Регионален форум за обмен на добри практики „Европейска подкрепа за регионалното развитие“ се проведе на 7 и 8 ноември 2025 г. в София. Участници в събитието бяха близо 60 представители на общини – кметове, общински съветници, заместник-кметове, ръководители и експерти от общинските звена за европроекти, както и представители на ОИЦ.
В началото на двудневния форум, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева отличи един от призьорите от Националния младежки конкурс на НСОРБ „Аз за моята община“, организиран по Проект „УСПЕХ – Умения, Синергия и Партньорства за Европейски Хоризонти“, който НСОРБ изпълнява. Ралица Коларова, която е своеобразен посланик на това как европейското финансиране на практика достига до гражданите ни и значително улеснява ежедневието им, прие приза и благодари за възможността да представи проекта си „Линия №3 – свързаност, удобство, ефективност“. Проектът разказва за разширяването на софийското метро с третата му линия, свързваща Горна Баня и Хаджи Димитър, което се реализира с подкрепата на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 година. Ралица интервюира граждани, които споделят впечатления и разказват как третата линия на метрото е улеснила ежедневните им пътувания. Тя успява да покаже във видеоматериал и как един добре планиран и изпълнен проект може да подобри мобилността на гражданите, като същевременно допринася и за устойчивото развитие на столицата ни. „Как комуникираме със съгражданите си ползите от европейското финансиране е изключително актуална тема. Публичността по проектите е сложна и невинаги хората я разбират ясно. Тук идва ролята на общините, които трябва да намерят най-разбираемите думи, за да обяснят какво стои зад дългото заглавие. Третото издание на Националния конкурс „Аз за моята община“ целеше именно това – да изследваме как младите хора виждат резултатите от реализираните европейски средства в родните им места”, сподели при награждаването изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
В първият панел на форума „Европейски фондове на споделено управление 2021-2027 (ЕФСУ)“, дискусиите бяха посветени на Програмите с европейско финансиране. Модератор на събитието, през двата дни беше Мария Гончева, директор дирекция в Столична община и заместник-председател на Постоянната комисия на НСОРБ по европейски и национални фондове, механизми и инструменти за мандат 2023-2027.
Венелин Велчев, ст. експерт в НСОРБ представи анализа за реализацията на общинските проекти по Програмите по ЕФСУ. Експертът даде обобщена информация от началото на програмния период (01.01.2021 г.) до 25-ти септември 2025 г., която показва че:
- Общините са сключили договори за предоставяне на БФП по 8 от Програмите по ЕФСУ, за развитие на човешките ресурси; храни и основно материално подпомагане; образование; околна среда; развитие на регионите; техническа помощ; морско дело, рибарство и аквакултури и Националната програма на Република България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“;
- Общият брой на сключените от общините договори е 1 351, от които 3 са прекратени;
- Общата стойност на сключените от общините договори възлиза на 2.16 млрд. лв., от които БФП в размер на 2.05 млрд. лв. и съфинансиране от 113. 6 млн. лв.;
- Разплатените средства към общините възлизат на 643.4 млн. лв., равняващи се на около 31.4% от размера на предоставената им БФП;
- Приключилите общински проекти са 450, на обща стойност 252. 9 млн. лв. с размер на БФП от 252.8 млн. лв. Същите представляват 33.3% от общият брой на сключените от общините договори и едва 12. 4% от общо договорената по проектите БФП.
Венелин Велчев обърна внимание, че най-голям е броят на сключени от общините договори по Програмата за развитие на човешките ресурси (ПРЧР) – 720, на второ място – Програмата за храни и основно материално подпомагане с 244. Експертът сподели, че с най-висока стойност са сключените общински договори по Програмата за околна среда – 786.7 млн. лв. Те представляват и 37% от общо договорената по всички Програми от общините БФП. Почти 76% от договорената по ПОС БФП е по 21 проекта, за по-чист въздух, по които общините подменят отоплителните уреди на гражданите на твърдо гориво с по-екологични алтернативи.
Беше споделено, че темпът на разплащанията към общините по отделните Програми варира в много широк диапазон, от над 85% спрямо договорената БФП по Програмата за храни, около 29% по техническа помощ, до 2% по тази за рибарство.
Експертът отбеляза също, че финансови корекции са наложени на общините по 3 от Програмите – за развитие на човешките ресурси, морско дело и околна среда. Общият брой корекции е 78, като само една от тях не е за нарушения в документациите за обществени поръчки. 75 от корекциите са по Програма за околна среда, 2 по ПРЧР и 1 по Програмата за рибарство. Общата стойност на корекциите е 12.12 млн. лв., от които 12.11 млн. лв. са по околна среда.
