Започват проверки на млякото и в магазините
– Г-н Абровски, вие съобщихте какви са изводите от проверките на млякото, които агенцията по храните (БАБХ) прави.
– Проверките за млякото продължават, като от началото на седмицата издадох разпореждане БАБХ да започнат проверки не само в мандрите, но и в магазинната мрежа на прясното мляко. А основният извод е, че вносът на мляко не е толкова голям, за колкото се говори и за колкото всички са си мислели. Хубавото е, откакто започнах този контрол, че се видя дефицитът в контролните механизми на БАБХ. До този момент никой не е имал представа в държавата какви количества мляко и с какъв произход постъпва в мандрите. Но така започнахме изсветляване на суровината, която се използва. Сега на всеки 24 часа всички мандри са длъжни да докладват какви суровини постъпват при тях. Защото именно преработвателите са свързващото звено между производители и търговци, а сега ще се проследява млякото от фермерите, вноса и пътя на продукцията към магазинната мрежа. Такава информация до този момент не е събирана. А без да знаеш колко мляко се произвежда в България и какви млечни продукти се произвеждат, не можеш да планираш подпомагане на фермерите. Това е важно, защото сега трябва да подготвяме новите документи за подпомагане на животновъдите за следващата ОСП. И едно е да работиш с реални данни в реално време, друго е само по статистическа информация.
– И какво се установява, какво мляко се внася в България?
– Сурово мляко, млечен концентрат, който е сурово мляко, но част от водното съдържание е изпарено, също и обезмаслено мляко на прах основно, към което се добавя палмова мазнина. От това сухо мляко на прах е извлечена цялата мазнина и трябва да му сложиш изкуствена и вода, за да го формоваш така, че да се получи нещо като сирене. Но то не е точно сирене, въпреки че преди години в наредбата за млечни продукти е дадена дефиниция, че е сирене.
– Ще променяте ли наредбата за млечните продукти и ще остане ли да съществува това сирене със съдържание на 60% вода?
– Това е другото нещо, върху което в момента министерство на земеделието работи, а именно промяна на Наредбата за млечни продукти, за да може потребителят да е наясно какво яде. Що се отнася до 60% вода в сирената, европейското законодателство е изключително либерално към технологиите, които се прилагат в храните, важно е да са безопасни. От друга страна ЕС е много стриктен, по отношение на информираността на потребителите и всичко коректно трябва да бъде написано на етикета.
– Дайте пример.
– Например, когато говорим за генеричен кашкавал, потребителят трябва да знае как е произведен, дали е непрекъснат процес на чедеризация или от калията.
– Имате предвид заготовките за кашкавал, наречени калията, които се внасят от Нидерландия и други страни, и които ни се продават за кашкавал ли?
– Да, именно. Разликата в двата случая при правенето на кашкавал е следната. В първия случай, който е и традиционният, в млякото се слагат ензими, то коагулира, отделя се суроватката, останалата сиренина се чедъризира, после се изпарява и формова, и се оставя да зрее. Не е същият процеса при калиятата.
– Защо?
– Оказва се, че тази, която се внася в България, е от предприятия, които не толкова правят заготовка за кашкавал, а това, което произвеждат, са големите буркани с белтъчините на прах, които се използват от спортисти и хора, които имат специален начин на хранене. При това положение никой не можа да ми обясни дали в случая се слагат същите ензими за направата на кашкавал или по-различни, които да извлекат в суроватката много повече вещества. Защото от протеините, които правят от нея, всъщност печелят, а калията е вторичен продукт в този процес и затова излиза толкова евтина.
– Уточнете откъде влиза тази калията?
– Полша, Нидерландия, прибалтийските държави, но се оказа, че досега никой не е проследявал откъде идва, в какви количества, съдържание на калиятата, която всъщност се предлага за кашкавал у нас.
– Тя, предполагам, не зрее, както зрее кашкавалът?
– Ние все още не знаем какъв състав има тя, никой не се е интересувал от това, аз самият получих информацията от вносителите. Тук тя се раздробява, изпарява се, формова се и се продава като кашкавал.
– Но това не е кашкавал, той трябва да зрее.
– Никой не знае какви вещества са останали в калиятата, това тепърва ще се уточнява.
– А ще промените ли наредбата за българското саламурено сирене, имам предвид извън защитеното от ЕК. По отношение на зреене, суровина?
– Ще бъде посочено дали е произведено от сухо мляко, палмова мазнина и много вода или е нормално българско сирене от мляко. Ние в момента подготвяме и доброволни стандарти, включително и за месни продукти, и всеки преработвател, който пожелае, ще може да ги ползва, но ще е задължен в тази ситуация да използва 100% българска суровина. И за мляко, и за месо.
– Тоест колбаси, кебапчета ще трябва да са само с българско месо.
– Когато сме готови с тези стандарти, ще ги представим публично и всеки желаещ ще работи по тях. Така, когато като потребител видиш върху сиренето логото, ще знаеш, че са с прясно българско мляко, върху кашкавала ще знаеш, че е от българско мляко
– А какво ще правите със стандарта БДС, който всъщност подвежда хората, че това е истинският БГ продукт, но позволява да се влага както вносно мляко, така и вносно месо?
– Идеята за БДС навремето бе да гарантира, че в продуктите ще има мляко и месо, тоест в кренвиршите да не се влага прат, а в кашкавала и сиренето да няма сухо мляко. Но това БДС няма нищо общо с БДС от времето на социализма. Онова е било при други стандарти на живот и произход на суровините.
