Финансовата самостоятелност на общините, подготовката на бюджетите за 2027 г. и предстоящите промени в регионалното развитие бяха основните теми през първия ден на съвместното заседание на три постоянни комисии на НСОРБ. В заседанието участваха над 86 представители от 39 общини, членове на комисиите по стратегическо развитие на местното самоуправление, по бюджет и финанси и по европейски и национални фондове, механизми и инструменти.
От името на общината домакин участниците приветства заместник-кметът на Стара Загора Светослав Колев. Той подчерта необходимостта бюджетните решения да следват стратегическите цели на общините, а местните власти да бъдат подготвени за променящата се икономическа среда. На фона на икономическите кризи и военните конфликти той открои значението на финансовата предвидимост и устойчивото планиране и призова за активно участие в дискусиите: „Всеки от вас е представител на община с характерни особености и в дискусията може да се стигне до позиция, която да удовлетворява повечето от нуждите на отделните общини.“
В работата на двудневния форум участие взеха Иван Аспарухов, председател на ПК по стратегическо развитие на местното самоуправление и кмет на Мездра; Мария Йозова, председател на ПК по бюджет и финанси и заместник-кмет на Габрово; Николай Дочев, заместник-председател на ПК по европейски и национални фондове, механизми и инструменти и заместник-кмет на Кюстендил; Милена Божанова, заместник-председател на ПК по бюджет и финанси и заместник-кмет на Попово; Яна Дочева, ръководител на екип „Стратегическо развитие на общините“, Даниела Ушатова, ръководител на екип „Местни политики и финанси“, и Веселка Иванова, началник на отдел „Програми и проекти на общините“ в НСОРБ; Десислава Дакова, държавен експерт в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ на МРРБ; Анита Кузманова, началник на управление „Публични програми и проекти“ в ББР; Кортни Уилър, политически анализатор, и Джорджия Маккерахър, младши политически анализатор в ОИСР.
Иван Аспарухов, председател на ПК по стратегическо развитие на местното самоуправление и кмет на Мездра, откри дискусията с акцент върху необходимостта от реален напредък във финансовата децентрализация и разширяване на самостоятелността на общините. Той отбеляза, че въпреки дългогодишните усилия „не се осъществява цялостната децентрализация“. Николай Дочев подчерта, че общините осигуряват значителна част от обществените услуги и се нуждаят от силно представителство в диалога с държавата. В тази връзка той открои ролята на НСОРБ: „Имаме възможност заедно и сдружени да отстояваме нуждите на общините.“
Темата беше разгледана и в контекста на предстоящата мониторингова мисия на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа. Яна Дочева представи препоръките от предходния мониторинг – за разширяване на собствените приходоизточници, ясно разпределение на отговорностите и повече свобода при управлението на средствата. Въпреки ограничения напредък тя подчерта: „Това не означава да се обезкуражаваме, а по-скоро да засилим нашите усилия и да продължим стъпка по стъпка.“
Практическото измерение на тези въпроси беше обсъдено чрез новите задължения, възлагани на общините без съответно финансиране. Даниела Ушатова подчерта необходимостта нормативните промени да се оценяват според въздействието им върху местните бюджети. Тя и открои потребността от устойчиви приходоизточници и предвидимо финансиране на инвестициите.
Тези предизвикателства намериха продължение в обсъждането на проекта на държавен бюджет за 2027 г. Мария Йозова и Даниела Ушатова представиха предложенията на НСОРБ за финансиране на местните и делегираните от държавата дейности, капиталовите разходи и зимното поддържане. „Категорично не приемаме отпадането на трансфера за други целеви разходи за местни дейности, който компенсира част от увеличението на минималната работна заплата“, заяви Йозова. Предложението на Сдружението е този трансфер да бъде възстановен за 2027 г. и да бъдат осигурени 45,5 млн. евро за него. Тя обърна внимание и на ограниченията при използването на преходните остатъци и рисковете за поддържането на общинските услуги и обекти.
Към финансовите рискове беше отнесена и тежестта на корекциите по европейските проекти. Веселка Иванова постави за обсъждане възстановяването на механизъм за споделянето им с държавата. „По програмата за развитие на регионите ние отчитаме ръст от близо 3,6 пъти в стойността на корекциите“, посочи тя при съпоставката на анализите от юли и октомври. В последвалото обсъждане участниците обърнаха внимание на разходите за обжалване и допълнителния натиск върху общинските бюджети.
