Прекрояването на глобалната икономическа система, на което сме свидетели, навлезе в остра фаза. Това повдига няколко въпроса. Кога светът ще се върне към по-стабилно състояние? Не по-малко важно е какви места ще заемат ключови държави в новата конфигурация?
За да се отговори на тези въпроси е полезно да се разгледат текущите събития през призмата на системни междудържавни конфликти, които са сред основните маркери на подобни трансформации. Под системни конфликти обаче трябва да се разбират не само военни конфликти, но и по-широка конфронтация, включваща търговски и финансови войни, конкуренция за ресурси и пазари и преконфигуриране на търговските пътища.
С други думи, настоящият системен конфликт не трябва да се разглежда като набор от отделни епизоди – като войната между САЩ и Израел срещу Иран в Близкия изток, нахлуването на Русия в Украйна или тарифната война между САЩ и Китай – а по-скоро като етап от по-широкото преструктуриране на световната система.
Ако разгледаме повтарянето на глобални кризи от различен мащаб и характер, условно могат да бъдат идентифицирани няколко фази. Приблизително на всеки 70 до 100 години се появява голяма криза от глобален мащаб, свързана със смяна на световното лидерство и международния ред. Приблизително на всеки 40 до 60 години технологичната и икономическа парадигма се променя, след това приблизително на всеки 25 до 30 години вътрешната архитектура на дадена фаза се променя.
Трябва да се отбележи обаче, че историческата спирала изглежда се стяга, което означава, че тези интервали може също да се скъсяват. Тези интервали не трябва да се разглеждат като строги исторически закономерности, а по-скоро като условни системни параметри.
Видяхме няколко такива цикъла през последните два века. От 1815 до 1914 г. е относително дългият 19 век след Наполеоновите войни, белязан от британската морска и финансова хегемония, разширяването на световната търговия и началото на индустриализацията.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта