Кметът на София разказа за личната си връзка с града, отговорността да го управлява,
промяната в градската среда и София, която иска да оставим след себе си

​​​​​„София не е на кмета. Не е и на общината. София е наша.“

Това казва кметът на София Васил Терзиев в специалния Cover Story на FashionTalks – разговор, който започва от личните му спомени за града и постепенно стига до въпроса каква София искаме да оставим на следващите поколения.

Васил Терзиев разказва за София от детството си – за поляните в Младост, площад „Славейков“, Витоша и местата, които са формирали личната му връзка с града.

Разказва и, че днес, като кмет, погледът му към София е различен: почти всяка разходка се превръща в възможност да забележи счупена плочка, неподдържано пространство, проблем с организацията на движението или нещо, което работи добре.

„Когато започнеш да се грижиш за нещо, много повече започва да ти пука за него“, казва Терзиев. По думите му грижата за града не може да бъде единствено отговорност на институциите – тя започва и от ежедневните избори на хората.

Кметът говори и за своята управленска философия – за необходимостта София да бъде управлявана с ясни цели, измерими резултати и работещи процеси, но и с хоризонт отвъд един мандат.

„Работиш така, че след десет, двадесет или тридесет години София да функционира по-добре. И ако успеем да оставим след себе си система, която продължава да работи и без нас, това според мен е един от най-смислените резултати“, казва той.

В разговора Терзиев поставя акцент и върху споделената отговорност между гражданите и общината. Като пример посочва „Решава София“ – платформата, която той създаде, за да имат възможност хората да участват в определянето на приоритетите за своята среда, а администрацията да създава условия тези идеи да бъдат реализирани.

„Когато гражданите и администрацията вършат работа в екип, тогава има и споделена отговорност, и споделена заслуга“, казва кметът.

Разговорът за качеството на градската среда преминава и през конкретни промени – облагородяването на междублокови пространства, ремонтите на тротоари, засаждането на над 300 000 дървета, храсти и цветя само през последния сезон, обновяването на градския транспорт, инвестиции в по-чисти превозни средства и създаване на легални пространства за градско изкуство. Сред проектите, които Терзиев откроява, е и бъдещият парк „Кукуряк“, който трябва да превърне голямо съществуващо пространство в парк за поколения напред.

Специално място в разговора заема Витоша – планината, която Терзиев определя като огромно богатство за София и като място, което трябва отново да бъде част от ежедневието на софиянци. Той говори за работата по достъпа, инфраструктурата и поддръжката на планината и за необходимостта тя едновременно да бъде достъпна и пазена.

Васил Терзиев говори откровено и за съмнението, грешките и цената на публичната отговорност. Според него увереността е необходима за един кмет, но тя не трябва да се превръща в инат.

„Егото е лош съветник, особено когато решенията ти засягат милион и половина души. Кметът не е длъжен винаги да е прав. Длъжен е да задава достатъчно въпроси, да поема отговорност за решенията си и да разбере навреме, когато греши“, казва Терзиев.

В края на разговора фокусът се измества от днешните проблеми и конкретните проекти към въпроса как ще изглежда София след 20 години. На въпроса какво би искал да чуе тогава от двама млади хора, които вървят покрай него и не знаят кой е, Терзиев говори не за конкретен проект или една отделна политика, а за това дали градът е успял да даде на хората си по-добър живот.

Той описва София, в която младите хора могат да се придвижват спокойно и удобно, дишат по-чист въздух, живеят в по-зелени квартали, имат места за спорт, за децата си и за свободното си време. София, в която качеството на градската среда не е лукс, а естествена част от ежедневието, и в която хората остават не защото нямат друг избор, а защото виждат смисъл да изградят живота си именно тук.

Това според Терзиев е и един от най-важните критерии, по които един град трябва да бъде оценяван – дали успява да бъде достатъчно добър за следващото поколение, за да го избере отново.

„Ако след двайсет години младите софиянци имат повече причини да останат, отколкото да си тръгнат, значи сме направили нещо“, казва Васил Терзиев.

А накрая добавя:

„Както трябва.“