решение Сдружението ще отстоява пълното отпадане на новия мораториум при запазване на действащите ангажименти на общинските съвети към собствениците с признати реституционни претенции.
Ако това предложение не бъде подкрепено, НСОРБ ще настоява да бъде създаден резервен поземлен фонд, равностоен по количество и качество на необходимите за обезщетяване земи. Така ще бъдат гарантирани правата на собствениците, без да се блокира управлението на всички останали общински имоти.
Като последен компромисен вариант може да бъде обсъждано удължаване на мораториума до края на 2027 г., но само при запазване на широк кръг изключения. Те трябва да позволяват използването на земите за техническа инфраструктура, разширяване на населените места, общински обекти, уедряване на земеделски земи, сертифицирани инвестиции клас А, енергийни и животновъдни обекти и други проекти с доказано обществено значение.