Европейското финансиране трябва да допълва, а не да замества националната политика в сферата на социалните услуги. С това послание Людмила Величкова, управител на НСОРБ-Актив, откри третия дискусионен панел на IX Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване, посветен на европейската подкрепа за социалните и здравните услуги. Тя отбеляза, че през годините значителна част от социалните услуги в България са създадени и развити със средства от европейските фондове, но устойчивостта им изисква дългосрочен национален ангажимент. В този контекст участниците обсъдиха изпълнението на проектите по Програма „Храни и основно материално подпомагане“ и Програма „Развитие на човешките ресурси“, възможностите за продължаване на интегрираните здравно-социални услуги след „Грижа в дома“, устойчивостта на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост и подготовката на следващия програмен период.
Мая Луканова, главен експерт в отдел „Програмиране и подбор на операции“ към Програма „Храни и основно материално подпомагане“, представи актуалното изпълнение на програмата и благодари на общините за дългогодишното партньорство при реализирането на мерките за подкрепа на най-уязвимите групи от населението. Тя подчерта, че програмата продължава да бъде основен инструмент за осигуряване на ежедневна подкрепа на хора в затруднено положение, като освен предоставянето на топъл обяд чрез съпътстващите мерки се работи и за идентифициране на конкретните потребности на потребителите и насочването им към подходящи социални услуги и форми на подкрепа.
По думите ѝ към момента 224 общини изпълняват операцията „Топъл обяд“, а близо 67 000 души ежедневно получават подкрепа чрез нея. Луканова съобщи, че с наличния финансов ресурс действието на операцията вече е удължено до 16 юли 2027 г., като се водят разговори за осигуряване на средства, които да позволят подкрепата да продължи до края на 2027 година. Тя информира още, че от 1 август се увеличава стойността на предоставяния топъл обяд, а обработването на допълнителните споразумения с общините е в заключителен етап.
Представителят на Управляващия орган акцентира и върху необходимостта от постоянен диалог с бенефициентите при изпълнението на проектите. Тя призова общините своевременно да поставят всички възникнали въпроси и казуси, свързани с реализацията на дейностите, като увери участниците, че екипът на програмата ще продължи да оказва необходимото методическо съдействие до приключването на проектите.
В последвалата дискусия бяха поставени въпроси, свързани с бъдещето на операцията „Топъл обяд“, изпълнението на дейността „Детска кухня“ и възможностите за достигане на подкрепата до повече нуждаещи се семейства. В отговор Луканова подчерта, че Програма „Храни и основно материално подпомагане“ следва европейската регулаторна рамка и е насочена към подкрепата на най-уязвимите групи, поради което не може да замести националните политики с универсални мерки. В същото време тя изрази готовност за съвместна работа с общините и дирекциите „Социално подпомагане“ за преодоляване на затрудненията при достигането на подкрепата до хората, които имат право на нея.
Мария Железарова, началник на отдел „Верификация“ в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ – Управляващ орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“, представи актуалното изпълнение на действащите операции и предстоящите възможности за финансиране на социалните услуги. Тя отбеляза, че в момента по програмата се изпълняват няколко ключови операции със социална насоченост, сред които „Иновативни здравно-социални услуги“ и процедурата за развитие на социалната икономика, като за общините е важно своевременно да поставят възникналите въпроси при изпълнението на проектите, за да бъдат избегнати затруднения при последващата им верификация.
Железарова съобщи, че по операцията „Иновативни здравно-социални услуги“ се анализира възможността за удължаване на дейността „Телекеър“, като решението ще зависи от наличния финансов ресурс и резултатите от изпълнението до момента. По думите ѝ към настоящия етап не са установени съществени проблеми в реализирането на проекта, а предложенията и препоръките на общините ще бъдат използвани при подготовката на следващите етапи на програмата.
Специално внимание беше отделено и на изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Железарова подчерта, че както управляващият орган, така и общините работят под изключително сериозен натиск за спазване на поставените срокове. Тя призова бенефициентите да не изчакват крайните дати за отчитане, а своевременно да подават необходимата документация, за да може проверките и верификацията да бъдат извършени в срок. По думите ѝ се поддържа постоянна комуникация с общините и с Министерството на финансите в търсене на решения за проектите, чието изпълнение е застрашено от забавяне.
Представителят на Управляващия орган информира още, че се подготвя нова процедура за финансиране на новите социални услуги, изградени със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвижда се тя да осигури ресурс както за предоставянето на услугите, така и за обзавеждане, оборудване и при необходимост – за довършителни строителни дейности, които не са могли да бъдат финансирани по НПВУ. Целта е новите услуги да започнат работа без прекъсване след приключването на инвестиционните проекти.
Железарова представи и предстоящите възможности по Програма „Развитие на човешките ресурси“, сред които новата процедура „За всяко дете“, която ще подкрепя услуги за деца и семейства чрез два компонента – конкурентна процедура за общини и доставчици на социални услуги и целева подкрепа за десет общини с най-висок дял на деца в риск от бедност и социално изключване. Наред с това тя информира участниците за напредъка по подхода КИТИ, процедурите по Водено от общностите местно развитие (ВОМР) и възможностите по операцията „Заетост без бариери“, като насърчи общините активно да се възползват от предстоящите процедури.
В дискусията Росица Димитрова, директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в Община Велико Търново, постави акцент върху необходимостта от устойчивост на услугите, финансирани с европейски средства. Тя определи „Топъл обяд“ като един от най-успешните модели за партньорство между държавата и общините и изрази увереност, че ще бъдат намерени възможности услугата да продължи и след средата на 2027 г.
Димитрова подчерта необходимостта от плавен преход след приключването на действащите проекти за интегрирани здравно-социални услуги, така че да не бъде прекъсвана подкрепата за потребителите. Тя постави и въпроса за забавеното изпълнение на част от инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, като предупреди, че кратките срокове създават сериозни рискове за общините и за навременното разкриване на новите социални услуги. Според нея бъдещите процедури трябва да осигурят по-голяма предвидимост и приемственост при финансирането на социалните дейности.
В заключение участниците се обединиха около необходимостта от по-голяма предвидимост при финансирането на социалните услуги и от ясна държавна политика, която да гарантира устойчивостта на вече изградените модели на подкрепа. Общинските експерти поставиха акцент върху необходимостта успешните практики, изградени с европейско финансиране, да намерят своето дългосрочно място в националната система, така че предоставянето на социални услуги да не зависи от отделни проектни цикли. Представителите на управляващите органи увериха участниците, че подготовката на новите процедури продължава в активен диалог с общините и че техните предложения ще бъдат взети предвид при планирането на следващия програмен период.
/ИИ/