Пловдив бе домакин на Националното информационно събитие „Културни маршрути – България 2026“, което в продължение на два дни събра представители на европейски институции, държавната и местната власт, научните среди, музеи, културни организации и туристическия сектор в общ разговор за бъдещето на културния туризъм и възможностите за по-пълноценно участие на България в Програмата за културните маршрути на Съвета на Европа.
Форумът се проведе в контекста на обявената от Министерството на туризма 2026 година за Година на културния туризъм и бе организиран от Кирило-Методиевския научен център при БАН и Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ с подкрепата на Министерството на туризма, Държавния културен институт към министъра на външните работи, Община Пловдив, Община Хисаря и Националното сдружение на общините в Република България.
Близо 100 участници от България и чужбина се включиха в дискусиите на 11 и 12 юни, посветени на културното наследство като ресурс за устойчиво развитие, културна дипломация, международно сътрудничество и развитие на туристически продукти с висока добавена стойност. Сред участниците като говорители и слушатели общините имаха силно представителство.
Като партньор на форума, НСОРБ подкрепи инициативата като платформа за обмен на знания, добри практики и идеи за по-активно участие на българските общини в Програмата за културните маршрути на Съвета на Европа. Форумът потвърди, че културните маршрути създават възможности не само за популяризиране на местното наследство, но и за развитие на устойчив туризъм, привличане на инвестиции, създаване на нови партньорства и утвърждаване на общините като активни участници в европейските политики за култура и наследство.
При откриването заместник-кметът на Пловдив Пламен Панов подчерта значението на културното наследство като основен ресурс за развитието на съвременните туристически дестинации. Той посочи, че културните маршрути създават възможности за обединяване на усилията между отделните градове и институции и са важен инструмент за представяне на България пред международната аудитория.
Националното информационно събитие показа, че местните власти са сред ключовите участници в развитието на културните маршрути като инструмент за опазване на наследството, развитие на туризма и укрепване на регионалната идентичност. Представители на общини от различни части на страната споделиха своя опит в международни мрежи и маршрути, представиха успешни модели за интегриране на културното и природното наследство в туристически продукти и очертаха възможностите за нови партньорства между българските градове и европейските културни мрежи.
Особен интерес предизвика представената на паралелна пресконференция, с партньорите на събитието от БТА, идея за бъдещо сътрудничество между Пловдив, Хисаря и Стара Загора чрез изграждане на обща билетна система и разработване на съвместни туристически пакети. „Ние не сме конкуренти, а партньори в привличането на посетители“, подчерта заместник – кметът Панов, като посочи, че съвместната реклама и координираните културни инициативи могат да удължат престоя на туристите в региона и да обогатят тяхното преживяване.
В приветствието на министъра на туризма беше изведена ролята на културния туризъм като възможност за развитие на вътрешността на страната, удължаване на туристическия сезон и създаване на устойчиви местни икономики. Акцент беше поставен върху необходимостта от по-тясно сътрудничество между институциите, общините, науката, бизнеса и културния сектор.
Централно място в програмата зае пленарната лекция на Руи Гомеш – директор на Европейския институт за културни маршрути в Люксембург и изпълнителен секретар на Разширеното частично споразумение за културните маршрути на Съвета на Европа.
В своето изложение той представи философията на програмата и подчерта, че културните маршрути не са просто туристически продукти, а механизъм за изграждане на общо европейско културно пространство.
Гомеш отбеляза, че България е сред основателите на програмата и вече има сериозно участие в нея, но същевременно разполага със значителен потенциал за разработване на нови маршрути. Според него всяко място, включено в европейската мрежа, трябва да се възприема като център на европейската култура, а не като периферия. Особено внимание той обърна на факта, че културните маршрути се развиват чрез партньорства между местни общности, музеи, университети, неправителствени организации и публични институции.
Панелна сесия I: Участието на България в сертифицираните културни маршрути на Съвета на Европа
Модератор на дискусията беше д-р Елка Златева от Кирило-Методиевския научен център при БАН.
Директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов представи маршрута „Римските императори и Дунавският път на виното“. Той акцентира върху богатото римско наследство по Дунавския лимес и връзката му с вековните традиции във винопроизводството. Според него маршрутът успешно обединява археология, история, култура и гастрономия в общ туристически продукт и създава нови възможности за международно сътрудничество.
Проф. Ненов представи и маршрута „Желязната епоха в Дунавския регион“, който цели да популяризира по-слабо познати археологически обекти и да насърчава устойчивия културен туризъм в региона.
