На 8 юни 2026 г. в сградата на Министерството на вътрешните работи се проведе работна среща между ръководството на Националното сдружение на общините в Република България и политическото ръководство на МВР. Срещата беше организирана по покана на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, в отговор на предложение на НСОРБ.
От страна на НСОРБ в срещата участваха заместник-председателите на УС на НСОРБ Донка Михайлова – кмет на община Троян, и Радослав Ревански – кмет на община Белица, членовете на УС д-р Емил Кабаиванов – кмет на община Карлово, Павел Михайлов – кмет на община Родопи, и Мердин Байрям – кмет на община Върбица, председателят на КС на НСОРБ Неби Бозов – кмет на община Сърница; членът на КС проф. Христо Христов – кмет на община Шумен, кметът на община Царево – Марин Киров, заместник-кметът на община Пловдив – Ангел Славов, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и представители от екипа на Сдружението.
От страна на МВР в срещата участваха министър Иван Демерджиев, заместник-министрите Калоян Калоянов, Венцислав Катинов, Емил Ганчев и Калоян Милтенов, както и съветникът на министъра -гл. комисар Николай Николов.
Основни акценти в разговора бяха съвместните действия на държавата и общините по гарантиране на сигурността в населените места, пътната безопасност, използването на общинските системи за видеонаблюдение, превенцията и реакцията при бедствия и необходимостта от по-ефективна координация между институциите.
Срещата беше открита от заместник-председателя на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова, която подчерта, че присъствието на голяма част от ръководството на Сдружението е ясен знак за значението, което общините отдават на партньорството с МВР.
В изказването си Донка Михайлова постави акцент върху необходимостта от по-тясно взаимодействие между общините и МВР за гарантиране на сигурността в населените места. Тя обърна внимание на проблема с ограниченото полицейско присъствие в малките и отдалечените общини и предложи регулярни срещи между районните управления, кметовете на общини и кметовете на населени места, както и разработване на местни карти на риска.
Като втори основен приоритет тя посочи пътната безопасност и новите възможности за използване на общинските системи за видеонаблюдение при контрола на нарушенията. Според нея е необходима по-добра координация между общините и МВР, както и ясен механизъм за обмен на информация и обратна връзка.
Специално внимание беше отделено на координацията при бедствия, пожари и наводнения. Донка Михайлова подчерта необходимостта от повече съвместни учения, актуални механизми за взаимодействие и по-силна подкрепа за доброволните формирования. Тя даде пример от община Троян, където свлачищни процеси са застрашили достъпа до населени места и критична инфраструктура, а действащите процедури често затрудняват навременната реакция.
Като четвърта тема тя открои необходимостта от по-добър обмен на данни и развитие на електронното обслужване между общините и МВР, така че гражданите да получават по-бързи и по-качествени услуги без излишна административна тежест.
Министър Иван Демерджиев заяви, че познава добре както работата на НСОРБ, така и натрупаните през годините проблеми във взаимодействието между общините и МВР. Към темите, поставени от местната власт, той добави още една – превенцията на употребата и разпространението на наркотични вещества сред младите хора. По думите му общините ще бъдат ключов партньор на МВР в тази дейност.
Министърът отбеляза, че усилията ще бъдат насочени едновременно към кадрово укрепване на системата и към по-добра организация на работа, особено в малките и отдалечените населени места.
По темата за пътната безопасност министърът подчерта, че общинските камери могат да бъдат полезен инструмент, но само ако се използват стратегически и на местата с най-висок риск. Той информира участниците, че МВР разработва нова стратегия за пътна безопасност, основана и на добри европейски практики, включително опита на Испания.
Демерджиев сподели с кметовете, че МВР ще работи за ускоряване на дигитализацията, автоматизиране на процесите и по-тясно взаимодействие с общинските системи. Според него бъдещето на административното обслужване е в електронния обмен на данни и намаляването на административната тежест за гражданите.
Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов постави фокус върху необходимостта от цялостен подход към управлението на бедствията. Той заяви, че натрупаният опит от Карлово, Царево и други засегнати общини показва необходимостта от нова организация, която да обхваща целия цикъл – превенция, готовност, реакция и възстановяване. Според него сегашната система е прекалено фрагментирана и не позволява достатъчно бързо вземане на решения.
Кабаиванов запозна министъра с дългогодишното предложение на НСОРБ да бъде обсъдена възможността за създаване на държавна структура или агенция с малък централен апарат и регионални звена, изградени на базата на районите за планиране. По думите му такава структура би могла да концентрира експертен капацитет, да осигури по-добра координация между институциите и да подпомага общините както в превантивните дейности, така и във възстановяването след бедствия.
Той подчерта още, че проблемите не се изчерпват само с организационния модел. Според него са необходими промени и в праговете на обществените поръчки, така че при обявено бедствено положение да може да се реагира по-бързо и по-гъвкаво.
