„Доверието е ключовият фактор, който определя дали хората ще изберат да застраховат живота, здравето или спестяванията си. За потребителите то означава сигурност, че при нужда претенциите им ще бъдат изплатени навреме и коректно, а дългосрочните им спестявания ще бъдат защитени и ще носят реална стойност. Именно затова ниските нива на доверие в България се превръщат в сериозно предизвикателство пред развитието на застрахователния и пенсионния пазар. Данните показват, че 29% от българите не притежават животозастрахователен или спестовен продукт при средно 25% за ЕС, а 22% нямат общозастрахователен продукт при едва 9% средно за Европейския съюз. В същото време само 47% от българите вярват, че застрахователят им ще се отнесе справедливо към тях, а едва 37% имат доверие в пенсионните доставчици. За сравнение, средните нива на доверие в ЕС са съответно 51% към застрахователите и 45% към пенсионните компании. На фона на ограничените бюджети на домакинствата, изграждането на доверие остава решаващо условие както за растежа на пазара, така и за по-добрата защита на потребителите“.
С тези думи председателят на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване EIOPA Петра Хилкема очерта европейския контекст на застрахователния сектор, както и мястото на България в него по време на конференцията „Говорим с КФН“, организирана от Комисията за финансов надзор. В своето приветствие към участниците тя очерта ключовите предизвикателства и възможности пред европейските застрахователни и пенсионни системи в условията на икономическа несигурност, климатични рискове и ускорена дигитална трансформация.
„Темата за новите хоризонти не е просто амбициозна цел – тя е необходимост“, подчерта Хилкема, като акцентира върху ролята на надзорните институции за изграждането на стабилна, устойчива и ориентирана към потребителите финансова среда.
В изказването си председателят на EIOPA открои три основни приоритета пред европейската надзорна общност – изграждане на доверие у потребителите, укрепване на устойчивостта на сектора и задълбочаване на сътрудничеството между националните и европейските институции.
В същото време Хилкема подчерта, че се наблюдават и положителни тенденции на българския пазар, включително по-добра доходност при някои инвестиционни застрахователни продукти и по-ниски разходи при определени категории продукти. Тя отдели специално внимание на необходимостта от повишаване на устойчивостта на сектора в контекста на климатичните промени, киберрисковете и демографските предизвикателства. Хилкема подчерта още, че екстремните климатични явления, включително наводненията и сушите, вече оказват пряко въздействие върху застрахователния сектор и изискват координирани действия между институциите, индустрията и обществото за ограничаване на т.нар. „пропаст в защитата“.
По темата за дигитализацията тя отбеляза, че новите технологии и изкуственият интелект създават значителни възможности за подобряване на услугите, но същевременно поставят нови изисквания по отношение на киберсигурността, защитата на данните и надзорния капацитет. В контекста на пенсионните системи предупреди, че застаряващото население и намаляващият брой работещи спрямо пенсионерите поставят европейските модели на сериозно изпитание. Според нея бъдещето изисква по-устойчиви, диверсифицирани и дългосрочно стабилни пенсионни решения. Като трети ключов елемент изведе ефективното сътрудничество между надзорните органи в рамките на единния европейски пазар и заяви, че рисковете не спират на националните граници, поради което координираният надзор и обменът на информация между институциите са от съществено значение.
В заключение председателят на EIOPA обобщи, че България е постигнала значителен напредък през последните години, но развитието на стабилен, иновативен и ориентиран към потребителите застрахователен и пенсионен сектор изисква постоянни усилия и ангажираност. „В EIOPA ще продължим да работим заедно с КФН и националните надзорни органи за изграждане на доверие, укрепване на устойчивостта и насърчаване на сътрудничеството“, подчерта Петра Хилкема.