На 27 май 2026 г. в София се проведе заседание на Постоянната комисия по околна среда, кръгова икономика и зелени политики на НСОРБ с активното участие на представители на общини от цялата страна, членове на комисията.
Заседанието бе открито от Иванка Димитрова, заместник-председател на Комисията и директор на дирекция „Общинска собственост и екология“ в община Свиленград, която представи дневния ред и подчерта, че основен акцент в работата на Комисията остава необходимостта от практически приложими решения в сферата на управлението на отпадъците, екологичната инфраструктура и устойчивите местни политики.
Основният акцент на заседанието бе работната дискусия по актуалните изменения в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), включително по темата за въвеждането на национална депозитна система. Секретарят на комисията и юрисконсулт на Сдружението Десислава Стойкова сподели, че темата изисква едновременно принципна подкрепа, експертна прецизност и много практичен поглед от страна на общините.
Десислава Стойкова представи стратегически приоритети на общините за периода 2026–2029 г., подготвени от НСОРБ и одобрени от Управителния съвет на Сдружението. Тя подчерта, че приоритетите ще бъдат представени на ресорните министри и на институциите, като основа за диалог между централната и местната власт през следващите години. Секретарят на Комисията подчерта, обърна внимание на особено важните три направления: плавен и управляем преход към новата такса битови отпадъци, устойчиво и финансово обезпечено управление на отпадъците и осигуряване на достъп на гражданите до чиста питейна вода.
В дискусиите по време на заседанието, бяха обсъдени конкретните законодателни промени и текущи проблеми и формулирани някои решения, които общините очакват от държавата, за да могат тези приоритети да бъдат реално изпълнени.
Управление на отпадъците и очакваната нова депозитна система
По време на дискусията бяха поставени редица практически въпроси, свързани с начина на функциониране на бъдещата депозитна система – разполагането и поддръжката на пунктовете за обратно приемане, взаимодействието със съществуващите системи за разделно събиране, отчетността на постигнатите цели за рециклиране и ролята на общините в цялостния процес. Представители на местната власт изразиха опасения, че значителна част от детайлите се оставят за подзаконова уредба, без към момента да има достатъчна яснота как системата ще функционира на практика.
Беше обсъдена и необходимостта отношенията между общините и бъдещия национален депозитен оператор да бъдат ясно регламентирани чрез договори, включително по отношение на разполагането на съоръжения върху общински терени и поемането на всички разходи по тяхното обслужване.
„НСОРБ подкрепя изцяло въвеждането на национална депозитна система, но за нас е съществено тя да бъде въведена по начин, който е ясен, финансово обезпечен, съвместим с общинските системи и не създава нови административни или финансови тежести за местната власт без съответен ресурс.“ подчерта Десислава Стойкова.
Беше споделено, че общините настояват за промени в Закона за управление на отпадъците, които да подобрят разделното събиране, да ограничат нерегламентираното изхвърляне и да засилят контрола и отчетността.
Участниците в заседанието подчертаха важността и необходимостта от ясно разпределение на отговорностите между държавата, бизнеса, организациите по оползотворяване и общините.
Сериозно внимание беше отделено и на проблемите в работата с организациите по оползотворяване. Общини от различни части на страната споделиха затруднения, свързани с недостатъчно покритие на малките населени места, липса на достатъчно съдове за разделно събиране, ниска честота на обслужване и прехвърляне на транспортни и логистични разходи към общините. Представители на общините споделиха примери за собствени местни инициативи за разширяване на разделното събиране чрез закупуване на допълнителни съдове, въвеждане на системи „от врата до врата“, мобилни центрове и партньорства с училища, местни общности, кметове на малки населени места и др.
Част от участниците посочиха, че въпреки усилията на общините за разширяване на разделното събиране липсва реално финансово компенсиране за дейностите, които местната власт извършва. Когато общините реално изпълняват дейности по разделно събиране на масово разпространени отпадъци, следва да има справедлив механизъм за финансово компенсиране, подчертаха участниците в срещата.