Особено внимание Кабаиванов обърна на недофинансираните обекти след бедствията. „С колегите от Царево все още имаме недофинансирани обекти. Влизаме вече в четвъртата година след наводненията“, посочи той и подчерта, че местната власт трудно може да обясни подобни забавяния пред гражданите.
В отговор министър Демерджиев предупреди, че създаването на нова агенция трябва да бъде много внимателно обмислено и да бъде предшествано от анализ на вече съществуващите структури към Министерския съвет. Той призна наличието на сериозни проблеми с темпа на възстановяване след бедствия и пое ангажимент за преглед на правилата и работата на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане (МКВП). Според него трябва да се търсят устойчиви решения, а не просто финансиране на последиците от бедствията.
В последвалата дискусия представители на НСОРБ поставиха въпроса за необходимостта от по-бързи решения по спешни инфраструктурни обекти след бедствия и наводнения. Беше обърнато внимание, че в редица общини все още има незавършени обекти, които ограничават достъпа до населени места и изискват неотложни действия, но действащите процедури и правила често забавят реалното изпълнение. От страна на местната власт беше подчертана необходимостта от постоянна оперативна комуникация между общините и компетентните държавни институции, както и от по-гъвкави механизми за реакция при кризисни ситуации.
В отговор представители на МВР заявиха готовност за преглед на действащите правила и процедури на Междуведомствената комисия с цел по-оперативна работа и намаляване на административната тежест. Беше подчертано, че ще се търсят възможности проектите да бъдат насочвани към най-подходящите механизми за финансиране и изпълнение, както и че е необходимо изграждането на постоянен механизъм за координация между държавата и местната власт.
По темата за пътната безопасност от МВР представиха виждането си за съчетаване на краткосрочни и дългосрочни мерки, включително разработването на национална стратегия за пътна безопасност. Министерството пое ангажимент да предоставя на общините анализи на пътнотранспортните произшествия и т.нар. карти на риска, които да подпомагат планирането на превантивни мерки и използването на технически средства за контрол. От страна на МВР беше подчертано, че устойчивото подобряване на безопасността на движението изисква комплексен подход и активно участие на всички институции, имащи отношение към проблема.
Кметът на община Родопи и член на УС на НСОРБ Павел Михайлов постави въпроса за пътя Пловдив – Асеновград. Той определи трасето като едно от най-натоварените в региона и предупреди, че високият трафик и честите тежки катастрофи изискват ускоряване на проекта за неговото разширяване. Според него реализирането на проекта ще има както положителен ефект върху безопасността на движението, така и върху икономическото развитие на региона.
Председателят на Контролния съвет на НСОРБ и кмет на община Сърница Неби Бозов постави акцент върху превантивните дейности при бедствия. Той заяви, че общините често са поставени в ситуация да носят отговорност за предотвратяване на рискове, без да разполагат с необходимите правомощия. Като пример Бозов посочи случаи, в които заради противоречиви указания на различните министерства общините не могат да извършват превантивно почистване на речни корита и дерета до настъпването на бедствие, въпреки че рискът е очевиден.
Особено внимание той обърна на проблема с непочистените речни корита, както и на необходимостта от по-добра координация между местната власт и структурите на МВР. Бозов предложи да бъдат възстановени регулярните срещи между кметовете и ръководствата на областните дирекции на министерството.
Кметът на община Царево Марин Киров насочи вниманието към проблемите при възстановяването след бедствия. Той даде пример с мост в общината, за който е осигурено финансиране, но реалното строителство се забавя заради продължителни съгласувателни процедури с различни институции. Според него са необходими промени в нормативната уредба и по-добра координация между институциите, така че възстановителните дейности да не се блокират от административни режими.
В заключителната част на срещата изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи конкретни краткосрочни предложения.
Тя предложи средствата за превенция на бедствия да бъдат отделени от средствата за възстановяване и подпомагане след бедствия, като в перспектива бъде създаден самостоятелен механизъм за финансиране на превантивните дейности. Силвия Георгиева настоя и за създаването на регистър от експерти към Междуведомствената комисия, които да извършват оценки на щетите и да подпомагат вземането на информирани решения.
По отношение на пътната безопасност тя постави акцент върху проекта на наредба за използването на общинските системи за видеонаблюдение и представи подробните предложения на НСОРБ за нейното усъвършенстване.
Според нея общините разглеждат новите правомощия не като източник на приходи, а преди всичко като инструмент за подобряване на безопасността и ограничаване на нарушенията по пътищата.
В края на срещата заместник-министрите представиха териториално разпределение на отговорностите си по области и поеха ангажимент за регулярни срещи с областните дирекции на МВР, областните управители и общините.
От страна на МВР беше заявена готовност за постоянна оперативна комуникация с НСОРБ, съвместна работа по конкретните проблеми на общините и последващи срещи за проследяване на напредъка по поставените въпроси. НСОРБ се ангажира да представи писмено всички предложения, направени по време на срещата, както и да определи контактни лица за връзка с всеки от заместник – министрите според техните ресори.
/ИИ/