Арх. Любомир Георгиев: Искаме да създаваме градска среда, а не просто съвкупност от инвестиционни намерения

Заместник-кметът по „Градско планиране и развитие“ представи в „ЕвроДикоф“ позициите на Столична община за Борисовата градина, високото строителство, Витоша и цялостното развитие на кварталите

„Искаме да създаваме градска среда, а не просто съвкупност от инвестиционни намерения.“ С тези думи заместник-кметът на Столична община по направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев обобщи в предаването „ЕвроДикоф“ основната промяна, която администрацията се стреми да въведе в планирането на София.

По думите му градът не може повече да се развива чрез отделни решения за отделни имоти, без да се оценяват капацитетът на инфраструктурата, транспортът, зелените площи, училищата и детските градини. „Хората не преживяват София в цялост. Те преживяват квартала, в който живеят, квартала, в който работят, и пътя между тях“, посочи арх. Георгиев. 

Къпалня „Мария Луиза“ и връщането на публичната собственост

Една от основните теми в разговора беше бъдещето на къпалня „Мария Луиза“. Арх. Георгиев заяви, че Столична община разполага с достатъчно правни аргументи, за да защити тезата, че този имот никога не е трябвало да бъде третиран като частна собственост.

Актуването на къпалнята като общинска собственост вероятно ще бъде оспорено по съдебен ред, но общината е готова да защити публичния интерес и да докаже, че апортирането на територията е било неправомерно. По думите на заместник-кмета тази логика се отнася и до останалите спорни частни имоти в Борисовата градина. 

По отношение на обектите при бившата автокъща „Капитолия“ арх. Георгиев посочи, че се очаква решението на втората съдебна инстанция.
Първата инстанция вече е приела, че имотите са общински и Столична община следва да влезе във владение. 

Paradise Tower и границите на високото строителство

Арх. Георгиев коментира и проекта за т.нар. Paradise Tower. По думите му Столична община продължава да издава административни актове, с които възпрепятства реализирането на 55-етажната сграда.

Според заместник-кмета законът не е създаден, за да допуска неограничена височина чрез изключения. В София нормалните височинни ограничения са 55 и 75 метра, а всяка по-мащабна сграда трябва да бъде оценявана според натоварването, което създава върху транспортната, техническата и социалната инфраструктура. 

„Една огромна сграда трябва да бъде обслужена. Не може да разглеждаме височината отделно от улиците, трафика, училищата, детските градини и зелените площи“, е позицията, представена от арх. Георгиев.

Младост: застрояване, но в мащаба на квартала

По отношение на обсъждания проект за висока сграда в „Младост“ заместник-кметът подчерта, че изборът не е между празен терен и 75-метров небостъргач.

Според него мястото е подходящо за застрояване, защото се намира до булевард и метростанция, но параметрите трябва да бъдат съобразени с околната среда. По-разумно решение би било застрояване в мащаба на съществуващите сгради в района – около 11–12 етажа или 35–40 метра.

Столична община е извършила анализи на отделни територии в „Младост“, които показват, че инфраструктурният капацитет на някои от тях вече е на границата. В определени зони не може да се допуска допълнително застрояване, защото липсват достатъчно места в детските градини и необходимото озеленяване. 

Витоша: общината подготвя възможност за собствени лифтове

В разговора беше поставен и въпросът за достъпа до Витоша и бъдещето на лифтовете.

Арх. Георгиев обясни, че собственикът на съоръженията твърди, че подмяната им не е възможна без законодателни промени, докато позицията на Столична община е, че действащата нормативна уредба позволява това.

За да не остава градът зависим единствено от решенията на частния собственик, общината подготвя учредяване на сервитути за трасета в близост до съществуващите лифтове. Така Столична община би могла да създаде нови съоръжения, ако настоящият собственик не възстанови старите.

Подготвените трасета предстои да бъдат представени пред Столичния общински съвет.

Арх. Георгиев подчерта, че учредяването на сервитут не означава автоматично изсичане на дървета, тъй като конкретните въздействия зависят от избраните съоръжения и технически решения. 

Нов Общ устройствен план и край на решенията „на парче“

По думите на заместник-кмета действащият Общ устройствен план на София допуска строителство, което хипотетично би могло да доведе още около един милион души в столицата – възможност, която той определи като несъобразена с реалния капацитет на града.

Като пример за последиците от липсата на цялостно планиране беше посочен квартал „Манастирски ливади“, където броят на жителите вече е почти два пъти по-голям от предвиденото в първоначалните планове, а училища и детски градини тепърва трябва да бъдат изграждани.

„Не можем повече да одобряваме устройствени планове, без да мислим къде децата ще ходят на детска градина или семействата ще излизат на разходка. Защото искаме да създаваме градска среда, а не просто съвкупност от инвестиционни намерения“, заяви арх. Георгиев. 

Повече места в детските градини

В края на разговора заместник-кметът коментира и недостига на места в детските ясли и градини.

По думите му дефицитът постепенно намалява благодарение на откриването на нови места, изграждането на нови сгради и разширяването на съществуващи детски заведения. Специален екип работи и по задания за архитектурни конкурси за нови детски градини.

Амбицията на Столична община е до края на мандата недостигът да бъде намален с още няколко хиляди места. Обсъждат се и нормативни промени, които да позволят на родителите да кандидатстват директно за обезщетение, без формално да заемат място в системата за прием, ако реално не желаят общинска детска градина. Това би освободило допълнителни места за семействата, които действително се нуждаят от тях.