Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи конкретните предложения на Сдружението за ускоряване на реформата по време на предварителното обсъждане на проекта на „Зелена книга на децентрализацията и многостепенното управление в Република България“.
Събитието беше открито от министъра на регионалното развитие и благоустройството и председател на Съвета по децентрализация арх. Иван Шишков и от заместник-председателя на Съвета, председател на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов.
В обсъждането участваха заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Поля Занева-Димитрова, членове на Съвета по децентрализация, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и членове на екипа на Сдружението, изпълнителният директор на НЦТР ЕАД Росица Димитрова, както и представители на заинтересовани институции и организации.
Във втората част на събитието представител на НЦТР ЕАД представи проекта на Зелената книга. В рамките на панела бяха разгледани анализът на състоянието на процеса на децентрализация и формулираните предложения за по-ефективно разпределение на отговорностите и солидарност между нивата на управление. Представянето беше последвано от дискусия със заинтересованите страни по предложените мерки.
В изказването си Силвия Георгиева подчерта, че НСОРБ приветства всяка инициатива, която може да придвижи процеса на децентрализация, но очаква в окончателния вариант на Зелената книга да намерят място конкретни и смели решения.
„Прочетохме внимателно този документ, който е пълен с хубави констатации, отдавна известни на всички ни. В него обаче няма смели предложения. Ние сега ще ги направим и ако се предвижда документът да бъде обсъждан и гласуван в Съвета по децентрализация, нашите предложения трябва да намерят място в него“, заяви изпълнителният директор на НСОРБ.
Тя обърна внимание, че от 17 до 19 ноември предстои официална мисия на Конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа за регулярния мониторинг на изпълнението на Европейската харта за местно самоуправление. По думите ѝ нито една от препоръките от предходния мониторинг през 2020 г. не е изпълнена от българската държава, а това обстоятелство не е отразено в Зелената книга.
Силвия Георгиева препоръча документът да бъде допълнен с анализ на предприетите от държавата действия през последните години, тъй като предстоящият мониторинг ще оценява напредъка именно на централните институции за увеличаване на финансовата самостоятелност на общините.
Като основен институционален проблем тя открои фактическото нефункциониране на Съвета по децентрализация. Последното му редовно заседание е проведено през януари 2016 г., а заседанието през август 2020 г. е имало предимно протоколен характер. Създадената тогава работна група, която е трябвало да актуализира стратегията и да подготви нова програма за изпълнението ѝ, така и не е започнала работа.
Особено съществен проблем е отнемането на координационната функция на Съвета през 2018 г.
„Този съвет не може да възлага никакви задачи на никого. Ако координационната му функция не бъде възстановена, няма смисъл да се събираме“, категорична беше Силвия Георгиева.
НСОРБ предлага Съветът да разполага с реални координиращи и контролни правомощия, да може да възлага задачи и да изисква регулярни отчети за тяхното изпълнение. Според Сдружението трябва да бъде обсъдено и дали структурата да продължи да функционира към МРРБ, или да бъде позиционирана пряко към Министерския съвет.
Изпълнителният директор на НСОРБ обърна внимание и на високата зависимост на местните бюджети от държавните субсидии и трансфери, чийто дял достига 82%.
„Трябва всички дружно да се срамуваме, че живеем в най-централизираната държава в Европейския съюз. Това не се променя с писане на нова стратегия, с пътна карта или с някакъв друг документ“, заяви Силвия Георгиева.
Тя представи три конкретни стъпки, които могат да поставят началото на реалната реформа още от 2027 г.
Първата е актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти в рамките на бюджетната процедура и въвеждане на автоматичен механизъм за тяхното осъвременяване на всеки две години. Силвия Георгиева подчерта, че актуализацията на данъчните оценки не означава автоматично увеличаване на местните данъци, тъй като общинските съвети разполагат с правомощия да променят ставките според социално-икономическите условия.
„Няма смисъл да си говорим за книги, стратегии и така нататък, след като ние като държава не можем 20 години да актуализираме едни данъчни оценки. Това е първата задача и първата стъпка към децентрализацията“, посочи тя.
Втората мярка е предоставянето на общините на 20% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица. НСОРБ предлага това да стане чрез трансфер по Закона за публичните финанси, а не чрез въвеждане на споделен данък.
