Как да бъдат подготвени българските общини за следващия програмен период, какви промени се очакват в Кохезионната политика след 2028 г. и какви уроци вече могат да бъдат извлечени от първото прилагане на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) бяха основните теми на пленарния панел „Европейски и национален контекст за устойчиво градско развитие“, проведен в рамките на първото национално събитие за изграждане на капацитет по European Urban Initiative (EUI).
Форумът се организира от НСОРБ, в партньорство с Постоянния секретариат на European Urban Initiative (EUI) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В качеството си на национално контактно звено по EUI Сдружението работи за по-активното участие на българските общини в европейските инициативи за изграждане на капацитет, обмен на знания и развитие на иновативни решения за устойчиво градско развитие.
В събитието участват представители от българските общини, допустими бенефициенти по програмата European Urban Initiative (EUI).
След официалното откриване на форума вниманието на участниците беше насочено към европейския и националния контекст на устойчивото градско развитие и подготовката на българските общини за следващия програмен период.
В пленарния панел „Европейски и национален контекст за устойчиво градско развитие“, модериран от Яна Дочева – ръководител екип в НСОРБ и национален координатор по European Urban Initiative, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Европейската комисия и Световната банка представиха основните изводи от настоящия програмен период и очертаха перспективите пред местните власти след 2027 г.
Преди началото на дискусията Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София подчерта, че основната цел на форума е да подпомогне българските общини да направят успешен преход между настоящия и следващия програмен период чрез по-добро стратегическо планиране, по-ефективно изпълнение на стратегиите за устойчиво градско развитие и по-широко използване на различните финансови инструменти.
По думите ѝ програмата е изградена така, че постепенно да преведе участниците от стратегическата рамка към практическите решения – от европейските политики и тенденции към реални казуси, практически лаборатории, добри европейски и български примери и възможности за изграждане на нови партньорства.
Интерактивната анкета сред участниците още в началото на събитието очерта няколко общи предизвикателства пред местните власти – изпълнението на стратегиите продължава да се възприема като по-трудно от тяхното разработване, очакванията на гражданите растат по-бързо от административния капацитет на общините, а управлението на административните процедури често измества времето за разработване на реални решения. Именно върху тези теми стъпиха и трите експертни презентации, които очертаха общата посока на бъдещото развитие.
Националният контекст представи урб. Ивайло Стоянов, началник на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Той припомни, че настоящият програмен период постави пред България редица нови предизвикателства – едновременното въвеждане на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), мерките по Фонда за справедлив преход и новите механизми за териториално планиране. Това наложи значителни законодателни промени и изграждането на нови механизми за управление и координация между институциите и местните власти.
Стоянов подчерта, че философията на интегрирания териториален подход е доказала своята правилност, но практическото му прилагане ясно е показало необходимостта от по-ранна методическа подкрепа, по-силно стратегическо приоритизиране, по-добро познаване на възможностите на отделните програми и продължаващо изграждане на административен капацитет. Натрупаният практически опит показва също необходимост от опростяване на механизма за изпълнение, намаляване на административната сложност и насочване на инвестициите към реалния териториален ефект.
Според него следващият програмен период трябва да започне с навременна подготовка на новите Интегрирани териториални стратегии за развитие и общинските планове за интегрирано развитие, по-силен териториален и тематичен фокус, по-добра координация между регионалното и общинското планиране и по-ефективна система за наблюдение и оценка. Той призова общините още отсега да изграждат реални партньорства, да разработват проектните си идеи успоредно със стратегическите документи, да комбинират инфраструктурни и „меки“ мерки и активно да използват всички възможности за повишаване на административния си капацитет.
Европейската перспектива представи Йорг Лакенбауер, програмен мениджър в Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия.
Той запозна участниците с предложенията на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка (2028–2034 г.), които предвиждат съществено опростяване на системата за управление на европейските средства чрез обединяване на сегашните програми в единен Национален и регионален партньорски план за всяка държава членка. Целта е да се намали административната тежест, да се подобри координацията между различните политики и инвестициите да бъдат насочвани по-гъвкаво към реалните потребности на държавите и регионите.
Лакенбауер акцентира, че бъдещият модел ще постави много по-силен акцент върху постигнатите резултати. Вместо средствата да се изплащат единствено на база направени разходи, плащанията ще бъдат обвързани с изпълнението на конкретни етапи, индикатори и цели. Предвижда се и по-голяма гъвкавост чрез създаването на резерв за реакция при кризи и непредвидени обстоятелства.
Въпреки предлаганите промени представителят на Европейската комисия подчерта, че ще бъдат запазени основните принципи на Кохезионната политика – партньорството, споделеното управление, многостепенното управление и териториалният подход. За първи път обаче се предлага самостоятелна специфична цел, насочена към укрепване на административния капацитет на публичните институции, което според него е пряко свързано с необходимостта общините да бъдат по-добре подготвени за изпълнението на европейските политики.
Основните изводи от двугодишната техническа помощ на Световната банка представи Фуад Малкауи, старши специалист по градско развитие.
Той подчерта, че интегрираният териториален подход представлява не просто нов механизъм за финансиране, а промяна в начина на мислене – преход от секторни инвестиции към интегрирано, териториално ориентирано развитие, основано на партньорства.
По думите му работата на Световната банка с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и повече от 120 български общини показва, че още първите две покани за интегрирани териториални инвестиции са довели до реално натрупване на административен капацитет, по-добре структурирани инвестиции и по-ясен тематичен фокус. Това създава добра основа подходът да бъде надграден през периода 2028–2034 г.
Фуад Малкауи представи шестте основни поуки от досегашното прилагане на ИТИ – необходимостта от по-силна стратегическа рамка, по-добър механизъм за изпълнение, по-прецизно териториално насочване на инвестициите, по-ясен тематичен фокус, устойчиво изграждане на административен капацитет и развитие на реални партньорства. Според него тези елементи трябва да се разглеждат като единна система, защото всяка слабост в един от тях влияе върху цялостната ефективност на интегрирания подход.
Специално внимание той отдели на необходимостта проектните идеи да се разработват още при подготовката на стратегическите документи, а не след публикуването на процедурите за кандидатстване, както и на нуждата от по-силно съчетаване на инфраструктурните инвестиции с „меки“ мерки – развитие на услуги, човешки ресурси, иновации и институционален капацитет.
В заключение Фуад Малкауи подчерта, че България вече разполага със солидна основа, върху която да надгради интегрирания териториален подход. Следващата стъпка е натрупаният практически опит да бъде превърнат в по-добро стратегическо планиране, по-силни партньорства и по-ефективно управление, така че интегрираните териториални инвестиции да се утвърдят като дългосрочен модел за управление на регионалното развитие, а не само като механизъм за финансиране.
/ИИ/