На Портала за обществени консултации е публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството (ЗН) – https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12641 .
Основната цел на вносителя – министъра на правосъдието, е повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти и при завещателни разпореждания, чрез въвеждане на допълнителни гаранции срещу измами и по-добра проследимост на данните за наследяване.
Предложените промени са от съществено значение за общините, тъй като засягат пряко дейността на общинската администрация и въвеждат нови функции, напр. в производствата по обстоятелствена проверка по ГПК и при поддържането на данните по Закона за гражданската регистрация.
По-важните промени, касаещи дейността на общините, са както следва:
-
5. В чл. 49 ЗН се създава ал. 2 – районният съдия изпраща съобщение до общината по постоянния адрес на починалия при извършено приемане на наследство, а информацията се отбелязва в електронния личен регистрационен картон на починалото лице по реда на ЗГР.
-
6. В чл. 52 ЗН се добавя, че отказът от наследство също се съобщава на общината по реда на ал. 2 на чл. 49.
-
7. Предлагат се промени в ГПК:
– т. 1- в чл. 337 (производство по поставяне под запрещение) се създава ал. 5 – съдът съобщава на общината по постоянния адрес на лицето за назначения временен попечител, а ограничението се отразява в неговия електронен личен регистрационен картон.
– т. 3 – в чл. 587 (обстоятелствена проверка за придобиване на имот по давност) се въвеждат важни нови функции – кметът на общината, района или кметството (или определено от него длъжностно лице) посочва свидетели по предложение на собственика, удостоверява съседството им с имота, мотивира избора при посочване на свидетели, които не са съседи и оповестява на интернет страницата на общината/района/кметството и на таблото за обяви постъпилото искане за започване на процедурата, като постъпилите възражения се препращат на нотариуса.
– нова т. 6 на чл. 5 – органите по гражданска регистрация отразяват наличието на приемане или отказ от наследство;
– допълнения на чл. 25 – вписват се данни за настойник, попечителски съвет, попечител, заместник-попечител, временен попечител и доверено лице, както и съдебни решения по чл. 49, ал. 1 ЗН;
– нова ал. 5 на чл. 72 – служебна проверка чрез дипломатическо/консулско представителство на представени чуждестранни преписи от актове за гражданско състояние;
– допълнение на чл. 115, ал. 1, т. 7 – включване на вписванията по чл. 49, ал. 1 ЗН в съответния регистър.
Разпоредбите на § 5, § 6, § 7, т. 3 и § 12 влизат в 6-месечен срок от обнародването на закона в ДВ.
Разпоредбата на § 7, т. 1 (привременни мерки, временен попечител, уведомяване на общината) влиза в сила в 3-месечен срок от обнародването на закона в ДВ.
Техническата инфраструктура (наредбата по чл. 113, ал. 1 ЗГР и съответните технически условия) трябва да бъде приведена в съответствие с промените в 6-месечен срок от обнародването на закона в ДВ.
Други промени:
-
1. В чл. 25 ЗН се създава ал. 3 – когато завещателят лично предава саморъчно завещание на нотариус за пазене, това обстоятелство, заедно с изричното изявление на завещателя, че пликът съдържа неговото завещание, се записва в съставения от нотариуса протокол.
-
2. В чл. 27 ЗН се създават ал. 5 и 6 – данните за обявено завещание се въвеждат в информационната система на Нотариалната камара по чл. 28б ЗННД, а по искане на лице с правен интерес нотариусът издава заверен препис от завещанието и протокола за обявяването му.
-
3. Създават се чл. 27а и чл. 27б в ЗН – когато завещанието не е предадено лично на нотариуса за пазене, след обявяването му нотариусът публикува съобщение на интернет страницата на Нотариалната камара. В едномесечен срок всяко заинтересовано лице може да се запознае със завещанието и да направи възражение за неговата истинност пред съда. Въвежда се и задължение нотариалните завещания и актовете за отмяна да се предоставят в екземпляр на съдията по вписванията, като в информационната система на Нотариалната камара се поддържат данни за завещателя (вкл. ЕГН); справки по тези данни се допускат само след откриване на наследството.
-
4. В чл. 42 ЗН се създава буква „г“ – въвежда се нищожност на завещателно разпореждане, направено от лице, настанено в лечебно заведение или в заведение за резидентна грижа за възрастни хора, в полза на ръководителя, служителите или свързани с тях лица, освен когато облагодетелстваният е съпруг или роднина до четвърта степен.
-
8. В Семейния кодекс се създава чл. 173б – възможност за дееспособно лице да ограничи способността си да се разпорежда с имуществото си чрез посочване на „доверено лице“, чието съгласие е необходимо за определени сделки; ограничението се вписва в регистъра по чл. 174 СК и в електронния личен регистрационен картон на лицето.
-
9. В чл. 37 от Закона за задълженията и договорите се въвеждат допълнителни изисквания към съдържанието и удостоверяването на пълномощно за разпореждане с недвижим имот; в чл. 226 се създава ал. 4-нищожност на дарение, направено от лице в лечебно заведение или заведение за резидентна грижа в полза на персонала му (със същото изключение за близки роднини, както по § 4).
-
10. В Закона за собствеността, чл. 112, буква „и“ се допълва, като сред подлежащите на вписване актове се включват и нотариалните завещания със същия предмет след откриване на наследството.
-
11. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност се прецизират задълженията на нотариуса (чл. 25) – проверка в имотния регистър при разпоредителни сделки и проверка на пълномощни в информационната система по чл. 28б.
В оценката на въздействието към проекта не се съдържа количествена оценка на административната и финансовата тежест за най-съществените за общинската администрация промени, предвидени в § 5, § 6, § 7, т. 1 и т. 3 и § 12 – нови уведомителни, регистрационни и удостоверителни функции.
Във връзка с публикувания законопроект НСОРБ изпрати писмо до всички общини за провеждане на проучване и събиране на бележки, предложения, становища и коментари.
/НС/ /ИИ/