Заместник-кметът на София представи пред БНР проектите за свързана велосипедна мрежа, „Зеления ринг“, нови лифтове към Витоша, обновяването на Княжеската градина и преодоляването на недостига на училищна инфраструктура
София преминава от планирането на отделни имоти към цялостен подход, при който застрояването е съобразено с транспортната, зелената, образователната и спортната инфраструктура. Това заяви заместник-кметът по направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

Свързана и безопасна велосипедна мрежа
По повод протестите на велосипедисти арх. Георгиев, който ходи на работа с колело посочи, че София има добри отделни участъци, но все още няма достатъчно свързана и безопасна велосипедна мрежа. Сред най-проблемните места е бул. „Тодор Александров“, където придвижването с велосипед остава изключително трудно и рисково.

Предстои изграждането на велосипедна връзка от бул. „Княз Александър Дондуков“ помоста „Чавдар“, която ще осигури по-добър достъп до кв. „Хаджи Димитър“. Велосипедна алея е предвидена и в проекта за обновяване на бул. „Христо Ботев“. Новите трасета ще бъдат проектирани при спазване на нормативните изисквания, включително минималната по закон широчина от 1,50 м.

Арх. Георгиев коментира и временната намеса по трасето на „Зелен ринг София“ при бул. „Цариградско шосе“. Целта ѝ е да направи преминаването в тази зона възможно, безопасно и приятно и едновременно с това да подготви терена за постоянната реализация на проекта. 
Това все още не е същинското изграждане на първата отсечка, което се планира да започне през 2027 г. Реализацията на целия Зелен ринг вероятно ще отнеме повече години, тъй като проектът преминава през множество територии, значителна част от които не са общинска собственост и изискват активно взаимодействие с държавата.

Последният участък от Софийския околовръстен път
Заместник-кметът определи като важна стъпка заявеното от министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков намерение на 17 септември – Деня на София – да бъде разгледан проектът за одобряване на ПУП за последния нереализиран като магистрала участък от Софийския околовръстен път.

Арх. Георгиев подчерта, че ангажираността на държавата е ключова, тъй като Околовръстният път е част от републиканската пътна мрежа и неговото изграждане е и държавен проект.

Възможност за нови общински лифтове към Витоша
Столичната община работи и по възможността за изграждане на нови лифтови връзки към Витоша, без да зависи единствено от действията на собственика на съществуващите съоръжения.

През последните месеци са предприети стъпки за проучване и трасиране на нова линия от Княжево към Копитото, както и на съоръжение в зоната на „Алеко“.
„Ако държавата подкрепя нашите усилия, възможно е до няколко години общината да построи лифт без да чакаме волята на приватизатора“, коментира арх. Георгиев. 

Бъдещето на Княжеската градина ще бъде определено преди конкурса

За обновяването на Княжеската градина арх. Георгиев подчерта, че архитектурният конкурс трябва да бъде предшестван от ясен обществен разговор за идентичността и функциите на парка.

„През септември и октомври предвиждаме събития, които да проведем на място – дискусии, презентации, артистични намеси и други събития, за да постигнем консенсус какво искаме там и с какви функции да бъде“, заяви заместник-кметът.

Столичната община вече е възложила представително социологическо проучване и провежда допитване сред гражданите, които активно използват градината. Вече са проведени и различни анализи на територията от УАСГ. През септември и октомври предстоят дискусии и събития на място с участието на граждани, международни експерти и български специалисти. Целта е преди обявяването на конкурса да бъде постигнато възможно най-широко съгласие какъв парк иска София и какви функции трябва да изпълнява той.

От планиране на отделни имоти към планиране на цели територии
Причините за презастрояването на София се коренят в решения, вземани в продължение на десетилетия. Днес усилията на общината са насочени към ограничаване на бъдещите дисбаланси и компенсиране на вече натрупаните дефицити.

В „Младост“ е направен анализ на натоварването на територията и на недостига на детски градини, озеленяване и спортна инфраструктура. Започнало е и обединяването на отделни заявления за подробни устройствени планове, така че да бъдат разглеждани по-големи територии заедно с необходимата инфраструктура.

„Искаме балансиран град, в който натоварването е съобразено с инфраструктурата“, подчерта арх. Георгиев.

Сред големите законови промени, които Столичната община ще предложи на Народното събрание, е създаването на фонд „Благоустройство“. В основата му стои принципът на повишената стойност на земята. Когато земеделски терен бъде отреден за застрояване, стойността му нараства значително, но досега тази добавена стойност остава изцяло при собствениците и инвеститорите.

Според концепцията част от нея трябва да постъпва в общината и да бъде инвестирана в улици, озеленяване, училища, детски градини и друга публична инфраструктура, необходима за обслужването на новото строителство. Така е работило у нас до 1945 и продължава да работи в голямата част от света.

Мерки за вече презастроените квартали

В кварталите, в които застрояването вече е достигнало критични нива, се подготвят проекти за възстановяване на баланса в градската среда.

В „Манастирски ливади – изток“ е проектиран линеен парк, който освен зелено пространство ще има и важна защитна функция – ще отвежда водите и ще осигурява площ за контролираното им разливане при екстремни валежи. Реализацията му се предвижда да започне през 2027 г.
Арх. Георгиев предупреди, че видимото днес застрояване е само част от потенциала, заложен в действащия Общ устройствен план.
„Това, което Общият устройствен план позволява и което виждаме в момента, е само предястието на онова, което би могло да ни очаква. Затова работим по задание за неговата промяна“, заяви заместник-кметът.

Нови училища за преминаване към едносменен режим
До 2030 г. училищната система трябва да премине към едносменен режим – особено сериозно предизвикателство за София с нейните над 200 училища.

Столичната община вече групира училищата според конкретните проблеми и необходимите решения. Сред приоритетните случаи са сградите, в които се помещават по две училища – например Първа английска езикова гимназия и 112. основно училище, както и 164. Испанска езикова гимназия и 129. основно училище.

„Приоритизирали сме заедно с дирекция „Образование“ групи училища, така че да започнем конкурси за тях. Очаквам до края на годината да обявим поне една такава група“, каза арх. Георгиев.
Той посочи, че в редица случаи училищните дворове вече са недостатъчни не само за въвеждането на едносменен режим, но и за покриване на съвременните изисквания за спортни зали и открити игрища. Амбицията е до края на мандата да бъдат реализирани няколко примера за нов тип качествена училищна среда.

Корпусът на 93. СУ остава затворен за началото на учебната година

По отношение на 93. СУ „Александър Теодоров-Балан“ в ж.к. „Гео Милев“, където във връзка със строителството на метрото фуга в сградата се е разширила и едното крило е било затворено, арх. Георгиев съобщи, че вече е изготвена конструктивна оценка.

В момента се анализират различните възможности – укрепване, разрушаване или надграждане на засегнатия корпус. Предстои да бъдат изчислени необходимите инвестиции за всеки от вариантите, след което решенията ще бъдат обсъдени с директора и училищното настоятелство.
За началото на учебната година корпусът ще остане затворен и няма да се използва.