Членовете на Комисията по природни ресурси (NAT) към Европейския комитет на регионите проведоха заседание на 20 и 21 април, посветено на бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР). На фона на нарастващите разходи, засилващия се климатичен натиск и нестабилността в международната търговия, представителите на местните и регионалните власти подчертаха необходимостта от по-силно многостепенно управление, справедливи механизми за подкрепа и целенасочени мерки за гарантиране на стабилност, развитие на селските райони и устойчивост спрямо външни сътресения. Българската делегация бе представена от Павел Гуджеров – кмет на община Раковски.
Проектът на становище относно ОСП за периода 2028–2034 г., изготвен под ръководството на председателя на комисията NAT Пьотр Калбецки, президент на регион Куявско-Поморие, е в съответствие с въвеждането на дегресивна подкрепа на база площ, с цел намаляване на неравенствата. В документа се настоява за последователна, интегрирана и стратегически ориентирана ОСП, която да допринася за изграждането на устойчив, конкурентоспособен и иновативен селскостопански сектор във всички общности на ЕС. Членовете на комисията акцентират и върху нуждите от териториални оценки на въздействието на мерките за подпомагане на доходите, за да се гарантира, че механизмите за преразпределение реално намаляват различията, без да водят до нежелани регионални дисбаланси.
В рамките на дискусията активно участие взе Павел Гуджеров, кмет на община Раковски. В своето изказване той постави акцент върху значението на подхода LEADER като ключов инструмент за териториално развитие и ефективно прилагане на европейските политики. Гуджеров подчерта необходимостта от реално участие на местните общности, както и от осигуряване на устойчиво финансиране за този доказано успешен механизъм, който насърчава иновациите и адаптираните към местните нужди решения в селските райони:
„Подходът LEADER осигурява прилагането на принципа „отдолу нагоре“, гарантира участието на местните заинтересовани страни, позволява гъвкави и иновативни решения, съобразени със специфичните териториални потребности, и допринася пряко за икономическото, социалното и териториалното сближаване. Въпреки тези предимства, към момента не е предвиден изрично гарантиран бюджет за неговото използване, което означава, че един от най-успешните инструменти за развитие остава зависим от общите бюджетни решения и националните приоритети. Ето защо считам, че логичното продължение на позицията на Комитета на регионите е признатата значимост на LEADER да бъде подкрепена с ясно дефиниран, самостоятелен и гарантиран бюджет в рамките на бъдещата Обща селскостопанска политика и Многогодишната финансова рамка.“
Въпреки че приветстват по-голямата гъвкавост за държавите членки и регионите при адаптиране на интервенциите към местните потребности, членовете на NAТ споделят, че Европейската комисия трябва да гарантира равнопоставени условия в рамките на Единния пазар. Същевременно те предупреждават, че новите правила за съфинансиране могат да доведат до намаляване на инвестициите в екологични цели, особено в по-слабо развитите държави членки. Следователно, бе внесено предложение – делът на националното съфинансиране за агроекологични и климатични мерки да бъде ограничен до 20%.
В рамките на заседанието бе приет и проект на становище, който се фокусира върху обновяването на поколенията като ключов елемент за бъдещето на селското стопанство в ЕС. Документът, изготвен под ръководството на Емилиано Гарсия-Пахе Санчес (Испания/ПЕС), председател на правителството на автономната област Кастилия-Ла Манча, приветства наличието на специална стратегия в тази област, като обаче отбелязва, че съществуващите пречки – ограниченият достъп до земя, финансиране и услуги – следва да бъдат преодолени чрез по-силни политики за развитие на селските райони и обвързана финансова подкрепа.
Търговията с агрохранителни продукти
Агрохранителният сектор в ЕС преминава през един от най-предизвикателните периоди в своята съвременна история. Наред с трайно високите разходи за енергия и суровини, както и зачестяващите климатични бедствия, регионите и местните власти са изправени пред нарастваща геополитическа несигурност и смущения в търговските потоци.
В този контекст комисията NAT представи проучване относно отражението на митата на САЩ върху агрохранителния сектор в ЕС. Данните сочат очакван спад от 23,5% в износа на продукти през океана, което се равнява на приблизително 7 милиарда евро годишно. Анализът разкрива значителни различия в ефектите, като най-сериозни загуби се очакват в определени държави членки, региони и сектори с висока добавена стойност, като винопроизводството, производството на зехтин и преработените храни. Особено засегнати са малките и средните предприятия и кооперативите, които се сблъскват с ограничен достъп до пазари и повишена уязвимост поради по-ниския им капацитет да поемат външни сътресения или да диверсифицират износа си.
/ДБ/ /ЙБ/