Превръщането на училищните дворове в споделени пространства за квартала е основен приоритет на Столичната община. Училището е център за образование, култура и спорт, място за създаване на социални контакти и за включване на общността. Използването на външните пространства – дворове и спортни площадки – за игра и спорт от учениците, както и от децата и възрастните от квартала в извънучебно време, е естествено продължение на тяхната роля през деня.

Отварянето на училищните дворове, особено през почивните дни и ваканциите, ще има положителен ефект върху кварталната общност. В зависимост от нуждите на квартала, дворовете могат да се използват за спорт в райони, където липсва достатъчна инфраструктура за практикуване, както и за отдих, разходки и социализация в квартали без паркове.

Още през 2023 г. Столичният общински съвет прие решение за актуализация на правилата за достъп с цел отваряне на дворовете.

Отговорен подход и сигурност
Столичната община работи за това отварянето на училищните дворове да се случи по отговорен начин, като въвлича училищната и кварталната общност. Целта е те да се превърнат в сърцето на квартала – естествени паркови зони със спортна и културна инфраструктура, които да изпълняват нови, по-широки функции.

Проектите, които се подготвят, се обсъждат с учениците, учителите, родителите и хората от квартала. По този начин се гарантира, че физическата среда отговаря на техните очаквания, и се създава ангажираност към опазването ѝ в дългосрочен план.

Планираме достъпът на външни лица да е възможен само извън учебно време и до 22:00 ч., като е забранено разхождането на домашни животни.

Следва да се осигури финансиране за извършване на необходимите ремонти, включително укрепване/подмяна на съоръжения, както и допълнителни средства за охрана, осветление и видеонаблюдение в училищата.
• Към момента осветлението не навсякъде е достатъчно да покрие площта на дворното пространство, което възпрепятства ефективното видеонаблюдение.
• Охраната, с която училищата разполагат, масово е несигурна и е ограничена само до периода на учебното време (до 19:30 ч., а в училищата с едносменен режим и до по-ранен час). Само 3 училища в София имат 24/7 охрана.
• В бюджетите на училищата липсват средства за осигуряване на физическа охрана за по-продължително време.
• Всички училища разполагат с видеонаблюдение, но предстои поетапно подменяне на част от техниката с по-нова, с цел по-добро качество на картината и при необходимост – разпознаване на извършителите на вандалски прояви.

Обмисля се създаване на телефонна линия, на която да се подават сигнали, свързани с използването на училищните дворове.

Промени в наредбата и превенция
Изключително важно е да бъдат подготвени предложения за промени в Наредбата за обществения ред на територията на Столична община. Те трябва да включват изрични текстове за забрана на определени действия и вандалски прояви в дворовете на училищата, както и административно-наказателни разпоредби за нарушителите в по-големи размери с цел превенция. Трябва да бъдат дефинирани и отговорните институции за следене спазването на тези текстове.

Заключените врати на училищните дворове не могат да спрат евентуалните извършители на вандалски прояви. Оградите на голяма част от училищата могат да бъдат лесно преодолени и нямат възпиращ ефект срещу вандалите, но са недостъпни за гражданите и децата от квартала, желаещи да спортуват и да прекарват време на открито.

Значение на общността
Изграждането на квартална общност влияе директно върху качеството на живот.
За успеха на инициативата „Отворени училищни дворове“ е от ключово значение участието на общността – от идеята до създаването на по-добра среда. Този подход гарантира:
• Идентифициране и адресиране на възможните предизвикателства.
• Спечелване на подкрепа за проекта.
• Среща между хората в общността и потенциално иницииране на съвместни действия.
• Отразяване на идеите на гражданите – целта не е всички дворове да са еднакви, а да отразяват нуждите на училищната и кварталната общност, за да бъдат припознати от нея.

Не на последно място, чрез участието се създава и „граждански контрол“ и отговорност, грижа за мястото и припознаването му като свое, включително и надзор над поведението на останалите.