Практически решения за по-зелени, приобщаващи и жизнени градове бяха във фокуса на Фестивала на градовете по програма УРБАКТ, проведен на 29 и 30 септември 2026 г. в Никозия, Кипър. Събитието събра близо 500 представители на местните власти, експерти и европейски институции около общата задача да превръщат градските предизвикателства в конкретни действия с участието на местните общности.
В събитието участваха и представители на Столична община, община Габрово, община Добрич и НСОРБ. Българският опит намери място и в тематичните дискусии. Мира Райнова, представител на община Добрич, участва като говорител в сесията „Здраве и благополучие“, посветена на социалното приобщаване, младежкото участие и интегрираните подходи към здравето в градовете.
Фестивалът свърза работата на мрежите за планиране на действия, мрежите за трансфер на иновации и градовете от инициативата Pioneers Accelerator. Основен акцент бяха 273 местни действия, разработени в 30 мрежи за планиране на действия по УРБАКТ. Обменът постави във фокус възможността решенията на един град да бъдат осмислени и адаптирани към потребностите на други градове.
Първият ден, започна на площад „Елефтерия“ с национални срещи за обмен на контакти с националните звена за контакт по УРБАКТ.
В откриващата пленарна сесия участваха с приветствия Хараламбос Прунцос (Charalambos Prountzos), кмет на Никозия, Патрина Тарамиду (Patrina Taramidou), директор в Министерството на вътрешните работи на Република Кипър, Темис Христофиду (Themis Christophidou), генерален директор на ГД „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия, Джени Куцомарку (Jenny Koutsomarkou), ръководител на звено „Знания и комуникация“ в Съвместния секретариат на УРБАКТ, Киара Петроли (Chiara Petroli), експерт по организация на събития в Съвместния секретариат на УРБАКТ, Камила Киапини (Camilla Chiappini), експерт по комуникация и знания в Съвместния секретариат на УРБАКТ.
След кратко и вдъхновяващо представяне на идеята и програмата на Фестивала, с включени интерактивни въпроси и опознаващи игри, участниците имаха възможност да разгледат местни инициативи в пет направления — действия за климата, местна икономика, управление с участието на гражданите, социално сближаване и градско планиране.
За първи път в историята си, част от Фестивала се проведе на открито пространство – на красивия площад „Елефтерия“, проектиран от Заха Хадид. В тематично обособените пространства, проектите бяха представен с текстове, снимки и код, за достъп до подробна информация. Участниците имаха възможност да разгледат и дискутират на място с колегите си от 35 държави предизвикателствата, дейностите и резултатите, които са постигнати или се очакват по всеки от проектите.
Също така, за първи път събитието беше предвидено като пространство, отворено и за широката публика, в рамките на събитията на открито.
Следобедната програма включваше две поредици от тематични паралелни сесии.
- Местна икономика
Сесията постави във фокус задържането на таланти, съживяването на градските центрове и промените, свързани с новите форми на труд. Програмата включваше опита на C4TALENT, Cities@Heart, Residents of the Future, Remote-IT и TechDiversity.
- Дигитален преход
Достъпът до технологиите и преодоляването на дигиталното изключване бяха водещите теми, с опит от DIGI-INCLUSION, METACITY и TechDiversity.
- Природосъобразни решения
Темите обхванаха биоразнообразието, възстановяването на неизползвани терени, връзките между градските и крайградските пространства и устойчивата мобилност. Включени бяха BiodiverCity, Re-Gen и GreenPlace.
- Здраве и благополучие
В този тематичен панел бе обърнато внимание на грижа за хората и отвъд нея чрез политики, чувствителни към потребностите. Въз основа на опита на европейски градове, участващи в мрежите на УРБАКТ One Health 4 Cities, Breaking Isolation и Re-Gen, сесията представи конкретни подходи за преодоляване на социалната изолация, насърчаване на активната роля на младите хора чрез градско обновяване и развитие на интегрирани здравни стратегии.
Като говорител от община Добрич участва Мира Райнова, която сподели как да бъдат дадени повече пространство и глас на младите хора. Тя представи накратко предизвикателствата, свързани с неизползвани места в града, както и желанието на общината за включване на младите хора в намирането на решения за подобряване на живота и средата около тях. В рамките на дискусията, Мира Райнова сподели накратко информация за проекта Регенериране на общественото пространство чрез интегрирани градски спортни центрове за участие на младите граждани (Re-Gen) и отговори на въпроси на колегите си от различни държави.
