С активна дискусия премина пролетното заседание на Постоянната комисия по демографски и социални политики към НСОРБ, което се проведе в Созопол.
Форумът беше официално открит от кмета на община Созопол Тихомир Янакиев и заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска, която се включи онлайн. А участие взеха Веселина Ботева – съпредседател на ПКДСП и директор на дирекция в община Пловдив, Росица Димитрова – съпредседател на ПКДСП и директор на дирекция в община Велико Търново, Даниела Ушатова – секретар на Комисията и ръководител екип в НСОРБ, Станчо Ставрев – кмет на община Тунджа, Веселка Иванова началник отдел в НСОРБ, както и представители на общини и партньорски организации. А през втория ден от заседанието Майя Грозданова от Сдружение „Хаячи“ и Юлия Наскова от Тръст за социална алтернатива представиха проект на Методика за мобилна общностна работа, насочена към превенция на изоставянето и подкрепа на семействата за отглеждане на децата в семейна среда.
В приветствието си кметът на Созопол Тихомир Янакиев акцентира върху водещата роля на общините при предоставянето на подкрепа за хората и при реакцията в кризисни ситуации. Той подчерта, че местната власт е най-близо до проблемите на хората и именно общините са тези, които първи реагират при необходимост.
„Ние сме на първата линия. Нуждите, които имат хората, са най-добре познати на нас и няма кой да ме убеди, че това не е така“, заяви Янакиев.
Кметът на Созопол обърна специално внимание и на хората на терен като подчерта, че „именно човечността стои в основата на тази работа“. По думите му социалните услуги се реализират от „хора с големи сърца, отдали се изцяло на една изключително трудна, но безценна мисия“.
Той посочи още, че добрата координация между местната и държавната власт е от решаващо значение за ефективната подкрепа на уязвимите групи и за бързата реакция при кризисни ситуации.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска благодари за активното партньорство между Министерството, НСОРБ и общините при прилагането на социалните политики.
„Изключително важна е обратната връзка и комуникацията, които поддържаме с общините, с Националното сдружение на общините и с местната власт като цяло по отношение на прилагането на регламентите в сферата на социалните услуги и здравното обслужване“, подчерта Клисурска.
Тя акцентира и върху значението на правилното прилагане на нормативната уредба, както и върху реализирането на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, насочени към разширяване на социалната инфраструктура и услугите за хората в нужда.
По време на дискусията беше поставен акцент и върху необходимостта от добра координация между общините и структурите на социалното подпомагане при кризисни ситуации, особено след последните наводнения в част от общините в Северна България от предходната седмица.
„Само чрез бърза и добре структурирана координация може да се гарантира ефективна защита и подкрепа на засегнатите лица“, отбеляза заместник-министърът.
Разговорът очерта натрупаните предизвикателства пред системата след влизането в сила на Закона за социалните услуги и отделянето на социалните услуги от социалното подпомагане преди 6 години. Представителите на местната власт поставиха въпроса за необходимостта реформата да бъде насочена не само към формално преструктуриране на услугите, а към реално подобряване на подкрепата за хората, намаляване на уязвимостта и по-добро социално включване.
Сред основните проблеми, посочени от общините, е липсата на достатъчна предвидимост при планирането и финансирането. Беше отбелязано, че Националната карта на социалните услуги и използваните данни за планиране вече не отразяват в пълна степен динамиката на потребностите в общностите. Допълнително напрежение създава липсата на приет държавен бюджет за 2026 г., което затруднява годишното планиране, промяната на профила на услугите и създаването на нови услуги, дори когато общините са направили анализ на реалните потребности.
Като съществено затруднение беше откроено и несъответствието между новите наименования и структура на социалните услуги и действащите стандарти. На практика общините са поставени в ситуация да планират по нов модел, но да финансират и администрират дейностите по стандарти и правила, които не винаги съответстват на новата логика на Закона за социалните услуги. Това води до различни практики, затруднения при бюджетирането и риск от допълнително административно натоварване.
В дискусията беше представено намерението на Министерството на труда и социалната политика да предложи отлагане на влизането в сила на новите финансови стандарти и трансформацията на услугите до 1 януари 2028 г. Целта е да се осигури повече време за подготовка и да се избегне стрес в системата и да се предотврати рискът от изкривявания при първоначалното преминаване към новото финансиране. В този контекст беше обсъдена и възможността чрез ЗСУ да се определи, че през предходната бюджетна година могат да бъдат планирани средства за нови услуги, които да започнат реално да функционират следващата година.
