Skip to content
- Начало
- „Забравените божества“ оживяват в изложба на Националния археологически музей
Временната изложба „Забравените божества“ в Националния археологически институт с музей на БАН предлага възможност за пътешествие през над 6000 години духовна история и размисъл върху начина, по който различните общества са търсили обяснение за света, природата и човешкото съществуване. Мащабният проект събира над 200 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Официалното откриване на експозицията се състоя на 6 август.
Световната митология повдига въпроси и се старае да обясни защо всяка култура създава истории, които помагат на хората да се ориентират и да намерят път за изход от хаоса, в който попадаме с първата глътка въздух на тази планета, каза при откриването на изложбата зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов.
Смразяващата неизвестност на човешкото съществуване се поражда именно от този хаос и от непроучените пространства, които трябва да прекосим във веществения и в душевния си свят. Колкото и различни да са нашите гени, житейски преживелици и реакции, с които флексибилният ни мозък отговаря на тези преживявания, всички ние трябва да се справяме с неизвестността, както да се опитваме да се преместим от хаоса към реда, отбеляза проф. Мутафов като уточни, че изложбата се опитва да въведе ред в хаоса.
Разглеждайки тази изложба, обърна се проф. Мутафов към гостите на откриването, имайте предвид, че древните обитатели на нашите земи са възприемали света като сцена, а не като сбор от предмети, като на тази сцена, допълни той, се овеществяват дори идеите, персонифицира се дори моралът, та дори и отношението към него се персонализира. Зам.-председателят на БАН насочи специално вниманието към един от експонатите от „Забравените божества“ – вотивния мраморен релеф с изображение на Немезида от II – III век, намерен в с. Добри лаг, Пернишко. Иконографията ѝ е доста сходна с тази на Темида, обясни той.
Министърът на културата Евтим Милошев откри изложбата и в изказването си изрази възхищението си от работата на археолозите, реставраторите и музейните специалисти, допринесли за реализирането на експозицията. Той подчерта важността на партньорството между науката, културните институции и държавата в опазването на българското културно и историческо наследство. Министър Милошев акцентира върху значението на изложбата като мост между миналото и бъдещето и като пример за силата на културното наследство да съхранява паметта на обществото. Директорът на Националния археологически институт с музей – БАН доц. Христо Попов каза, че идеята на експозицията е не само да се покажат артефактите, но и да се напомни, че Националният археологически музей е първият национален музей на България и национален трезор още от своето създаване. От самото си създаване музеят изпълнява ролята на национален трезор. Днес във фондовете му се съхраняват над един милион артефакта, каза още доц. Попов.
Сред официалните гости на събитието бяха заместник-министрите на културата и на образованието и науката доц. д-р Пламен Славов и проф. Сеня Терзиева, директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова, посланиците на Гърция Н.Пр. Алексиос Либеропулос, на Италия Н.Пр. Марчело Апичела, на Швейцария Н.Пр. Пиер Хагман, на Германия Н.Пр. Ирене Планк и др. представители на дипломатическия корпус, академичните среди, общественици, музейни специалисти и медии.
В музея са представени едни от най-ценните свидетелства за духовния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се срещнат с образи на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и редица други божества от гръко-римската и тракийската религиозна традиция. Десетки експонати с висока научна и художествена стойност са реставрирани специално за изложбата и се показват пред публика за първи път.
„Забравените божества“ разглежда теми като праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха. Част от находките са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.
Куратори са гл. ас. д-р Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков.
Изложбата може да бъде разгледана до 17 януари 2027 г. Повече за изложбата
Споделете в социалните мрежи
Свързани публикации
Най-четено в сайта
за последните 30 дни
Page load link
{e.classList.remove(“no-wrapper-transition”)},400),e.classList.remove(“loading”)},fusionRunNavIsCollapsed=function(){var e,t=document.querySelectorAll(“.awb-menu”);for(e=0;e */ ]]>
Go to Top