Как Добрич превръща „Ябълката“ в пространство за спорт, природа и младежко участие
Община Добрич свързва обновяването на градската среда с младежкото участие чрез проекта Re-Gen по програма УРБАКТ IV. В центъра на инициативата е пространството „Ябълката“ в квартал „Дружба“, което се развива като безопасно и приобщаващо място за спорт, отдих, култура и общуване.
Започнала от младежка идея, инициативата обединява общината, училищата, неправителствени организации, спортни клубове и жители на квартала. Младите хора участват в определянето на потребностите и разработването на решения чрез училищни консултации, творчески работилници и съвместно планиране. Сред активните партньори са училищата „Леонардо да Винчи“ и „Св. Климент Охридски“.
Осъществените през 2024 г. пилотни действия за обновяване на „Ябълката“ дават основа за Интегрирания план за действие на Добрич за периода 2025–2030 г. Той предвижда подобряване на обществените пространства, подкрепа за младежки проекти и доброволчество, както и развитие на спортни, културни и социални инициативи. Заложени са и цифрови инструменти за гражданско участие и координация на доброволците.
Подходът използва спорта и споделените пространства за укрепване на връзките между поколенията и насърчаване на активния начин на живот. Неговата стойност е и във възможността младите хора да участват във вземането на решения и да поемат отговорност за средата, в която живеят. Така опитът на Добрич предлага приложим модел за градско обновяване, основан на местната инициативност, сътрудничеството и чувството за принадлежност.
Преминаването от планове към изпълнение беше разгледано през политическите решения, управлението и дългосрочната отговорност след приключването на проектите. Включени бяха S.M.ALL, ECONNECTING, SCHOOLHOODS, PUMA и Beyond the Urban.
- Приобщаващи градове
Гражданското участие, интеграцията на мигрантите и възстановяването на доверието в местното управление бяха темите на сесията с опит от Agents of Co-Existence, WELDI и Plan Einstein Academy.
- Управление на социални данни
Сесията разгледа използването на данни за благополучието, здравето, гражданското участие и ангажираността на младите хора при разработването на местни политики. Включени бяха Cities@Heart, U.R. Impact, NextGen YouthWork и DARING Cities.
- Градско планиране
Интегрирането на дигитални, екологични и социални приоритети в градското планиране беше представено чрез теми от Cities@Heart, METACITY и Beyond the Urban.
- Екологизиране на градските икономики
Фокусът беше върху взаимодействието между местните политики, публичните и частните инвестиции и ежедневните практики. Програмата включваше LET’S GO CIRCULAR!, GreenPlace, In4Green, COPE и EcoCore.
- Равнопоставеност на половете
Чрез опита на FEMACT-Cities и GenProcure сесията разгледа прилагането на равнопоставеността в работата с данни, обществените поръчки, комуникацията и участието на гражданите.
- Младите хора в града
Форматът YOUTH FLASH свърза работата с младите хора с дигиталната среда, достъпните обществени пространства и самостоятелното придвижване. Включени бяха NextGen YouthWork, Re-Gen, SCHOOLHOODS, WISH CITIES и COPE.
- Разказване на истории за гражданско участие
Сесията разгледа как сложните градски промени могат да бъдат обяснявани разбираемо чрез визуални, дигитални, звукови и други форми на разказване. Включени бяха Agents of Co-Existence, ARCHETHICS, Hydro-Heritage Cities и Cities After Dark.
На 30 септември програмата започна с обща сесия в Royal Hall, посветена на акцентите и предстоящите дискусии, последвана от четири паралелни тематични сесии.
- Градовете през нощта
Жизнените и безопасни обществени пространства през цялото денонощие бяха във фокуса на 2NITE, CITISENSE и Cities After Dark. Темите свързаха сигурността с приобщаващия градски дизайн и потребностите на различните групи жители.
- Култура и наследство
Културата и наследството бяха разгледани като ресурс за обновяване на територии, участие и социално приобщаване чрез ARCHETHICS, Hydro-Heritage Cities и REinventing Culture in Urban Places.
- Жилищни решения
Мрежите Cities4Co-Housing и EmPowerIngUs поставиха въпроса как иновативни жилищни решения се адаптират в различни градове и какви знания и институционален капацитет са необходими за успешния им трансфер.
