Модерният финансов регулатор трябва да надгражда традиционните си функции по регулиране и надзор, като към тях добави партньорство за бизнеса и създаването на условия за развитието на иновации. Това е основният акцент и посока в дейността на КФН, заяви председателят на Комисията Васил Големански пред International finance insurance and legal forum 26.
Бизнесът трябва да получава подкрепа за всяка добра идея, която отговаря на законовите изисквания. Затова е важно компаниите да могат да се консултират с регулатора още преди да въведат нова услуга или да реализират нова пазарна инициатива.
Предварителният диалог позволява да бъдат идентифицирани потенциалните регулаторни предизвикателства и да се намерят работещи решения, вместо проблемите да се установяват едва след стартирането на дадена дейност, заяви Васил Големански.
Като основно предизвикателство пред финансовите пазари той посочи необходимостта от по-дълбока европейска интеграция.
Един от основните въпроси в този процес е как да бъде организиран надзорът в Европа – чрез пълна централизация, децентрализиран модел или хибриден подход.
Хибридният модел изглежда най-балансираното решение. Той предполага централизиране на надзора върху големите международни и трансгранични участници, но запазва националната компетентност по отношение на компаниите, които оперират основно на местните пазари, заяви председателят на КФН.
Малкият развиващ се бизнес не трябва да бъде поставян на една везна с големите мултинационални компании. Това е особено важно за по-малките пазари в Европейския съюз, сред които и българският, посочи Васил Големански.
Целта е правилата да бъдат еднакви в цяла Европа, но прилагането им да отчита пропорционално размера и риска на съответния участник. Така компаниите ще могат да работят при предвидима регулаторна среда независимо дали развиват дейност в България, Германия, Естония или Испания.
Освен предвидима, регулаторната среда трябва да бъде опростена и олекотена, посочи председателят. В момента един и същ участник на пазара често трябва да предоставя информация на няколко институции, при различни изисквания и формати. Това създава значителна административна тежест.
В тази посока се развива и Европейската единна точка за достъп (ESAP), която има за цел да улесни достъпа до финансовата и корпоративната информация за дружествата в Европейския съюз.
Преходът към по-кратък цикъл на сетълмент T+1 е сред важните проекти в тази посока. Европа трябва да ускори процесите, за да запази конкурентоспособността си спрямо други развити финансови пазари, които вече преминаха към този модел, посочи председателят.
Когато компаниите работят добросъвестно, спазват правилата и търсят устойчиви решения, регулаторът трябва да бъде техен партньор – да осигурява предвидимост, достъпност и възможност за развитие на нови инициативи.
Когато обаче правилата не се спазват, регулаторът трябва да действа решително и да използва всички предвидени в закона правомощия.
Именно този баланс между контрол, доверие и партньорство определя ролята на модерния финансов регулатор и е ключов за развитието на конкурентни и устойчиви финансови пазари в България и Европа, заключи председателят на КФН.