Заместник-кметът на община Димитровград Яшо Минков представи маршрута ATRIUM – Архитектура на тоталитарните режими. Той подчерта, че маршрутът не цели прослава на тоталитарните режими, а създаване на възможност за критично осмисляне на архитектурното наследство на ХХ век.
Минков посочи, че Димитровград е един от най-разпознаваемите примери за социалистическа архитектура в България и че участието му в маршрута създава условия за научни изследвания, културен обмен и развитие на специализиран туризъм.
Д-р Елка Златева представи Кирило-Методиевския културен маршрут, който обединява 21 европейски държави около общото наследство на славянската писменост, образованието и духовността. Тя подчерта ролята на присъединилите се през месец май български градове Пловдив и Бургас за съхраняването на празничната традиция, свързана със светите братя, както и значението на маршрута за представянето на България като една от ключовите държави в историята на кирилицата.
Директорът на Ботаническата градина на БАН проф. Светлана Николова представи Европейския маршрут на историческите аптеки и лечебни градини. Тя обърна внимание на връзката между науката, медицината и културното наследство и на потенциала този сравнително нов маршрут да привлича специализирани публики и научен туризъм.
Кметът на Хисаря Ива Вълчева представи участието на общината в Европейския маршрут на историческите термални градове. Тя подчерта, че включването в международната мрежа дава възможност Хисаря да бъде разпознаван като европейска балнеоложка и СПА дестинация и създава предпоставки за участие в международни проекти и инициативи.
В края на панела беше представен и маршрута ITER VITIS – Пътят на лозата и виното. Представителят на Държавния културен институт към министъра на външните работи подчерта, че виненото наследство е важна част от европейската културна идентичност и че България има потенциал да се утвърди като значима винена дестинация благодарение на хилядолетните си традиции.
Панелна сесия II: Природно наследство и културна памет
Модератор на сесията беше проф. Бистра Димитрова, представител на Националната спортна академия и „Наследство БГ“.
Директорът на Историческия музей в Провадия Николай Христов представи археологическия комплекс „Провадия – Солницата“. Той припомни, че обектът е определян като най-стария солодобивен и градски център в Европа и че проучванията там продължават повече от две десетилетия.
Особено внимание беше обърнато на факта, че тази година комплексът е удостоен със Знака за европейско наследство – признание за неговата значимост за историята на континента.
Кметът на община Кюстендил Огнян Атанасов представи богатото културно и природно наследство на общината. Той проследи развитието на града от антична Пауталия до съвременен туристически център и подчерта значението на минералните извори за неговата история.
Сред акцентите бяха римските терми, крепостта Хисарлъка, средновековните храмове, Осоговската планина и възможностите за целогодишен туризъм.
Заместник-кметът на община Бургас Диана Саватева представи комплекса Акве Калиде като пример за успешно съчетание между археология, образование и туристическо развитие. Тя акцентира върху ролята на културните маршрути за изграждането на позитивен международен образ на България и съобщи, че Бургас ще бъде важна част от новата инициатива „Камино България“, която ще свързва Странджа, Малко Търново и Созопол по модел на известните европейски поклоннически маршрути.
Главният уредник на Музея на солта в Поморие Елена Йорданова представи историята на солодобива по Черноморието и ролята на Поморийските солници за икономическото развитие на региона през вековете. Тя акцентира върху образователната дейност на музея и успешното съчетаване на природно и културно наследство.
Програмният директор на Фондация „Америка за България“ Юлиана Дечева представи проекти за развитие на туризма в Северозападна България и по Дунав.
Според нея успехът на една туристическа дестинация зависи от способността ѝ да създава цялостни преживявания и маршрути, които да насърчават по-дълъг престой на посетителите.
Вторият ден на форума започна с д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО представи темата „Живото наследство като ресурс за развитие на културни маршрути: ролята на ЮНЕСКО“. Тодорова постави акцент върху разбирането, че културните маршрути не трябва да се възприемат единствено като съвкупност от паметници, археологически обекти или туристически забележителности. Според нея истинската стойност на тези инициативи се крие в способността им да създават връзка между хората, местата, традициите и живите културни практики.
По думите ѝ успешното развитие на културните маршрути зависи не толкова от броя на обектите, включени в тях, колкото от активното участие на местните общности и носителите на традициите. Именно те са хората, които съхраняват и предават културната памет между поколенията и придават автентичност на всяко културно преживяване.
В заключение д-р Тодорова подчерта, че бъдещето на културните маршрути е свързано с хората и техните истории. Именно живото наследство, предавано от поколение на поколение, превръща културните маршрути в пространство за среща между миналото и настоящето и ги прави устойчив инструмент за развитие на местните общности и регионите.
