Първото есенно заседание на Постоянната комисия по дигитална и иновативна администрация към НСОРБ събра представители на общините и държавните институции.
На 9 септември в София започна първото есенно заседание на Постоянната комисия по дигитална и иновативна администрация (ПКДИА) към НСОРБ. Форумът беше открит от изпълнителния директор на Сдружението Силвия Георгиева.
В заседанието участваха Цветелина Калчева, секретар на община Троян и председател на комисията; Иван Гойчев, заместник-кмет на Столична община и заместник-председател на ПКДИА; Мариана Цвяткова, началник на отдел „Електронна идентификация“ в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ); Нели Стайкова, секретар на комисията и старши експерт „Общинска администрация“ в НСОРБ; Анелия Севастакиева, гл. експерт в отдел в МИДТ; Филип Савов, държавен експерт в Министерството на правосъдието; Нели Добрева, секретар на община Разград; Ваня Новакова, началник на отдел в Администрацията на Министерския съвет и Даниела Ушатова, ръководител на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ и секретар на ПК по бюджет и финанси в НСОРБ.
Във фокуса на дискусиите са електронният печат и електронният времеви печат, практическото прилагане на промените в Административнопроцесуалния кодекс, цифровата трансформация на общините, човешките ресурси в местните администрации и предложенията на НСОРБ за държавния бюджет за 2027 г.
В откриващите си думи, Силвия Георгиева очерта част от най-важните предизвикателства пред общинските администрации. Сред тях са необходимостта от достатъчен финансов ресурс за цифровизацията, прилагането на новите нормативни изисквания и намирането на устойчив модел за споделяне на високоспециализирана ИТ експертиза между общините.
„Високоспециализираната експертиза ще става все по-скъпа и все по-трудно намираема, така че трябва да се научим да я споделяме“, подчерта Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ.
Сдружението вече е разработило концепция и пълен пакет от документи за създаването на регионален център за споделени ИТ услуги. Моделът предвижда няколко общини в рамките на един административен район или регион да използват общ експертен капацитет за поддръжка на системи и мрежи, киберсигурност, електронно управление, географски информационни системи, управление на данни и внедряване на цифрови решения.
НСОРБ търси общини, които доброволно да се включат в пилотното прилагане на модела. Предвижда се участващите общини да определят общината, в която ще бъде разположен Центърът, въз основа на анализ на наличния ресурс, потребностите и организационната готовност.
„Споделя се техническото изпълнение на ИТ услугите, но компетентността и отговорността остават в самите общини“, поясни Нели Стайкова, секретар на ПКДИА и старши експерт „Общинска администрация“ в НСОРБ. Базовият модел предвижда ръководител и пет експертни роли, като реалната численост на всяко звено ще се определя след анализ на потребностите и обхвата на услугите. При осигурено финансиране НСОРБ предлага през 2027 г. да бъдат създадени два пилотни регионални центъра.
Сдружението работи за включването на необходимия ресурс в държавния бюджет за 2027 г. В рамките на бюджетната процедура НСОРБ настоява и за 15,8% ръст на стандарта за общинска администрация. Увеличението трябва да отчете необходимите средства за възнаграждения, промените при осигурителните вноски на държавните служители и нарастващите отговорности на местните администрации.
Първата основна тема в дневния ред беше посветена на нормативните изисквания и практическото приложение на електронния печат и електронния времеви печат в общинските администрации. Панелът беше модериран от Иван Гойчев, заместник-кмет на Столична община и заместник-председател на ПКДИА.
Мариана Цвяткова представи разликите между основните удостоверителни средства и случаите, в които всяко от тях трябва да бъде използвано.
Квалифицираният електронен подпис удостоверява кой е авторът на електронния документ, потвърждава неговата воля и гарантира, че съдържанието не е променено след подписването. Негов титуляр може да бъде само физическо лице.
Квалифицираният електронен печат удостоверява произхода на документа – например, че той е издаден от определена община – и гарантира целостта на съдържащите се в него данни. Негов титуляр може да бъде юридическо лице.
Квалифицираният електронен времеви печат удостоверява момента, към който определени данни са съществували, и се ползва от презумпция за точността на посочените дата и час и за целостта на свързаните с тях данни.
„Подписът установява желанието на административния орган или на конкретен служител, печатът – произхода на данните, а времевият печат – момента на съществуването им“, обобщи Мариана Цвяткова, началник на отдел „Електронна идентификация“ в МИДТ.
Когато документът съдържа волеизявление на конкретен компетентен орган, той трябва да бъде подписан с квалифициран електронен подпис. Електронният печат може да се използва за документи с удостоверителен или информационен характер, които възпроизвеждат официални данни и не изискват индивидуална експертна преценка.
„Не е необходимо удостоверителните средства да се натрупват механично. Ако документът е подписан с квалифициран електронен подпис, не е задължително върху него да бъде поставян и електронен печат“, поясни Мариана Цвяткова.
Специално внимание беше отделено на напълно и частично автоматизираното издаване на документи. Когато всички предпоставки за издаване на документа могат да бъдат проверени автоматично, не е необходима индивидуална експертна преценка и специалната нормативна уредба не изисква подпис или лично произнасяне на конкретно лице, документът може да бъде генериран автоматично и удостоверен с квалифициран електронен печат.