Резултати от подбора на Концепциите за интегрирани териториални инвестиции – 2 представи пред участниците в събитието Веселка Иванова, началник отдел „Програми и проекти на общините“. Тя сподели обобщена информация за приключилият процес по приоритизация на депозираните Концепции за интегрирани териториални инвестиции -2 (КИТИ) по процедура BG16FFPR003-2.003 „Концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)-2“. Информацията, е изготвена на база одобрените от Регионалните съвети за развитие (РСР) в периода 21-30 октомври 2025 г. Общи програмни концепции за приноса на фондовете на ЕС към ИТСР на всеки от районите за планиране.
Веселка Иванова сподели, че след изтичането на срока за кандидатстване с КИТИ (втора покана), които се финансират от Програмите „Развитие на регионите“ (водеща, ПРР), „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), „Образование“ (ПО), „Околна среда“ (ПОС) и „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) за периода 2021-2027, съгласно актуалните данни от ИСУН 2020 са депозирани 44 Концепции на обща стойност 1.48 млрд. лв., с размер на БФП от 1.47 млрд. лв.
Беше дадена информация, че от депозираните 44-ри КИТИ, само 3 са некомбинираните с искано финансиране от ПОС. Показани бяха и данни за оставащите 41 комбинирани КИТИ, всички успешно преминали приоритизация.
Веселка Иванова допълни, че заявеният по 44-те КИТИ бюджет е почти 1.47 млрд. лв., при разполагаем по поканата от 2.134 млрд. лв., като единствено по ПРР, заявеният в КИТИ бюджет надхвърля разполагаемият по поканата с около 24%. В два от северните региона – Северозападен район за планиране (СЗР) и СЦР, депозираните КИТИ не покриват разполагаемия по ПРР бюджет.
Иванова сподели, че по ПОС, заявеният ресурс е около 62% от разполагаемия. В два от южните региона-Югозападен район за планиране (ЮЗР) и Южен централен район за планиране (ЮЦР), заявеният ресурс надхвърля разполагаемия. По ПНИИДИТ, заявеният ресурс е малко над 14% от разполагаемия, като във всички региони остава нерезервиран ресурс. По Програмата за образование, заявеният ресурс е малко над 20% от разполагаемия, като във всички региони остава нерезервиран ресурс. По ПРЧР, заявеният ресурс е 8.4% от разполагаемия, като във всички региони остава нерезервиран ресурс.
Анализът показва, че най-голям дял от планираните дейности за реализация са в сферата на образователната инфраструктура, следват тези в здравеопазването и социалната инфраструктура и има нисък интерес към мерките за ЕЕ на МЖС. Веселка Иванова обърна внимание, че инвестициите са сравнително балансирано разпределени по административни области, съобразно броя на обхванатото население, но не и на общинско ниво. Налице е концентрация на инфраструктурни дейности в градските общини, което оставя голяма част от територията на регионите, вкл. периферните селски райони без покритие от подходящи допълващи инвестиции, вкл. меки мерки. В немалка част от КИТИ, териториалният фокус на инвестициите се ограничава в административните граници на общината-водещ партньор.
В края на представянето, беше направен и детайлен преглед на приоритизираните 41 комбинирани КИТИ по райони за планиране.
След дискусията, Веселка Иванова даде информация за датите и темите, включени в дневния ред на предстоящи заседания на Комитетите за наблюдение на Програмите по ЕФСУ.
Подкрепата от НСОРБ за развитие на капацитета на общините по проект „УСПЕХ“ представи заместник изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева. Тя сподели пред присъстващите, че Сдружението работи ефективно по проекта за повишаване капацитета на общините за активно кандидатстване и изпълнение на проекти. Дачева подчерта като особено важна цел повишаването на общественото разбиране за приноса на ЕС за подобряване условията на живот на местно ниво.
