Изграждането на общинските информационни системи, чрез които данните от автоматизираните технически средства и системи (АТСС) ще се обменят с МВР, беше основна тема на работна среща, организирана от НСОРБ на 10 септември в офиса на Сдружението.
В дискусията участваха представители на Столична община, община Бургас, Асоциацията за паркиране и устойчива градска мобилност, технологични компании и експерти на НСОРБ.
Срещата постави началото на практическата работа по прилагането на Наредба № 8121з-1368 от 18 август 2026 г. Тя регламентира изграждането и използването на общински АТСС и обмена на данни с информационните системи на МВР. Целта е общините да получат експертна подкрепа при подготовката на технически задания и избора на сигурни, работещи и финансово обосновани решения.
„Това беше десетгодишно усилие на Сдружението, което най-после виждаме нормативно уредено. Сега трябва да започнем практическата работа по прилагането на Наредбата“, заяви изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева при откриването на срещата.
Преди камерите е необходима работеща система
Участниците подчертаха, че обнародването на Наредбата създава необходимото правно основание, но не означава, че съществуващите общински камери могат веднага да подават данни за налагане на санкции.
Всяка община, която иска да използва новото правомощие, трябва първо да изгради единна информационна система. Нужни са защитена връзка между камерите и общинската система, двупосочен обмен с МВР, пълна техническа документация и успешно проведени приемни тестове.
„Преди да стигнем до камерите, трябва да разработим концепцията за единната информационна система, да подготвим техническото задание, да проведем процедурата за възлагане и да изградим системата“, посочи Благой Станчев от НСОРБ. Той отбеляза, че въпреки активното предлагане на различни технически средства, първата стъпка е създаването на необходимата системна среда.
Приемните тестове ще се провеждат съвместно от оправомощени служители на общината, Главна дирекция „Национална полиция“ и дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР. Те трябва да продължат най-малко 30 дни в тестова среда с реални данни. Обменът в реална среда може да започне едва след успешното им приключване.
Основни изисквания към бъдещите задания
Експертите обсъдиха минималните функционалности, които трябва да залегнат в заданията към външни изпълнители. Системата следва да приема данни от различни видове АТСС, да ги обработва и структурира, да създава пакети във формата, определен от МВР, и да ги предава автоматизирано по защитен канал.
За всяко установено нарушение цялата информация трябва да се съхранява пет години, а метаданните – още десет. Необходими са журналиране на действията, аналитични справки и защита от зловреден софтуер.
При прекъсване на връзката с МВР системата трябва да продължи да приема и съхранява данни. След възстановяването й натрупаната информация следва да се изпрати автоматично в хронологичен ред, с оригиналните времеви маркери, без загуба или дублиране на записи. Трябва да се проследява и статусът на всеки пакет.
Особено важно е системата да бъде отворена за интеграция с устройства на различни производители, за да не се създава зависимост от един доставчик. Затова заданията трябва да изискват документирани програмни интерфейси, стандартизирани формати за обмен и възможност за надграждане.
„Дяволът е в детайлите. Въпросът не е само в осигуряването на средствата, а в реалната функционална свързаност и в това инвестицията да доведе до ефективен контрол“, подчерта заместник-кметът по транспорт на Столична община Виктор Чаушев.
Практически опит и интеграция
Представителите на Столична община споделиха опита си от контрола в бус лентите и системата за нискоемисионната зона. Сегашният начин за извличане и обработване на данните за нарушения в бус лентите изисква значителна човешка намеса и не дава достатъчно добра обратна информация за резултата. Новият режим трябва да го замени с автоматизиран обмен на структурирани данни. Столична община разполага и с пилотни камери за установяване на преминаване при забранителен сигнал на светофар.
От община Бургас представиха решение, което вече събира и обработва информация от камери и покрива голяма част от новите нормативни изисквания. Подобни решения се използват пилотно и в Русе и Казанлък. Освен визуализация на нарушенията, те извеждат данни за интензивността на движението, часовете с най-голям трафик и превишенията на скоростта.