- Икономика на талантите
Сесията разгледа защо хората избират да живеят и работят в даден град и как възможностите, качеството на живот и чувството за принадлежност подпомагат задържането им. Включени бяха Future STEAM Cities, C4Talent и Residents of the Future.
Обща сесия за дискусията за бъдещите градски предизвикателства и подкрепата на ЕС във времена на несигурност и промени събра всички участници в заключителната част на форума. Разговорът обедини европейската, националната и местната перспектива и постави във фокус бъдещия финансов период 2028–2034 г.
В първата част беше очертана допълващата се роля на УРБАКТ, Европейската градска инициатива и ESPON. УРБАКТ подкрепя съвместното учене, интегрираното планиране и местните групи за участие. ЕГИ съчетава иновативни действия, изграждане на капацитет и обмен на знания. ESPON предоставя териториални изследвания и експертиза, с които местните власти могат да разбират дългосрочните тенденции и да основават решенията си на данни.
В презентациите бяха откроени взаимосвързаните предизвикателства пред общините — климатични промени, икономическа и енергийна несигурност, здравни рискове и натиск върху демократичните процеси. Наред с ресурсите беше подчертана необходимостта от институционален капацитет и по-съгласувана подкрепа между програмите.
Киърън Маккарти, член на Европейския комитет на регионите и общински съветник в Корк, постави акцент върху вслушването в гражданите и изграждането на политики от местното равнище нагоре. Той призова да се надгражда натрупаният опит и общините активно да отстояват своите потребности в дебата за бъдещото финансиране.
Евродепутатът Маркос Рос Семпере, който се включи онлайн, подчерта, че градовете са партньори в изпълнението на европейските приоритети. Жилищната достъпност, мобилността, енергията и обществените услуги изискват местни решения, подкрепени с целеви ресурси, знания и реално участие на градовете и регионите в управлението.
Елена-Александра Калистру от Европейския икономически и социален комитет подчерта, че стремежът към Европа, по-близка до гражданите, трябва да има финансово изражение. Тя призова за участие на гражданското общество, социалните партньори и местните власти при планирането, изпълнението и оценката на програмите.
Уго Собрал, генерален директор на ГД „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия, участва онлайн и очерта възможностите за интегрирано програмиране и съчетаване на политики. Той открои ролята на градовете за разпространяването на иновации и икономически възможности към околните територии.
Карен ван Данциг, специален представител по градските въпроси в Министерството на вътрешните работи и отношенията в рамките на Кралство Нидерландия, представи подхода за включване на местните и регионалните власти от самото начало на подготовката на плановете. Тя насочи вниманието към съчетаването на финансови източници и включването на градските приоритети в различни секторни политики.
Дискусията открои и различия в оценките за бъдещата финансова рамка.
Заключителната пленарна сесия бе закрита с обобщение на резултатите и впечатленията на участниците, които имаха възможност да гласуват и отговарят на въпроси за събитието онлайн. Организаторите бяха предвидили и призове за най-добрите видеа и снимки, публикувани в социалните мрежи и канали по време на събитието.
Следобедната програма изведе участниците извън конферентните зали за опознаване на града домакин. Кипърската столица стана част от обмена със своето културно многообразие, архитектура и съвременни градски решения. Програмата включваше тематични туристически и опознавателни обиколки по желание, организирани съвместно с туристическия борд на Никозия, местни организации и сдружения. Маршрутите представяха историята и съвременния облик на града, културното разнообразие и нововъведенията, реализирани с европейска подкрепа.
Кулминацията на фестивала беше „Nicosia After Dark“ на площад Old GSP, Музикалните изпълнения, интерактивното градско изкуство и местната храна бяха свързани с участието на Никозия в мрежата Cities After Dark и темата за жизнените обществени пространства и нощната икономика.
За участниците, обменът в Никозия предложи приложими насоки за задържане на младите хора, обновяване на градската среда, достъпни услуги и участие на гражданите. Сътрудничеството по УРБАКТ създава възможност тези подходи да бъдат адаптирани към местните условия, с ясна връзка между планирането, изпълнението и оценката на резултатите.
Повече за всички 273 инициативи можете да видите тук:
Networks Page List – Festival 2026 | urbact.eu
Всичко за Седмия URBACT City Festival можете да видите на: Homepage Festival 2026 | urbact.eu
/МЯ/