От ресурсната осигуреност дискусията премина към дългосрочното планиране на развитието. Веселка Иванова представи позициите на НСОРБ по промените в Закона за регионалното развитие: за приемственост в работата на регионалните съвети, яснота за действието на общинските планове през преходния период и отпадане на предложения неясен санкционен механизъм спрямо кметовете.
Онлайн в заседанието се включи Десислава Дакова, държавен експерт в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ на МРРБ, която представи подготовката за новото райониране и стратегическите документи. Тя разясни прехода към четири района за планиране, разработването на регионалните стратегии и методическите указания за общинските планове. „Между първо и второ четене могат да се случат доста промени в текстовете на законите, които съответно ще рефлектират и върху стратегическите документи“, уточни Дакова. Представителите на общините поискаха по-ранно участие в определянето на приоритетите и реалистични срокове за подготовка на плановете, а от НСОРБ беше предложена отделна дискусия по темата през пролетта на 2027 г.
По-доброто управление на общинската собственост, определянето на местните такси и финансирането на инфраструктурата бяха във фокуса на дискусията с Кортни Уилър и Джорджия Маккерахър, политически анализатори в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), през първия ден на съвместното заседание на трите постоянни комисии на НСОРБ. Те представиха предварителни констатации от проект за мобилизиране на собствени неданъчни приходи за инвестиции. Изследването обхваща осем държави, а в България експертите проведоха срещи със Столична община, Благоевград, Банско, Мъглиж и Стара Загора.
Представените от Джорджия Маккерахър данни показват високата зависимост на българските общини от бюджетните трансфери — през 2024 г. те формират около 82% от общинските приходи при средно 52% за ЕС. Собствените неданъчни приходи са 8,1% от приходите на местните власти в България при медианни стойности от 11,8% за ЕС и 13,5% за ОИСР. Анализът очертава съществени териториални различия, с по-високи постъпления на жител около София и Черноморието. Показателна е и концентрацията на приходите от концесии: шест общини — Челопеч, Крумовград, Панагюрище, Етрополе, Мирково и Чавдар — формират 43% от тях според представените данни за 2025 г.
„Няма някаква магическа рецепта за това как може да се повишат собствените приходи“, посочи Кортни Уилър и открои по-доброто управление на услугите, общинската собственост и финансовите активи. По негови данни оптимизирането на управлението и отдаването под наем на имоти в други държави е увеличило приходите с 30–40% за няколко години. Ключови условия са достъпните регистри, пазарните оценки и прозрачните процедури.
Уилър представи възможности за пазарно определяне на таксите за публични пространства и паркиране, както и за участие на предприемачите във финансирането на инфраструктурата при ново застрояване. Той уточни, че в международната практика някои такси не са ограничени до покриване на разходите, а безплатните или по-достъпни услуги също могат да бъдат обоснован избор за постигане на обществени цели.
Представителите на общините поставиха въпроси за туристическия данък и данните от платформите за настаняване, инфраструктурните вноски и връзката им с данъка при придобиване, принципа „замърсителят плаща“ и финансирането на обществената чистота чрез данък вместо такса. Предложено беше общините да получават част от продуктовите такси за опаковки, като бяха подчертани законовите ограничения и различните местни пазарни условия.
В отговор Уилър представи практики за контрол върху туристическия данък в Литва, Италия и Франция и финансиране на обществени услуги чрез имотния данък. Част от въпросите предстои да бъдат допълнително проучени. „Вие сте експертите. Вие сте хората, които ежедневно работите“, подчерта той значението на общинския опит за бъдещия доклад. Следващите стъпки включват обобщаване на предложенията, анализ на избрани приходоизточници и подготовка на практически инструменти.
През втория ден работата продължи в два паралелни форума. Комисиите по европейски и национални фондове, механизми и инструменти и по стратегическо развитие на местното самоуправление обсъдиха изпълнението на общинските проекти, енергийното обновяване и подготовката за европейското финансиране през 2028–2034 г. Комисията по бюджет и финанси заседава отделно с акцент върху собствените приходи, местните данъци и такси, таксата за битови отпадъци за 2027 г. и промените в Закона за публичните финанси.