– Как ще убедите хората, че по новия стандарт продуктите ще са от истинско мляко?
– С контрол. В момента затова недоволстват преработвателите, защото досега такъв контрол не е имало. От друга страна на етикета трябва да има всичко това, което се съдържа в продукта. В Италия никой няма да подложи пармиджаното под съмнение. Това е заради производителя и вярата в контролните институции.
– Какво се случва с фалшивото масло?
– В рамките на буквално няколко дни беше разпоредено на БАБХ да провери двете фирми, които са внесли това масло. В складовете установихме над 3,5 т храни с изтекъл срок на годност, като при една от фирмите говорим за рецидив. Освен наказанията, които ще получат нарушителите, всички тези храни ще бъдат унищожени.
– Имате ли проблем с екарисажите?
– За момента не.
– Имаме ли представа какъв е процентът на българските плодове и зеленчуци на пазара и това, което влиза отвън?
– Опасяваме се, че същото, което важи за млечните, касае и сектора на плодове и зеленчуци. Ще започнем с по-ефективен контрол. В момента правим контрол, какъвто не е извършван и пренастройваме системите на БАБХ и контролните механизми, защото не са извършвани в толкова много насоки и по границите и в търговията. Така както мандрите са събирателната точка на млякото, така търговците са събирателната точка за плодовете и зеленчуците.
– А борсите, управата на Женския пазар в София се оплакаха, че има проблем с развалени зеленчуци, които се предлагат на щандовете, докарани от борсата, където контролът е много занижен? И това става под носа на БАБХ.
– Всъщност борсите не са най-големият проблем. Най-големият проблем са търговците, защото до борсите стига това, което някой донася или внася. Практиката всички да се представят за земеделски производители също ще се прекрати. Не може да си регистриран като земеделски производител с 2 дка домати, а да продаваш само ябълки. Но това ще се задейства от другата година и ще го свържем с плащанията към фермерите.
– Наскоро браншова организации на плодове и зеленчуци заяви, че без напояване не можем да очакваме да имаме плодове и зеленчуци.
– За да имаме български плодове и зеленчуци, е да изкараме сектора на светло. Това е първото условие. Тоест да има пълна яснота, кой кой е в производството и кой какви нужди има. Има огромна разлика, когато планираш да работиш с реална информация и със статистическа. Когато знаеш какво се произвежда, можеш да доставиш и нужната вода. Има нотифицирана държавна помощ за водата и напояването е абсолютен приоритет на правителството, като работим да бъде включено в следващата Обща селскостопанска политика (ОСП), за да се възползвате за рехабилитация на уникалната за Европа хидромелиоративна система, която предишни правителства са унищожили с лека ръка.
– Какво всъщност се знае за производството на плодове и зеленчуци у нас?
– Ние знаем само площите, но нямаме никаква представа от количествата на производството.
– Защо?
– Защото никой не го е интересувало.
– Но нали получават субсидии за обвързана подкрепа, тоест за произведени количества зеленчукопроизводителите и овощарите?
– Да, но в случая трябва да докажеш някакви количества, а не колко си произвел. Затова предвиждаме промени и в тази посока, но тепърва ще имаме кореспонденция с Европейската комисия.
– И така, най-горещата и болезнена тема за българите в момента – цените. Истината е, че на някои места има понижение, вие какво ще кажете на хората, въпреки че държавата не може да се меси директно на пазара.
– И не е редно държавата да се намесва. Това, което направихме, е „Кошницата с грижа”, което е доброволен ангажимент от страна на търговските вериги, които се ангажираха сами да свалят цените на най-важните стоки за шест месеца. Ще направим официална проверка за спазването на този доброволен ангажимент, въпреки че не мисля, че някоя търговска верига го е нарушила и така да си загуби авторитета.
– Въпреки това масово хората пускат в социалните мрежи снимки и коментари от храни от чужбина, които са по-евтини от българските, въпреки че са от страни с по-висок стандарт.
– Ролята на министъра на земеделието е да гарантира достатъчно производство на храна, но не включва регулация на цени, това е в полето на друго министерство.
– Визирате НАП, но вие заедно с тях правите проверки.
– Е, да, ние проследяваме пътя на храната, те на парите.
– Какво се случва с аржентинския слънчоглед?
– След като веднъж слънчоглед с изключително лоши показатели е допуснат да бъде преработван в България, е създаден прецедент. Това, което ние направихме, е да създадем система, при която се осигуряват 24-часови дежурства по време на разтоварване на слънчогледа и транспортиране обратно до границата на олиото, където се изнася. Защото ролята на България е да гарантира, че нито една капка олио няма да се продаде на територията на ЕС, затова сме въвели драконовски правила, които гарантират, че този слънчоглед само се преработва тук и се изнася в трети страни Пакистан, Китай, Индия. Там, където няма проблем по законодателство да се консумира на олио. Важното е тези данъци да остават в България, вместо в Турция например, която, ако го преработва, пак ще го изнесе за Индия, Пакистан и Китай. Това е, нашата задача е да гарантираме, че няма да остане на територията на България.
– Вие казахте вече, че подкрепяте създаване на референтна лаборатория срещу фалшивия мед.
– Категорично, за меда и фалшификациите на розовото масло, защото ние сме единствените, които отглеждаме роза Дамасцена и правим масло от нея в ЕС.
– Има ли шанс да се извоюват помощи за отглеждането на розите?
– Опитваме се да ги запишем в регламента, както е с памука, така че в него да има отделен ред за българската роза.
Пълният текст на интервюто можете да намерите тук.