Модератор на третата панелна сесия „Писменост, визуални изкуства и ландшафт“ беше проф. Славия Бърлиева.
Президентът на Европейския маршрут на жените писателки д-р Андрея Рихтер представи инициативата, която обединява 12 държави, 23 авторки и десетки културни институции.
Тя посочи, че маршрутът популяризира европейското литературно наследство чрез научни изследвания, изложби и образователни проекти. Рихтер подчерта, че България вече присъства в него чрез Елисавета Багряна и изрази интерес към включването на нови български институции и авторки.
Директорът на Археологическия музей „Велики Преслав“ д-р Александър Горчев представи значението на Преславската книжовна школа и ролята на средновековната столица за разпространението на кирилицата. Той акцентира върху богатите музейни колекции, автентичните надписи и нарастващия интерес на младите хора към образователните програми, свързани с книжовното наследство. От 2024 г. Археологически музей „ Велики Преслав“ е пълноправен член на Европейския културен маршрут „Кирил и Методий”, сертифициран от Съвета на Европа през 2021 г.
Главният уредник на къща музей „Никола Вапцаров“ представи дейността на Националния литературен музей по повод неговата 50-годишнина. Катя Зографова обърна внимание на потенциала литературното наследство на България да бъде включвано по-активно в европейски културни маршрути и подчерта значението на музеите, посветени на Иван Вазов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Елин Пелин и други големи български автори.
Изпълнителният директор на сдружение „Българското Камино“ Любомир Мечев представи поклонническия маршрут до мощите на св. Йоан Кръстител. Той съобщи, че първата завършена отсечка е с дължина 81 километра и следва философията на Камино де Сантяго, като съчетава духовност, културно наследство и местно развитие.
Градската среда, културните пространства и индустриалното наследство бяха основна тема в последния панел от Националното информационно събитие.
Модератор на дискусията беше експертът в областта на културата и културното наследство Амелия Гешева, която посочи, че градската среда, културните пространства и индустриалното наследство не са само разказ за наследството на градовете, а и за хората и традициите. По думите ѝ при създаване на устойчиви маршрути е необходимо да има приемственост, уважение към миналото и недопускане на комерсиализация на наследството и традициите, уважение към материалното и нематериалното наследство, а ключово е партньорството с местната власт.
Заместник-кметът на община Пловдив Пламен Панов подчерта, че подобни платформи са важни за споделяне на опит и нови идеи. Той посочи, че Пловдив е успял да превърне културното си наследство в естествена част от градската среда и в ключов фактор за развитието на града. Значение за развитието на града има и титлата Европейска столица на културата 2019, допълни Панов. Като пример за интегрирането на културното наследство в съвременната градска среда той посочи проекта за Античния форум на Филипопол и съобщи, че вече е обявена обществената поръчка за реализацията на южната част на комплекса. Заместник-кметът подчерта и активната политика на Община Пловдив за финансиране на археологически проучвания със собствени средства, за да може археологията да бъде част от градската среда и да носи добавена стойност.
Испанецът Пол Санчес Кийли представи дейността на Европейските маршрути на еврейското наследство (ERJH) – мрежа, която обединява обекти, общности, специалисти и проявления на еврейската култура в различни европейски държави. Според него основната мисия на маршрута е да направи еврейското наследство достъпно и значимо за широката общественост чрез международно сътрудничество и обмен на добри практики.
Явор Койнаков, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, акцентира върху ключовата роля на хората и човешкия капитал в опазването на културното наследство. Той представи резултатите от проекта Музейната експозиция „Еврейска улица – реконструкция“, реализиран с подкрепата на десет музейни институции и Норвежкия финансов механизъм. Проектът е насочен към противодействие на антисемитизма чрез образователни и културни дейности.
Нина Димитрова, уредник в местния Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства представи пред участниците във форума Троянската керамика бе представена. Тя акцентира върху школите през Възраждането и декоративните техники в троянската керамика, като подчерта разнообразието от техники, форми и стилове. Тя посочи, че Музеят има над 6000 единици във фонд „Керамика“ и работи активно за издаване на каталози, както и по различни събития, инициативи и ателиета за деца. Община Троян кандидатства за вписването ѝ в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, каза още Димитрова. Тя допълни, че се води дискусия и относно членството на Троян в Европейската асоциация на градовете на керамиката.
Ландшафтният архитект от Университетската ботаническа градина в Балчик Петя Илиева представи Архитектурно-парков комплекс „Двореца“. Тя обясни, че Университетската ботаническа градина поддържа колекции от живи документирани растения за нуждите на науката, образованието и природозащитата и развива дейности по опазване на редки и застрашени растителни видове. Илиева посочи, че комплексът осъществява активно партньорство с културни институции, образователни организации, туристическия сектор и местната общност и свързва различни форми на наследство, разнообразни публики и туристически преживявания в рамките на една обща дестинация.