Съвместната дискусия започна с анализ на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, представен от Веселка Иванова, началник на отдел „Програми и проекти на общините“ в НСОРБ и секретар на комисията по европейски и национални фондове. По данни към 26 октомври общинските екипи са подготвили близо 4800 проектни предложения, като над 95% са одобрени. Сключените договори са 2214, а териториалният обхват достига 249 общини. „Напротив, общините имат капацитет“, подчерта Иванова, като открои мащаба на извършената работа. В дискусията беше поставен и въпросът за устойчивостта на изградената инфраструктура — осигуряването на персонал, издръжка и реално функциониращи услуги след приключването на проектите.
Особено внимание беше отделено на проектите за енергийно обновяване, преминали към Българската банка за развитие. Анита Кузманова, началник на управление „Публични програми и проекти“ в ББР, представи условията за изпълнение, отчетност и плащания. Тя разясни необходимостта от актуализиране на партньорските споразумения, отделно отчитане на източниците на финансиране и проверки на място преди окончателното плащане. Посочено беше и преминаването към 100% финансиране за проектите от втория етап за саниране, вместо първоначалното съотношение 80:20.
Основният въпрос към банката беше възможността за индексация заради поскъпването на строителството. Представители на общините съобщиха за откази на изпълнители да работят по договорените цени и поискаха решение, включително чрез ясно регламентирано съфинансиране. „На този етап отговорът е отрицателен“, заяви Кузманова за увеличаването на одобрения размер на помощта. Тя уточни, че проблемът е поставен пред Министерството на финансите, а възможностите за промени, свързани със съфинансиране, се обсъждат. Допълнителна проверка беше поета и по въпроса за участието и възнагражденията на общински служители в екипите за управление.
От изпълнението на НПВУ разговорът премина към европейските програми за 2021–2027 г. Веселка Иванова представи напредъка и предстоящите заседания на комитетите за наблюдение. Сред акцентите бяха продължаването на иновативните здравно-социални услуги, необходимостта от допълнителен ресурс за „Топъл обяд“, подкрепата за доброволните формирования и предстоящите възможности за екологична инфраструктура. Тя предупреди и за нарастването на финансовите корекции и необходимостта проблемът да бъде обсъждан с управляващите и контролните органи.
Николай Дочев, заместник-председател на комисията по европейски и национални фондове, механизми и инструменти и заместник-кмет на Кюстендил, настоя за по-голяма сигурност при контрола върху обществените поръчки. Той постави въпроса за случаите, в които положително становище от един орган е последвано от санкция от друг: „В един момент отговорността е на бенефициента при всички случаи.“ Дочев предложи да се търси механизъм за съгласуваност между институциите и за споделяне на финансовата тежест, като открои разходите и времето за съдебно обжалване.
Онлайн в заседанието се включи Ася Станкова от МРРБ, която предаде поздравления от името на заместник-министър Десислава Георгиева и поднесе извинения за отсъствието ѝ. Тя подчерта значението на партньорството с НСОРБ и представи напредъка по Програма „Развитие на регионите“ и подготовката за следващия програмен период. Станкова свърза увеличението на финансовите корекции с ускорените проверки и плащания и по-големия брой договори. „Моля ви, подавайте искане за плащане“, призова тя, подчертавайки кратките срокове за заявяване на средства към Европейската комисия. По въпроса за индексацията посочи, че програмата е наддоговорена и няма свободен ресурс, а евентуално пренасочване на средства изисква решение на по-високо ниво.
Подготовката на бъдещия План за национално и регионално партньорство беше обсъдена с акцент върху ранното участие на общините и необходимостта от готови инвестиционни проекти. От НСОРБ беше подчертано, че интегрираният териториален подход трябва да бъде по-гъвкав и съобразен със сроковете за изпълнение.
За бъдещото трансгранично сътрудничество говори онлайн Таня Димитрова от управляващия орган на програмите „Интеррег“. Тя открои продължаването на териториалния подход и подкрепата за бизнеса като инструменти за развитие на граничните райони и за запазване на „възможността хората да останат в региона, където искат да живеят и да работят“. Представено беше участието на местните власти в работните групи за подготовка на бъдещите програми.