Експертната подкрепа се предоставя от Сдружението в четири направления. НСОРБ предоставя възможност за заявяване осигуряването на конкретни услуги в:
- Стратегическото планиране – подкрепа за подготовка и изпълнение на общински програмни и стратегически документи за програмни периоди 2021 – 2027 г. и 2028 – 2034 г.;
- Прилагането на ИТИ и насърчаване на междуобщинското сътрудничество и на сътрудничеството с неправителствения, бизнес и научен сектор;
- Хоризонталните политики – възлагане и изпълнение на обществени поръчки по ЗОП, съблюдаване на приложимия режим на държавните помощи (с изключение на държавните помощи при предоставяне на услуги от ОИИ) и подготовката и изпълнение на проекти (с акцент върху проекти, реализирани чрез финансови инструменти);
- Разработване и изпълнение на проекти за участието на българските общини в инициативи на ЕС като „Хоризонт Европа“, движението „Нов европейски Баухаус“ за градско развитие и други инициативи
Теодора Дачева заяви, че за допълване на общински кадрови капацитет са отделени най-много средства – 5,2 млн. лв., като проектът продължава до края на 2027 година и призова общините да се възползват от предоставените възможности. „Искаме по-плавно включване на отделните общини и равнопоставеност за всички, затова в момента се приемат до 2 заявки от община.“ каза тя. Различно е времето за изпълнение на заявките, в зависимост от типа и конкретиката заяви Теодора Дачева и отговори на конкретни въпроси на участниците.
Обърнато беше и специално внимание на целенасочената специфична подкрепа по проекта за общините от Северна България, където се насочат половината от средствата му. Чрез този проект ще пробираме един подход за работа с „малки“ общини – т.е. общини, които се оценяват с най-нисък капацитет за изпълнение на европейски проекти. Още на етап кандидатстване откроихме 20 общини от Северна България, с население под 15 хил. души, от които след разговори с тях, имаме 16 т.нар. „пилотни общини“, които ще разгледаме разгледаме за да им помогнем. Събирахме данни, информация, статистики и в момента на всяка една община се прави анализ какъв е капацитета, идентифицират се какви са потребностите и накрая се правят препоръки какви мерки трябва да се вземат, така че общината да повиши капацитета си за подготовка и изпълнение на европроекти, разказа Теодора Дачева. „Надяваме се, ако постигнем успех с тях, в следващия програмен период да можем да го постигнем с повече общини“ сподели Дачева.
Заместник изпълнителният директор на НСОРБ говори и за предстоящото провежданена дискусионни форуми, които са свързани с потребностите на общините от разширяване на знанията по ключови теми, свързани с подготовката и изпълнението на европейски проекти, за споделяне на опит и добри практики, за намиране на партньори и за разщиряване на междуобщинското сътрудничество. Тя сподели за проведения наскоро голям форум по проекта за общинските ръководства, в рамките на Годишната среща на местните власти на 12 – 14 октомври 2025 г.
Дачева информира, че са започнали и проучвателните пътувания за обмен на добри практики и научени уроци между български общини и местни/регионални власти от други държави-членки на ЕС. Вече е проведен един форум в гр. Краков, Полша, като ще се продължис участието на представители на общинските ръководства и администрации във форуми и инициативи на ЕС, свързани с регионални измерения на европейски политики..
Специално внимание беше обърнато на задачата за популяризирането на европейската подкрепа и необходимостта на разбираем език, до всеки гражданин да достигне информация за постигнатото на местно ниво от общините. Важна е обществената информираност за приноса на европейските фондове, подчерта Теодора Дачева.
Людмила Величкова, управител на НСОРБ-Актив се включи в последната част на дискусията, за да получи предложения за теми, които биха били полезни да се включат в предстоящата 15-та Национална среща на евроекспертите от общините.
През втория ден на регионалния форум се проведе дискусия по новата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034.
Беше припомнено, че Европейската комисия представи предложенията си за МФР за периода 2028-2034 под слогана „Амбициозен бюджет за по-силна Европа“.
Във връзка с темата, Сюзан Зия, държавен експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, дирекция „Централно координационно звено“ от Администрацията на Министерския съвет говори за основните акценти от предложението на Европейската комисия по МФР и първоначалните позиции на национално ниво. Тя информира участниците във форума за конкретни предложения на Комисията, на които да обърнат внимание, като създаването на единен Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност за периода 2028-2034 г. Г-жа Зия сподели, че на практика това е един микс от огромен брой инструменти, които имат своите специфики и опасенията на стратните членки са, да не загубят облика си традиционните политики на Съюза. Първо, по отношение на Кохезионната политика, второ по отношение на Общата селскостопанска политика.