На тема „Индустрия и памет“ говори директорът на Регионалния исторически музей в Перник Силвия Нотева, която изрази своята надежда местният Подземен минен музей, който е единствен на Балканите, скоро да бъде включен в европейските културни маршрути. Тя представи и арт пространството в местна минна галерия.
Темата за индустриалното наследство на Габрово представи проф. Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“. Тя запозна участниците с проекта за туристическа обиколка „Живият маршрут на Българския Манчестър“, който започва именно от музея. Проф. Димитрова подчерта, че в РЕМО „Етър“ функционират 16 действащи занаятчийски работилници, в които майстори демонстрират автентични български занаяти.
За Дунавския регион като трансгранично културно пространство разказа кметът на Община Белене и председател на Управителния съвет на Асоциацията на дунавските общини „Дунав“ Милен Дулев. В презентацията бе поставен акцент върху трансграничния маршрут „Римска граница на територията на региона Румъния – България“, насочен към разработването и популяризирането на съвместен културно-исторически туристически продукт.
Маршрутът обединява 18 основни и 44 второстепенни обекта на римското наследство, както и регионални и местни музеи, тематични фестивали и други културни инициативи от двете страни на Дунав. Целта е създаването на общ туристически продукт, който да представя богатото римско наследство на трансграничния регион. По думите на Дулев в инициативата са привлечени партньори от целия дунавски регион, които работят за надграждането на концепцията. Сред най-амбициозните реализирани идеи е изграждането на напълно функционираща реконструкция на римски дунавски патрулен кораб от IV век. Плавателният съд извършва пътувания по реката и по този начин символично свързва съвременните държави по Дунав чрез общото им историческо наследство.
Кметът на Белене представи и концепцията за Дунавски фестивал на сетивата, както и започналата работа по създаването на нов културен маршрут, посветен на римския лимес по Дунав. В процеса участват 18 партньори от всички дунавски държави.
Проектът Roman Legacy цели да обедини римското наследство по поречието на Дунав в общ транснационален културен маршрут чрез партньорство между институции, музеи, научни организации и местни власти, посочи още Дулев. Инициативата поставя акцент върху използването на дигитални технологии, устойчивия туризъм и изграждането на европейска мрежа за популяризиране на археологическите обекти. Сред основните цели на проекта са създаването на общ римски маршрут с перспектива за сертифициране като Културен маршрут на Съвета на Европа, разработването на виртуални триизмерни модели на археологически обекти и изграждането на дигитална платформа, която да представя римското наследство по цялото течение на Дунав.
Общото послание от сесията беше, че индустриалните и политическите пластове на миналото също са част от европейската памет и могат да бъдат представяни по съвременен начин чрез културни маршрути, музейни експозиции и образователни програми.
В заключителната дискусия участниците се обединиха около разбирането, че културните маршрути са много повече от туристически продукти. Те са механизъм за изграждане на партньорства между държави, институции и местни общности, инструмент за културна дипломация и възможност за устойчиво развитие на регионите.
Форумът в Пловдив показа, че България разполага с богато културно и природно наследство, което може да бъде представено по нов начин чрез европейските културни маршрути. От античните градове по Дунав и древните солодобивни центрове до книжовните традиции, поклонническите пътища и индустриалното наследство, страната има всички предпоставки да разшири присъствието си в европейската мрежа и да превърне културното наследство в още по-силен фактор за местно развитие, международно сътрудничество и устойчив туризъм.
Дискусиите в Пловдив показаха, че българските общини все по-уверено използват културното наследство като ресурс за местно развитие и международно сътрудничество. Представените примери от общините потвърдиха, че участието в европейските културни маршрути предоставя нови възможности за популяризиране на местната идентичност, създаване на туристически продукти и изграждане на устойчиви партньорства. Форумът очерта и необходимостта от по-тясно взаимодействие между държавните институции, научната общност и местните власти за разработването на нови български културни маршрути с европейско значение.
През първия ден на събитието, домакините от община Пловдив бяха организирали панорамна обиколка на Стария град с посещение в Епископската базилика и Античния театър, а в края на деня бе открита изложбата „Културни маршрути – България 2026“ в Дома на културата „Борис Христов“, с музикален поздрав от възпитаници на НУМТИ „Добрин Петков”.
Целият следобед на втория ден, участниците имаха възможността да посетят община Хисаря и да се включат в събития от богатата празнична програма по повод Празника на града – 13 юни.