Яна Дочева, ръководител на екип „Стратегическо развитие на общините“ в НСОРБ и секретар на комисията по стратегическо развитие на местното самоуправление, представи актуалната подготовка на Социалния план за климата. Сред обсъжданите инвестиции са обновяване на многофамилни и еднофамилни жилища, енергийни общности, устойчив транспорт и подпомагане на уязвими граждани. „Това в никакъв случай не е финална версия“, уточни тя. Дочева подчерта необходимостта предварително да се изяснят отговорностите за бъдещите услуги, включително осигуряването на медицински екипи за мобилните кабинети, както и да се подобрят данните за определяне на транспортно уязвимите лица.
В паралелното заседание на Постоянната комисия по бюджет и финанси представителите на общините обсъдиха промените в данъчното законодателство, подготовката на таксата за битови отпадъци за 2027 г. и предложенията на НСОРБ по Закона за публичните финанси. Основен акцент беше необходимостта от предвидими правила, по-добра събираемост и съответствие между възлаганите на общините задължения и ресурсите за изпълнението им.
Мария Йозова, председател на комисията и заместник-кмет на Габрово, представи предложенията на Сдружението по промените в Закона за местните данъци и такси. Приоритет е осигуряването на „управляем преход към новите основи“ за определяне на таксата за битови отпадъци. Обсъдено беше предложението общините да могат да преминават поетапно към тях до края на 2029 г., като дотогава запазят възможността за прилагане на досегашния режим. Подчертана беше необходимостта от ясни правила за действащите наредби, сроковете за приемане на план-сметките и събирането на таксата.
Участниците обърнаха внимание, че коригирането на данъчната оценка с -30% за 2027 г. за целите на определянето на таксата само по себе си не решава въпроса с преходния режим. За прилагането на новите основи са необходими достоверни данни за имотите, ползвателите и отпадъците, адаптирани информационни системи и достатъчно време за подготовка. В тази връзка беше обсъдено искането за нормативно гарантиран безплатен електронен достъп до данни от държавните институции и доставчиците на обществени услуги.
Възможностите за увеличаване на собствените приходи бяха разгледани чрез актуализацията на данъчните оценки, разширяването на диапазоните на някои местни данъци и подобряването на събираемостта. Общините поставиха проблеми с натрупването на несъбираеми задължения за превозни средства в граничните райони и на починали лица и събирането на вземания от чуждестранни собственици. Обсъдена беше и подготовката на обмен с НАП на електронни адреси и контактна информация, който да улесни комуникацията със задължените лица и да намали разходите за хартиени съобщения.
Отделено беше внимание на съпоставянето на кадастралната информация с общинските данъчни регистри и дигитализацията на архивите като възможности за откриване на необхванати обекти и неточности. По отношение на туристическия данък участниците поставиха въпроси за надеждността на данните в Единната система за туристическа информация, контрола върху нощувките и административната тежест за малките места за настаняване. Представителите на община Созопол поставиха въпроса за облекчаване на административните изисквания към малките места за настаняване. Според тях сложните процедури затрудняват собствениците, водят до непълно отчитане на дейността и загуба на приходи от туристически данък. Те предложиха по-добър служебен обмен на информация между общините и НАП и ограничаване на дублиращите се декларации.
В обсъждането на Закона за публичните финанси участваха Даниела Ушатова, ръководител на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ, и Милена Божанова, заместник-председател на комисията и заместник-кмет на Попово. Представените предложения включват постоянен режим за работа при неприет бюджет, трайни правила за използване на преходните остатъци и компенсиране на общините при възлагане на нови дейности или увеличаване на задължителните им разходи.
Обсъдени бяха и по-реалистични показатели за оценка на общинските финанси, които да отчитат наличието на целево осигурени средства, както и механизъм за споделяне на финансовите корекции по европейски проекти при административни нарушения без измама или умишлено действие. Подчертана беше необходимостта Министерството на финансите да предоставя своевременно индикативните трансфери по общини, за да могат бюджетните прогнози да служат за реално планиране.
Като посоки за следваща работа бяха очертани събираемостта, взаимодействието с приходните и контролните органи, туристическият данък и подготовката на концепция за осъвременяване на Закона за местните данъци и такси.