Зам.-председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова представи позицията на Сдружението по проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. по време на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. В заседанието участва и изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
Законопроектът бе представен от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев. Текстовете предвиждат дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), като Донев подчерта, че това не е дефицит на настоящето правителство, а “дефицит натрупан от последните няколко години”.
От името на Управителния съвет на НСОРБ Донка Михайлова изрази подкрепата на общините за продължаването на Инвестиционната програма за общински проекти, като същевременно постави акцент върху необходимостта от промени в предложените текстове на чл. 113 от законопроекта.
„На практика с промяната в чл. 113 се променя самата философия на програмата. От една програма, която дава дългосрочни хоризонти за развитие на важни проекти за общините, ние отиваме към дейности, които се финансират в рамките на един бюджет“, заяви тя.
По думите ѝ общините имат нужда от предвидимост и възможност да планират развитието си в по-дългосрочен хоризонт.
„Общините в последните поне осем години се уморихме да работим с кратки хоризонти. За нас е важно да помислим за хоризонти, които да дават перспектива на българските общини за един по-дългосрочен период напред“, подчерта Донка Михайлова.
Сред основните предложения на НСОРБ е финансирането през 2026 г. да се основава на сключените споразумения между общините и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а не единствено на прогнозните стойности за 2025 г. Сдружението предлага още срокът за наличие на обявена обществена поръчка или сключен договор да бъде удължен от 1 юли на 1 септември 2026 г., отчитайки забавянията в процедурите по обществените поръчки.
Донка Михайлова обърна внимание и на риска част от проектите да останат без финансиране при запазване на предложените текстове.
„Нашите разчети показват, че планираната в бюджета стойност от 600 млн. евро ще бъде напълно достатъчна проектите да бъдат финансирани и става дума не за размер, а за реда, по който те ще бъдат плащани“, заяви тя.
НСОРБ настоява възможността за прехвърляне на проекти към европейско финансиране да бъде удостоверявана от съответния управляващ орган, така че общините да имат сигурност за реалното им одобрение. Сдружението предлага също изрично да бъде гарантирано възстановяването на средствата, когато общините извършват междинни и окончателни плащания със собствени или заемни средства.
Заместник-председателят на НСОРБ aкцентира пред народните представители и върху реформата при таксата за битови отпадъци. НСОРБ предлага в Закона за държавния бюджет за 2026 г. да бъдат включени текстове, които да уредят поетапното въвеждане на новите основи за определяне на таксата през 2027, 2028 и 2029 г.
„Предложеният подход за продължаване на прилагането на преходния режим не е отказ от принципа „замърсителят плаща“. Той е условие този принцип да бъде проведен реално и устойчиво със социално поносими размери за гражданите“, заяви Донка Михайлова.
Предложенията на НСОРБ са насочени към запазване на дългосрочния характер на Инвестиционната програма за общински проекти, създаване на по-предвидими условия за финансиране на общинските инвестиции и осигуряване на плавен преход към новия модел за определяне на таксата за битови отпадъци.
Цялото становище по проектобщджета вижте:ТУК.
Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, предупреди, че според техни изчисления 2026 и 2027 г. ще бъдат „върхови икономически години“, а през 2028-а има голяма възможност за спад на потенциала.
„Намираме се в изключително добра икономическа ситуация, подходяща за значителни по размер структурни реформи“, подчерта той и призова Министерството на финансите към по-смели действия. Той се усъмни, че с предложените мерки може да се постигне бюджетна консолидация и предупреди, че има риск и след три години страната ще остане в ситуацията на свръхдефицит, но без възможност за овладяване.
Подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Петър Чобанов посочи, че моделът на растеж, базиран върху потреблението, който се е наложил през последните години, е неустойчив. Според него е необходим по-различен модел на инвестиране, който разчита на стратегически партньорства. По думите му БНБ очаква от бюджета за 2027 г. „по-ясна връзка между бюджета и икономическото развитие“.
Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) изрази притеснение от значителното нарастване на държавния дълг. „Смущава ни нарастването на държавния дълг и той нараства значително с 8,5 пр.п. и спрямо 2025 г. – над 19 млрд. евро нов дълг, въпреки че наблюдаваме намаление на бюджетните дефицити. Не успяхме да видим откъде идват поне 3 млрд. евро повече. В средносрочната прогноза опитахме да ги намерим, но не за всичко е достатъчно добре упоменато“, каза той.
Според Пламен Димитров от КНСБ приходите в бюджета са подценени с 4-5 млрд. евро, а разходите – надценени. КНСБ подкрепя всички мерки в приходната част, като посочва, че има и какво още да се направи за свиване на сивата икономика по отношение на данъци и осигуровки. „В разходната част за нас продължава да има въпросителни“, каза Димитров.
В рамките на близо 10 часовото си заседание Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на първо четене както държавния бюджет, така и проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
/ИИ/