НСОРБ поставя като приоритет законодателно надграждане на сътрудничеството с организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки — с конкретни ангажименти за по-голям обхват, повече съдове, по-добро териториално покритие и по-висока честота на обслужване, допълни юрисконсултът на НСОРБ.
Като особено сериозен проблем бе очертана темата с текстилните отпадъци. Представителите на общините сигнализираха за препълнени контейнери, липса на достатъчен капацитет за обслужване и неяснота относно бъдещото финансиране на системите за събиране на текстил. Дискутирана беше необходимостта от приемане на нова Наредба за текстилните отпадъци, както и целево финансиране за изграждане и модернизиране на общинската инфраструктура за разделно събиране.
В рамките на заседанието бе обсъден и предстоящият преход към новия модел на такса битови отпадъци. Общините изразиха притеснения относно липсата на актуални данни и връзка между различните информационни системи, необходимостта от сериозни инвестиции в техника, съдове и информационни системи, както и риска от значително увеличаване на разходите за гражданите. От страна на НСОРБ бе подчертано, че реформата трябва да се въвежда поетапно и с възможност за пилотно прилагане, както и при осигурена държавна подкрепа за необходимото оборудване и технологична обезпеченост. НСОРБ предлага Министерският съвет да приеме специален Национален план с конкретни мерки, срокове и отговорности за всички ангажирани институции — МОСВ, МФ, МРРБ, НСОРБ и общините, допълни Десислава Стойкова.
Дискусията засегна и по-широките проблеми, свързани с липсата на достатъчен капацитет за рециклиране и третиране на отпадъците в страната. Представители на общините коментираха затварянето на предприятия за рециклиране, липсата на пазар за определени видове отпадъци и необходимостта от дългосрочна държавна политика за третиране на остатъчните отпадъци. Бе поставен и въпросът за необходимостта от изграждане на съоръжения за енергийно оползотворяване след предварително третиране, като част от устойчив модел за управление на отпадъците.
Втората част на заседанието беше посветена на Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. и предстоящото заседание на Комитета за наблюдение. Беше представена информация за възможностите за финансиране на системи за разделно събиране, инфраструктура за биоразградими отпадъци, центрове за повторна употреба, мерки за биоразнообразие, превенция на риска от наводнения и ВиК инфраструктура. Общините поставиха редица въпроси, свързани с ограниченията за допустимост, сроковете за изпълнение и необходимостта от допълнително финансиране за площадки за строителни отпадъци и дейности по повторна употреба.
В рамките на заседанието бе представена и информация за подготвяните промени в регионите от ниво 2 (NUTS 2), които ще влязат в сила от 2027 г. Общините изразиха опасения относно бъдещото отражение на новото райониране върху достъпа до европейско финансиране, регионалното планиране и инвестиционните политики, като част от участниците заявиха несъгласие с предложения модел за ново разпределение на регионите.
По време на заседанието бяха представени и добри практики от общините. Община Русе представи международен проект по Програма „Дунавски регион“, свързан с възстановяване на крайречни пространства и адаптация към климатичните промени чрез изграждане на т.нар. „дъждовна градина“. В дискусията бяха засегнати и проблемите, свързани със състоянието на градската зелена система, необходимостта от подмяна на неподходящи дървесни видове и липсата на достатъчен експертен капацитет в областта на ландшафтното планиране и поддръжката на зелените площи.
В рамките на заседанието бяха обсъдени и въпроси, свързани с ВиК инфраструктурата, безводието, текстилните отпадъци, шума и нерегламентираните сметища.
Участниците се запознаха и с актуални покани за иновативни дейности на Европейската градска инициатива. Беше представена последната покана за този програмен период и възможност за градските общини да тестват иновативни решения на своя територия. Беше обърнато вниммание и на City-to-city exchange на EUI и причините, поради които общините да се възползват.
В края на заседанието участниците се обединиха около необходимостта от по-добра координация между институциите, реалистични и финансово обезпечени екологични политики и по-активно участие на общините в процеса по подготовка на нормативните промени, които впоследствие се прилагат на местно ниво.
/МЯ/