Силвия Георгиева подчерта, че мярката не изисква промяна в Конституцията и няма да доведе до увеличаване на данъчното облагане. Тя ще преразпредели част от постъпленията в централния бюджет към общинските бюджети и ще даде на местната власт повече свобода самостоятелно да решава въпроси от местно значение.
Реформата трябва да бъде съчетана с промяна на изравнителния механизъм, която да защити икономически по-слабите общини, както и с прецизиране на системата за делегираните от държавата дейности и на адресната регистрация.
„Не казваме, че е лесна задача, но вече няма нужда да се убеждаваме, че трябва да я правим. Трябва да я започнем“, заяви изпълнителният директор на НСОРБ. Тя припомни, че Сдружението разполага с готов проект за промени в Закона за публичните финанси, обсъден с общините по райони за планиране.
Третото предложение е въвеждане на законова забрана за прехвърляне на нефинансирани отговорности към общините. Всеки нов ангажимент, възложен от държавен орган, трябва да бъде придружен от оценка на финансовото въздействие върху местните бюджети и от осигурен ресурс за неговото изпълнение.
Силвия Георгиева настоя бъдещите действия да стъпят върху вече разработените с участието на Съвета на Европа и Министерството на финансите политически препоръки и пътна карта за развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво.
„Тези документи са отлична основа за вземане на политически решения. Ако правенето на нова стратегия отнеме две години и с него отчетем поредната реформа към децентрализация, няма смисъл да я правим“, подчерта тя.
НСОРБ подкрепя поетапното провеждане на реформата чрез конкретни мерки, отговорни институции, индикатори и срокове, вместо поредното разработване на стратегически документи без практическо изпълнение.
Изпълнителният директор на Сдружението призова и за ясно разграничаване между понятията „децентрализация“, „регионализация“ и „многостепенно управление“. По думите ѝ създаването на второ ниво на самоуправление не е заложено като приоритет в управленската програма и не следва да бъде поставяно на дневен ред, преди съществуващото местно самоуправление да бъде обезпечено с необходимите финансови инструменти.
„Създаването на второ ниво на самоуправление при липса на финансова обезпеченост на съществуващото ще обрече и него на същата централизация“, предупреди Силвия Георгиева.
НСОРБ ще предостави писмено подробните си бележки по проекта. Сдружението настоява окончателният вариант на Зелената книга да бъде допълнен с конкретните политически препоръки и мерки от вече разработената пътна карта, а използваните данни и изчисления да бъдат проверени и валидирани от Министерството на финансите.
„Каквато и да е тема, която отваря децентрализацията и дискусията за нея, ние я приветстваме. Но искаме този документ да стане по-пълноценен и да даде основа за реални политически решения“, заключи Силвия Георгиева.
Подкрепа за общините изрази и заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска. Тя подчерта, че реформата трябва да отчита реалните различия между общините и трудностите пред малките населени места, които често не разполагат с достатъчен експертен ресурс, икономическа активност и собствени приходи. „Проблемът в малките общини е изключително сложен и тук трябва да има изключително балансиран подход“, заяви Клисурска. По думите ѝ в Зелената книга трябва ясно да бъде изведено социалното измерение на децентрализацията – достъпът до публични услуги, заетостта, социалното включване и намаляването на териториалните неравенства.
Според старши икономиста в Института за пазарна икономика Петър Ганев резултатите показват движение в обратна посока – делът на собствените приходи в общинските бюджети намалява, а липсата на собствен финансов ресурс остава в центъра на проблема. „Периодът за натрупване на знания приключи. Сега е време за план и конкретни действия“, подчерта той. По думите му реална финансова децентрализация не може да бъде постигната единствено с промени в местните данъци, а изисква част от големите национални данъци да бъде преструктурирана в полза на общините. Това е политическо решение от най-високо ниво, което не бива да бъде отлагано с нови стратегии и анализи, заяви Ганев.
Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Елена Калфова също подчерта, че натрупаните през годините анализи и експертни знания са достатъчни и вече са необходими реални мерки. Тя обърна внимание върху необходимостта Зелената книга да разгледа по-ясно спецификите на отделните сектори, разпределението на отговорностите за публичните услуги и участието на всички партньори в многостепенното управление.