Преди автоматизирането на дадена услуга общината трябва да определи приложимите правила, използваните регистри, отговорните служители и случаите, в които е необходима човешка намеса.
Нови възможности за цифровата трансформация на общините
Анелия Севастакиева представи проекта на Стратегията за цифрова трансформация на Република България за периода 2026–2030 г. и пътната карта за нейното изпълнение.
„Основната идея е цифровата трансформация да не се разглежда като сбор от отделни технологични проекти, а като хоризонтална политика, която обединява развитието на инфраструктурата, публичните услуги, бизнеса, цифровите умения и управлението на данните“, посочи Анелия Севастакиева, гл. експерт в отдел в МИДТ.
Мерките с пряко значение за общините включват пилотни споделени ИТ звена, дигитализация на действащите устройствени планове, единен цифров модел на България и развитие на регистрите за адресите и за държавната и общинската собственост. Предвижда се до 2028 г. да функционират поне пет споделени ИТ звена, а до 2030 г. – поне десет.
Следобедната част продължи с практически въпроси по прилагането на Административнопроцесуалния кодекс. Филип Савов от Министерството на правосъдието представи експертни разяснения по казуси, свързани с електронното подаване и връчване, нечетимите или непълни документи и обмена на преписки между администрациите и съдилищата.
При електронното подаване трябва да се разграничават моментите на изпращане, постъпване и регистриране на документа. Когато се преценява дали заявителят е спазил определен срок, водещ е моментът на изпращането, който при използване на Системата за сигурно електронно връчване се удостоверява с генерираната разписка.
„Нередовните изявления се приемат, а когато има нередовност, на заявителя се дават указания да я отстрани“, подчерта Филип Савов, държавен експерт в Министерството на правосъдието.
АПК не определя конкретен технически формат на електронната преписка, но тя трябва да съдържа всички документи, доказателства и данни за тяхното постъпване, изпращане и връчване. При препращането ѝ към друг орган или към съд водещи са нейната пълнота и проследимост. НСОРБ ще продължи да събира практически казуси от общините, които да бъдат обсъдени с компетентните институции и при възможност систематизирани в общи насоки.
Дискусията продължи с един от най-сериозните проблеми пред общинските администрации – привличането и задържането на квалифицирани служители. Ваня Новакова от Администрацията на Министерския съвет представи подготвяните промени в управлението на човешките ресурси. Сред обсъжданите теми са началните възнаграждения, системата за оценяване, ранговете и бъдещото въвеждане на тестове за почтеност за длъжностите с висок корупционен риск. Голяма част от мерките все още са на подготвителен етап.
„Големият проблем при общините е липсата на ресурс, за да достигнат максималните размери на заплатите в съответните степени“, подчерта Ваня Новакова, началник на отдел в Администрацията на Министерския съвет. Тя посъветва, че трябва да се издейства увеличение на ресурсът за разходи за персонал.
За определени длъжности в областта на информационните и комуникационните технологии вече могат да бъдат определяни по-високи индивидуални заплати без предварително съгласуване с председателя на Съвета за административната реформа. Общините могат да предлагат подобни механизми и за други дефицитни специалисти, сред които архитекти, инженери и вътрешни одитори, а промените са въведени от преди три месеца.
Предложенията на НСОРБ за Бюджет 2027
Даниела Ушатова представи предложенията на НСОРБ за финансиране на общинските администрации през 2027 г. При разчетите е отчетена експертна оценка за институционална инфлация от около 15% за периода 2026-2027 г.
Сдружението предлага допълнителен ресурс за възнагражденията, промените в осигурителните вноски и новите функции на общините. Сред тях са електронният документооборот, работата с централизирани регистри, пътната безопасност, защитата от домашно насилие и нарастващите контролни и отчетни задължения.
„Общинската администрация продължава да бъде на равнище около 66% от средната работна заплата в централните и териториалните администрации. В същото време се конкурираме за едни и същи ИТ специалисти, инженери, юристи и други експерти“, подчерта Даниела Ушатова, ръководител на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ.
НСОРБ настоява и за актуализиране на методиката за разпределение на стандарта за общинска администрация, която се основава на коефициенти от 2005 г. Целта е по-обективно да се отчита натовареността на общините и броят на управляваните от тях делегирани дейности.
Друга основна инициатива е национална програма за дигитална и иновативна общинска администрация, която да осигури средства за техника, софтуерни лицензи, киберсигурност и обучение. За 2027 г. е предложен индикативен ресурс от 31,35 млн. евро без ДДС, включително 5% резерв, а общият индикативен ресурс за периода 2027–2030 г. възлиза на 117,75 млн. евро без ДДС. Предвижда се програмата постепенно да обхване всички 265 общини. НСОРБ ще продължи да търси възможности за финансирането ѝ чрез държавния бюджет или бюджета на ресорното министерство.
В края на заседанието общините бяха поканени да изпращат допълнителни предложения по обсъжданите нормативни промени и теми за предстоящите срещи с държавните институции.
/ЙБ/