Управлението и развитието на малките населени места бяха сред основните теми на изнесеното заседание на Управителния съвет на НСОРБ, което се проведе в община Николаево. Домакин на заседанието беше кметът на общината и член на УС на Сдружението Константин Костов.
По покана на Управителния съвет в заседанието участва ръководството на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ) – председателят на УС и кмет на Обзор Христо Янев, заместник-председателят на УС и кмет на Момчиловци Сийка Суркова, кметът на Душанци Златка Кънева и кметът на Габровница Валентин Борисов.
Срещата даде възможност за открит и задълбочен разговор по въпросите, които определят ежедневната работа в малките населени места – участието на техните кметове във вземането на решения относно населеното място, което управляват, предвидимостта на средствата за текущи дейности и малки инвестиции, административният капацитет и взаимодействието с общинските ръководства.
Като домакин Константин Костов приветства участниците и подчерта, че за община Николаево е чест да посрещне ръководството на НСОРБ и представителите на кметовете на кметства. Той определи изнесеното заседание като признание за ролята на малките общини и възможност въпросите, важни за населените места, да бъдат обсъдени непосредствено и с участието на техните представители.
„Кметовете най-добре се разбират помежду си, защото познават ежедневните предизвикателства и отговорността към хората. Надявам се разговорите ни да бъдат полезни и да доведат до решения, които ще подпомогнат работата на местната власт“, заяви Константин Костов.
В обръщението си към представителите на НСККРБ Председателя на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов подчерта, че кметовете на кметства са неделима част от всяка българска община и работата им трябва да бъде основана на постоянен диалог с общинското ръководство.
„Кметовете на кметства са част от общината. Всички трябва да работим в синхрон, защото носим обща отговорност пред хората“, заяви председателят на УС на НСОРБ.
По думите му отделни случаи на затруднено взаимодействие не бива да се представят като общ модел на отношенията между кметовете на общини и кметовете на кметства. Необходим е баланс между правомощията, възможностите и отговорността, която всяко управленско решение носи.
Даниел Панов представи опита на община Велико Търново, в която има 36 населени места с различен брой жители, инфраструктура и потребности. В продължение на години общината изпълнява програма за подобряване на средата в малките населени места, като местните кметове и кметските съвети във всяко село определят приоритетите – ремонт на улици и тротоари, благоустрояване на паркове, детски площадки, читалища и други обекти с пряко значение за хората.
Според него именно обсъждането на местните приоритети с гражданите е най-прекият път към решения, които отговарят на реалните потребности. Кметските съвети, както и общите събрания на населението, могат да имат важна роля в този процес.
Председателят на УС на НСОРБ обърна внимание и на приноса на кметовете на кметства при бедствия, пожари, обилни снеговалежи и други кризисни ситуации. Те са първите представители на местната власт, към които хората се обръщат, и често осигуряват непосредствена подкрепа на възрастни и самотно живеещи жители.
Панов подчерта, че разширяването на възможностите на малките населени места е пряко свързано и с финансовата децентрализация. Ако общините получат собствен дял от приходите от данъка върху доходите на физическите лица, ще се създадат по-добри условия част от този ресурс да достига предвидимо до населените места по обективни показатели.
Председателят на УС на НСККРБ Христо Янев, кмет на кметство Обзор, община Несебър заяви, че организацията търси партньорство с НСОРБ и решения, които да подобрят работата в населените места, без да се противопоставят различните нива на местната власт.
„Не искаме да изземваме функции от кметовете на общини или да нарушаваме целостта на общинския бюджет. Търсим механизми, които да ограничат субективизма и да гарантират, че малките населени места ще разполагат с необходимото за ежедневната си работа“, подчерта той.
Сред поставените въпроси беше осигуряването на предвидим, макар и ограничен ресурс за текущи потребности – гориво и консумативи за поддържане на обществените пространства, материали за дребни ремонти и благоустрояване и средства за реакция при възникването на неотложни проблеми.
Христо Янев посочи, че тези разходи могат да бъдат управлявани в рамките на общинското счетоводство и контрол, без да се създава паралелна финансова администрация. Целта е кметът на населеното място да разполага с яснота какви дейности може да планира и изпълнява през годината.
По думите му кметът на малкото населено място е най-близо до гражданите и познава в детайли техните проблеми. В много случаи той не само представлява местната власт, но и помага на възрастни хора, съдейства при административни затруднения и организира реакцията при ежедневни и извънредни ситуации.
Кметът на село Момчиловци, община Смолян Сийка Суркова също подчерта, че НСККРБ не настоява за изравняване на правомощията на кметовете на кметства и кметовете на общини. Според нея е необходимо да се отчете особената роля на кметствата като най-близкото до хората звено на местното управление.