Представителите на общините подчертаха, че е Необходима и предварителна яснота как ще се променят профилите на услугите, как ще се финансират комплексните форми на подкрепа, как ще се определят минималният и максималният брой потребители и как ще се гарантира, че новият модел няма да доведе до още по-голяма бюрокрация.
Специално внимание беше отделено на резидентните услуги и необходимостта от по-добро взаимодействие при подкрепата за хора с деменция, психични разстройства, физически увреждания и други комплексни потребности. Общините поставиха въпроса за гъвкавостта на системата и възможността тя да реагира адекватно както на трайни социални потребности, така и на кризисни ситуации, включително природни бедствия и внезапно възникнали потребности от подкрепа.
Сериозна част от разговора беше посветена на асистентската подкрепа и Закона за личната помощ. Беше отчетено, че след близо шест години прилагане на закона вече са натрупани достатъчно данни и практически опит, които позволяват обективна оценка на модела. От една страна, публичният ресурс за механизма е нараснал значително — от 18 млн. лв. през 2019 г. до над 880 млн. евро към настоящия момент. От друга страна, остават въпроси за ефективността, устойчивостта и реалния принос на подкрепата за независим живот и социално включване.
Общините отново поставиха въпроса за разширяване на обхвата на асистентската подкрепа към хора с увреждания, които нямат определена „чужда помощ“ по ТЕЛК, но имат реална потребност от подкрепа, както и към лица с временни тежки медицински състояния, например след инсулт или други внезапни здравословни кризи. От страна на Министерството беше изразена подкрепа за търсене на решение за лицата с временна потребност от помощ по медицински причини, но беше заявена предпазливост по отношение на отпадането на изискването за „чужда помощ“, поради риск от значително разширяване на кръга на правоимащите и рязко нарастване на разходите.
Представителите на местната власт посочиха, че общините работят в рамките на определени лимити и вече използват медицински документи и индивидуална преценка при оценката на потребностите. Според тях по-гъвкавият подход не би следвало автоматично да доведе до неконтролируемо увеличение на потребителите, а може да позволи по-адекватна и навременна подкрепа, включително с потенциал за спестяване на разходи от други, по-разпокъсани мерки.
Един от най-силно поставените проблеми беше административната тежест върху общините и социалните работници. Участниците в дискусията отбелязаха, че новата информационна система все повече изисква писане, отчитане, декомпозиране на услуги и управление на множество бюджети, което отдалечава специалистите от пряката работа с хората. В някои случаи броят на бюджетите и отчетните единици нараства многократно, което поражда силно напрежение и усещане у работещите в системата, че професионалният им опит не е достатъчно чут при формирането на политиките.
От страна на Агенцията за социално подпомагане беше уточнено, че годишното планиране следва да продължи съгласно действащия закон, като общините ще получат допълнителни уточняващи указания. Беше отбелязано също, че промяната на целеви групи и профили на услуги е силно затруднена без приет бюджет за съответната година, тъй като на практика изисква прекратяване на една услуга и създаване на нова.
Общият извод от дискусията е, че реформата в социалните услуги се нуждае от нова фаза на практическо прецизиране. Необходими са ясни дефиниции, опростени процедури, актуални данни за потребностите, адекватни финансови стандарти и по-голяма гъвкавост за общините. В центъра на промените следва да остане човекът, който има нужда от подкрепа, а не административната логика на системата.
НСОРБ ще продължи да събира и обобщава предложенията на общините и да ги поставя в диалога с Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги. Очаква се разговорите да продължат на Националната среща на експертите по социални дейности и здравеопазване през юли, с фокус върху конкретни предложения за промени в механизмите на Закона за социалните услуги и Закона за личната помощ.
Позицията на общините е, че реформата трябва да бъде предвидима, разбираема и приложима. Само така социалните услуги могат да бъдат трансформирани по начин, който едновременно гарантира устойчивост на системата, намалява административната тежест и осигурява реална, навременна и човешка подкрепа за най-уязвимите групи.
Участниците обсъдиха още междуобщинското сътрудничество, социалното включване, добри практики за интегрирани междусекторни политики на местно ниво и координацията между институциите в подкрепа на уязвимите групи. Кметът на община Тунджа Станчо Ставрев спомена, че с времето е наблюдавал развитието на социалните услуги и представи интересни модели за интегрирана местна политика, която се е превърнала в устойчив модел за работа в община Тунджа.
Вторият ден от Постоянната комисия домакините от община Созопол представиха на участниците свои добри практики при организиране и предоставянето на социални услуги на терен. Представителите на оБщините посетиха и се запознаха с дейността на Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в с. Атия.
НСОРБ благодари за активното участие в дискусиите на общинските представители и за домакинството на Община Созопол.
/ЙБ/
/ДУ/