Галерия „Средец“ представя: „Никола Гюзелев – Гласът, който вае – Живот в изкуството“
„Аз съм артист, защото съм художник, творец“
Никола Гюзелев
Във връзка с 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник М° Никола Гюзелев фондация „Никола Гюзелев“, Биенале „Артемидия – Рим“, заедно с Галерия „Средец“ и с подкрепата на Министерството на културата на България, представят неговата авторска изложба с откриване на 3 декември 2024 г., вторник от 18 ч.
Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.
Освен международно признат оперен певец, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко известен голям талант като академичен художник.
Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия „Средец“, в София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 17.
***
Живот, посветен на изкуството – така накратко и точно може да бъде представена личната живописна изложба на световноизвестния оперен певец Никола Гюзелев, който е бил и академичен художник. Рисунката и живописта са още един талант на големия художник, който през цялата му професионална кариера му дава възможност майсторски да изразява емоции и характери, провокиращи фината му чувствителност.
Настоящата изложба на художника Гюзелев представя негови творби от различни периоди от творческата му кариера и очертава израза на четката и цвета, чрез които Никола Гюзелев постига силен и емоционален контакт с публиката – както на сцената, така и в изложбената зала. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова. Изложбата ще бъде открита на 3 декември 2024 г. в Галерия „Средец“ на Министерство на културата и се осъществява благодарение на сътрудничеството между фондация „Никола Гюзелев“, Биенале „Артемидия“ в Рим, Галерия „Средец“, с подкрепата на Министерството на културата на България.
***
.jpg)
Никола Гюзелев, артистът, който си отиде от този свят на 77-годишна възраст през май 2014 г., беше български оперен певец с мощен, дълбок, емоционално зареден басов глас, чийто обем и индивидуалност доминираха на сцената както в родината, така и в чужбина. Еклектичен артист, освен един от най-значимите лирични баси Никола Гюзелев е и отличен академичен художник-живописец. Героите, в които той се превъплъщава, варират от прелъстителя в “Дон Жуан” на Моцарт до главната роля в “Борис Годунов” на Мусоргски – роли, които той оживява с богат, резонансен тон. Неговата пълнокръвна актьорска игра се допълва от едни очи, които можеха да бъдат горещи от болка или студени от жестокост. Всяко от изпълненията на Гюзелев беше емоционален повод, като някои коментатори го сравняваха с Фьодор Шаляпин, великия руски певец от началото на 20-и век, и Борис Христов, негов сънародник-българин. Гюзелев пее и с друг голям български бас – Николай Гяуров, в „Дон Карло“ на Верди с Филаделфийската опера през 1966 г. Руският репертоар подхожда на Никола Гюзелев, особено на Борис Годунов, като един критик пише за представлението в Ла Скала в Милано, че „гласът расте във величие“. Седмица преди смъртта му журналист си спомня заедно с Гюзелев как веднъж във Виенската държавна опера той е получил аплаузи и 36 извиквания пред завесата. Артист с богат репертоар в главните басови роли не само в италиански и руски опери, но и във френски и немски, той може да се похвали с кариера, продължила 55 години от дебюта му в световната опера. И публиката винаги ще го помни в най-добрите му изпълнения!
Никола Гюзелев никога не изоставя рисуването, създавайки много интроспективни творби, не на последно място – автопортрет, който украсява корицата на биографията му „La Voce che Dipinge“ (“Гласът, който вае”, 2001) от Александър Абаджиев. За да визуализира ролята, която изпълнява, Гюзелев понякога рисува героя. „Следвам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички аспекти на артистичната игра, с окото на художник“, казва той за актьорската си игра.
Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. и тази година се навършиха 10 години от смъртта му през май 2014 г. в София. Доктор хонорис кауза на БАН-Българска академия на науките, Комендатор на Италианската република, носител на Международната награда “Джузепе Верди – Златен” за заслуги и принос към Белкантото. Награден с най-високите отличия на България и Италия. Почетен гражданин на Павликени и Парма, Италия. След смъртта му фондацията, носеща неговото име, учреди съвместно с Министерството на културата на България и Българска академия на науките Международната награда на негово име за талантливи изпълнители в оперното и изобразителното изкуство, която тази година бе връчена за пети път с юбилеен концерт в Софийска опера.
Проф. Аксиния Джурова за Никола Гюзелев
Никола Гюзелев, фотографиран от Иво Хаджимишев
Художникът и певецът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата таланта ще надделее. Така, въпреки че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и завършва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят как студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите нива има и нещо друго …
„… Прекалено заети със собствените си амбиции, така и не разбрахме – споделя Светлин Русев – кога този добър рисувач и майстор на етюдите е преминал в измеренията на друга пространствена вселена, в която много бързо се наложи.
По-късно, когато се срещахме по изложбите, обикновено закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, ако той беше продължил да рисува …!“
Днес, подбирайки творби за изложбата, сред останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, ако бе поел пътя на художника в съвременното изкуство. Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни творби и автопортрети в различни роли, които имах възможността да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за съжаление не са част от тази, бих я нарекла, интимна изложба от рисунки и платна, запазени в софийския му дом.
Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „две от най-големите надежди на Художествената академия“ при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 г., и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и точен щрих, уловеното психологическо състояние на портретувания, класическото владеене на играта на светлината със сянката прозира завладяващата страст на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова вечна спътница. И смея да твърдя, наравно с други, които са го познавали по-добре от мен, че именно тя е допринесла и за безспорното му нареждане сред най-големите баси на ХХ век, без да прилича на тях. За това може би заслуга има, според негови и на колегите му думи, че той дори „проучваше, рисуваше и реализираше сам своя грим“. И не само това.
„Винаги съм твърдял, че съм артист, защото съм художник, творец. Независимо от средствата, с които си служа, аз винаги използвам великата идея на изкуството. Няма ясна граница между отделните съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа много на живописта, що се отнася до сценичното изпълнение на образа: следя тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички компоненти на артистичната игра с окото на художник. Така, сякаш рисувам точно в този момент!“
Изложбата в галерия „Средец“ доказва за пореден път, че талантите в живота на Никола Гюзелев – певеца и художника са съжителствали винаги в пълна хармония.