Суркова представи като работещ подход практиката кметовете на населени места да правят предложения за очакваните приходи, текущите разходи и необходимите капиталови дейности, а финансовото управление да остава в общинската администрация. Така кметствата могат да участват в планирането и проследяването на дейностите, без да поддържат собствено счетоводство и допълнителна администрация.
Тя постави въпроса за създаването на по-ясен и приложим във всички общини модел за бюджетна рамка на населените места. Според нея в процеса трябва активно да участват и местните общности, които най-добре могат да определят необходимите за съответното село или град инвестиции.
Сред предложенията на НСККРБ е и обсъждането на по-голям дял от приходите от сделки, наеми и аренда на общински имоти, разположени на територията на съответното населено място, който да бъде използван за неговото развитие. Поставена беше и темата за участието на кметовете на кметства в процедурите и проектите, които засягат пряко управляваните от тях населени места.
Кметът на село Душанци, община Пирдоп Златка Кънева насочи вниманието към необходимостта от общи принципи при определянето на средствата за кметствата и възнагражденията на техните кметове.
Тя представи предложението на НСККРБ относно възнаграждениета на кметовете на кметства – да се обсъди модел, който да съчетава базова сума, обективни показатели като броя на населението и мотивиращ компонент, отчитащ постигнатите резултати, реализираните инициативи и участието на местната общност.
Златка Кънева подчерта, че наличието на добра комуникация с общинското ръководство позволява много местни инициативи да бъдат осъществени. Националните правила обаче трябва да дават достатъчно яснота и защита и в общините, в които подобно взаимодействие е затруднено. Според нея бюджетната рамка на кметството трябва да позволява планиране на дейностите през годината, защото без предварителна информация за наличния ресурс кметът трудно може да поеме конкретни ангажименти пред гражданите.
Кметът на село Габровница, община Своге Валентин Борисов обърна внимание на големите различия между отделните населени места – както по брой жители, така и по наличен административен и финансов ресурс.
По думите му ниските възнаграждения и ограничените възможности за работа могат да затруднят привличането на подготвени и активни кандидати за кметове на малките населени места. В същото време именно те ежедневно застават пред гражданите и трябва да отговарят на техните очаквания.
Борисов подчерта, че предложенията на НСККРБ не са насочени срещу кметовете на общини, а целят да поставят открито проблеми, които на места са натрупвани с години. Той призова двете сдружения да поддържат по-тясна връзка и по-често да обсъждат общите теми.
В дискусията беше отчетено и от двете страни, че действащото законодателство е добро и вече предвижда участие на кметовете на кметства в бюджетния процес и в процедурите, свързани с обекти на територията на съответното населено място. Практическото прилагане на тези възможности обаче се различава в отделните общини и това поражда напрежение сред някои от членовете на НСККРБ.
Подчертано беше, че участието в комисии по обществени поръчки не е формален акт, а е свързано с лична административна отговорност, спазване на изискванията за поверителност и познаване на процедурите, както и на условията за професионална компетентност по предмета на поръчката. Затова, наред с правото на участие, трябва да се развиват необходимата подготовка и административният капацитет.
Като практическа следваща стъпка беше обсъдена възможността НСОРБ да систематизира и разпространи работещи модели от различни общини. Сред тях са ясни бюджетни справки за всяко населено място, механизми за определяне на местните приоритети, участие на кметските съвети и предварително разписани правила за текущите дейности и малките инвестиции.
Подобни примерни модели могат да дадат на гражданите и кметовете на кметства разбираема информация за планираните приходи, разходи и обекти, без да създават ново ниво на счетоводство и допълнителна административна тежест.
По време на разговора беше подчертано, че при конкретни случаи на неспазване на законовите изисквания или затруднено взаимодействие НСОРБ може да оказва експертно съдействие и да посредничи за намирането на решение.
И двете страни приеха, че е необходимо ясно да се разграничават проблемите, които произтичат от липса на законова регламентация, от тези, които са резултат от различно или непълно прилагане на съществуващите разпоредби.
Продължителната дискусия показа, че между представителите на общините и кметовете на кметства няма принципно разминаване по основната цел – средствата да достигат до хората и да бъдат използвани за реалните потребности на всяко населено място.
Различията са свързани преди всичко с механизмите: доколко те трябва да бъдат уредени с общи национални правила и каква част от решенията следва да останат в правомощията на общинските съвети и ръководства съобразно местните условия.
Участниците се обединиха около необходимостта диалогът между НСОРБ и НСККРБ да стане по-редовен и да бъде насочен към конкретни казуси, законодателни предложения и приложими решения. Представителите на НСККРБ бяха поканени да се включат и в предстоящите национални форуми на НСОРБ, на които темите за финансовата децентрализация и развитието на малките населени места ще продължат да бъдат обсъждани.