Заместник кметът на Столична община в направление „Градско планиране и развитие“ гостува в подкаста „Наяве“ на  Медиапул в разговор за новия дух в управлението на столицата и скандала с незаконния град в Баба Алино

Чувствителната за софиянци тема с презастрояването ще бъде решена с постепенното  разглеждане на територията по квартали. Решението колко сгради и с какви функции може да има, ще бъде обвързано с реализация на инфраструктурата. „Започнали сме в СО да подготвяме по-съществени цялостни планове и то в горещите точки на града, където от години се говори за презастрояване,  с основната цел да обмислим територията в цялост. Моята цел е да завъртя машината на градското планиране от това общината да бъде обслужващо гише за частната инициатива към това да започне да върши работата, за която е призвана по закон. Да анализира територията, да оценява качеството на средата, да създава цялостни планове, които търсят баланс и за работи с инвеститорите за реализацията на тези планове“. 
Предстои обаче смяна на управленския фокус – от това  да се обслужват приоритетно частичните планове да се върви към работа по  общите устройствени планове. Парадоксално е, че досега е имало само един човек, който да се занимава с 275 цялостни плана. Няма как това реалистично да доведе до приключването им. 
„В момента имаме повече хора, структурираме ги, така че да можем да ги приключим много по-бързо, а други неудачни – да спрем. Фокусът, който трябва да се случи е върху цялостното планиране – в София и други общини в България“, подчерта арх, Георгиев. 
„Нещо толкова видимо, за да бъде неглижирано толкова години,  не е просто въпрос само на  документи, някой нещо е взел очевидно, за да се случи това“ – отговори арх. Любо Георгиев на въпрос как се появиха цели 104 незаконно построени сгради край морската ни столица.  

По повод започналия вече обществени обсъждания ПУП на Борисова градина, зам. кметът по Градско планиране и развитие каза, че битуват доста манипулации и неверни интерпретации. Основаната заблуда, която се налага е, че докато няма устройствен план не може да се строи. А истината е точно обратната – трябва да имаш подробен устройствен план, за да са фиксирани параметрите за незастрояване.  Целите на ПУП-а за Борисова градина са: консервация, реставрация, възстановяване. След приемането на ПУП ще тече срок от 5 години, в който столична община има правото да извърши принудително отчуждаване, т.е. собственикът няма право да откаже продажбата, но може да коментира цената.     

За казуса със строежа на  високата 75 метра сграда на бул. Ал. Малинов, срещу която имаше няколко граждански протеста, арх. Георгиев сподели мнение, че доброто решение би било тя да е със сходна височина с околните – 10-11 етажа. В тази посока ще бъде преправен сегашния устройствен план.  В Младост общината е започнала работа по осигуряване на зеленината там, където тя е планирана. 
Отсъствието на последващ петгодишен контрол върху изпълнението на зелените площи е причината кашпи с озеленяване или чимове да бъдат заменяни във времето от паркоместа. Арх. Георгиев спомена, всички реализирани строежи от тук нататък ще бъдат проверявани за одобреното озеленяване, за да не се превръщат те в допълнителни апартаменти или зони за паркиране. Предстои подробна информационна кампания на общината в тази посока.
През юли ще стартират публичните дебати за бъдещето на парка с демонтирания паметник на Съветската армия, за да може заедно с хората на София да се определи каква е целта му, а след това ще бъде иницииран конкурс за това пространство.
„Градската среда ще се превръща все повече от поле за конфликт, в поле за консенсус“, завърши арх. Георгиев.
https://www.youtube.com/watch?v=fT4IktZ2k-Q&list=PLFM-Zlgw0KW3Oy0oVNEtGgkGhuAzWxPYf&index=1