По-съществено предизвикателство е свързването на новата система с административната и деловодната среда на общината. Тъй като общините използват различни продукти, ще бъдат необходими универсални интерфейси към най-разпространените системи. Участниците уточниха, че предвиденото в Наредбата връчване на невръчени електронни фишове при предоставяне на административни услуги е отделен процес.
В техническите задания трябва ясно да се уредят правата за достъп, индивидуалната идентификация на потребителите, журналирането на действията и отговорностите при инцидент. Системата трябва да гарантира целостта и автентичността на доказателствения материал и да не допуска промяна, нерегламентирано копиране или изтриване на данни. Необходимо е да се разграничат данните за нарушения от информацията, която може да се използва за общи анализи на трафика.
Поетапно прилагане и достъпни решения
Участниците обсъдиха прилагането на Наредбата да започне поетапно с контрола на скоростта. При тези нарушения техническите, метрологичните и информационните изисквания са по-стандартизирани, а на пазара има изпитани решения.
По-сложно е автоматизирането на контрола при преминаване на червен сигнал, движение в бус лента, използване на мобилен телефон, непоставен предпазен колан и неспазване на пътната маркировка. За тях трябва допълнително да се уточнят методите за установяване и проверка, доказателственият материал и обработването му от системите на МВР.
При подготовката на примерните задания ще се търси баланс между надеждност и финансова достъпност. Решенията трябва да бъдат приложими и за малките общини с по-ограничен финансов и експертен капацитет. Сред разгледаните възможности са типово задание, което всяка община да адаптира, съвместно възлагане от няколко общини и предоставяне на системата като споделена услуга. Окончателен модел не беше избран, тъй като предстои оценка на правните, финансовите и техническите условия.
Първоначалната инвестиция за системите и необходимата инфраструктура трябва да бъде планирана от общините, които решат да използват новото правомощие.
Механизмът за предоставяне на част от постъпленията от глобите е свързан с отделна уредба за средствата. Предстоят промени, които да определят начина и периодичността на преводите.
НСОРБ ще продължи да настоява и за възможности за подкрепа на първоначалните общински инвестиции в АТСС, информационни системи и други мерки за пътна безопасност.
Предстои подготовка на примерни задания
Столична община заяви готовност да работи по техническо задание и предварителна оценка на необходимия финансов ресурс. Представителите на Бургас ще предоставят натрупания практически опит от изграждането и интегрирането на местните системи и ще съдействат за разработването на техническите изисквания.
НСОРБ вече е систематизирало задължителния нормативен минимум, върху който ще бъдат разработени по-подробно хардуерните, софтуерните, комуникационните и организационните изисквания.
Резултатите ще бъдат представени пред по-широк кръг общини на есенното заседание на Постоянната комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението към НСОРБ. На срещата, ще бъдат поканени и представители на МВР, за да се уточнят изискванията към защитената свързаност, приемните тестове, форматите за обмен, обратната информация за статуса на санкциите и готовността на системите на Министерството да приемат данните.
В работната среща участваха заместнкметовете на Столична община Лъчезар Милушев и Виктор Чаушев, главният инженер Симеон Иванов и директорът на дирекция „Планиране, развитие и управление на градската мобилност“ Димитър Петров. Община Бургас беше представена онлайн от управителя на „Иновационни системи – Бургас“ ЕООД Даниела Алексиева. В разговора се включиха председателят на Асоциацията за паркиране и устойчива градска мобилност Никола Рогачев и Стефан Стефанов, директор „Развитие“ в NRJ Soft и член на работната група по дигитализация към Асоциацията. От НСОРБ участваха изпълнителният директор Силвия Георгиева, ръководителят на екип Даниела Ушатова, юрисконсултите Пламен Петров и Десислава Стойкова и ст. експерти Нели Стайкова и Благой Станчев.
/МЯ/