„Очертава се сложна архитектура, но има и нов модел за изпълнение. Моделът е на резултатно базирано изпълнение, който познаваме, но има и недостатъци, които всички наблюдаваме в реално време. Държавите ще получават плащане, когато изпълняват реформи или инвестиции. Ще продължим да имаме финансови корекции, ще продължим да регистрираме и разследваме нередности, ще продължи да се прилага правилото за загуба на средства, което ние познаваме като n+3. Сега Комисията ни предлага n+10 месеца. Това ни притеснява изключително много. България е една от държавите, които имат много аргументи „против“. Опитваме се да аргументираме неприемливостта на това предложение.“ каза Сюзан Зия.
Тя обърна внимание на елементи, които имат потенциал да създадат проблеми в бъдеще, на теми, които са приоритетни за страната ни в преговорния процес, първо за преговор с другите държави членки, после и с ЕК и Европейския парламент. Сюзан Зия сподели, че след разговори с НСОРБ, различни организации и институции вече са отчетени едни и същи неща, които могат да бъдат проблемни, което вероятно е добър индикатор.
Споделени бяха и притесненията на мнозинството от държавите членки, че новата архитектура за управление на единния фонд ще увеличи административната тежест и подчертават необходимостта от реално опростяване.
Сюзан Зия допълни, че вторият критичен елемент в методологията, срещу който възразяваме е предлаганият финансов бонус за всички държави, които граничат с Русия и Беларус, като сухоземна граница, като засегнати и в неблагоприятно положение, но този бонус не се прилага за държавите, които граничат по Черно море. Това е изключително несправедливо и необосновано каза още експертът.
Сюзан Зия обърна внимание и на още един елемент от пакета – т.нар. „сума за гъвкавост“. „25% от алокацията ни се струва твърде голям процент резерв за стартиране на периода.“ каза тя.
Сюзан Зия допълни, че като цяло се очаква, че всички държави ще подготвят своите Планове за национално и регионално партньорство, които могат да бъдат както секторни, така и регионални, т.е ще имаме един общ национален голям план. Тя сподели, че, ако една държава не успее да финализира своя План през 2028-ма година и да получи одобрението на ЕК, а след нея и на Съвета на ЕС, т.е на останалите държави членки, тя ще загуби префинансирането, което има за първата година. „Това, на практика е още един елемент на финансове санкция и тук е много важно да се подчертае частта на санкцията на Съвета, защото много е възможно да станем заложници на всякакъв вид, антиевропейски нагласи, политически съображения, по които една държава членка да блокира изпълнението на Плана на друга държава членка.“
Зия информира, че сме изготвили националните си рамкови позиции по проекта на регламент за Единния Европейски фонд, както и за отделните фондове, които са преминали за одобрение през Съвета по европейски въпроси и предстои одобрението им от Министерския съвет. „Те бяха обсъдени предварително с НСОРБ, работодателските и синдикалните организации и като цяло имаме общ консенсус, че това са основните приоритети и „чевени линии“ на България.“ Тя допълни, че преговорите в Работните групи към Съвета вече са в ход и се водят изключително интензивно.
В края на изложеното, Сюзан Зия апелира да се обединят усилията на централно и местно ниво, за да може чрез каналите си за сътрудничество с европейски организации, общини и институции да се направи опит да се отстоят позиции, които да са от полза за всички.
В последната част на събитието, бе разгледана темата за предстоящи промени в сферата на ЕФСУ и отговорностите на общините. За eAid Register (Европейски регистър на минималните помощи) и отговорности на администраторите на помощи говориха Стефка Сарафова и Ивелина Кирилова, дирекция ЕВП в Министерство на финансите. Те отговаряха на конкретни въпроси и даваха насоки за ефективна работа на присъстващите.
Георги Стратиев, дирекция ЦКЗ в Администрцията на МС даде насоки и съвети към представителите на общините за бъдещата работа с ИСУН 2020, във връзка с преминаването към еврото. Той даде конкретни примери за отговорностите на бенефициентите и отговаря на въпроси. Стратиев обърна внимание и на предстоящите обучения, които целят да улеснят работата с ИСУН 2020 и да улеснят ползвателите. Той сподели, че около 1 200 общински представители са заявили желание за участие в обученията, които ще се провеждат от февруари 2026 г. по график. Стратиев подчерта, че винаги са на разположение за обратна връзка за подобрения в ИСУН.
Форумът бе осъществен по Проект „УСПЕХ – Умения, Синергия и Партньорства за Европейски Хоризонти“, финансиран от Програма “Техническа помощ” 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие и национално съфинансиране, по Договор № BG16RFTA001-1.007-0001-C01, който НСОРБ изпълнява.
.png)