В първият ден на по време на форума EUI Capacity Building Event – “Next Generation Municipal Strategies: Participation, Funding, Continuity”, участниците се разделиха на две панелни групи.
Модераторът на панела „ Участие на гражданите и заинтересованите страни“ Франк Хилбрандс (Urban Green Deals, Нидерландия) постави акцент върху новата роля на общините в процеса на местното управление.
Според него съвременните общини вече не могат да разчитат единствено на традиционните форми на обществени консултации, а трябва целенасочено да преминат към съвместно създаване на политики и решения с гражданите и заинтересованите страни.
„За да бъдем наистина приобщаващи, първата стъпка е да разберем къде се намираме и какво е нашето място в системата“, посочи Франк Хилбрандс. Той отбеляза, че местните администрации често са поставени между националните политики и очакванията на гражданите, което прави тяхната роля особено сложна.
Особено внимание беше отделено на необходимостта гражданите да бъдат превърнати в част от решението. По думите на Хилбрандс, ако местната власт не успее да включи жителите в процесите на планиране и изпълнение на политиките, те ще продължат да бъдат възприемани като част от проблема, вместо като партньори в развитието на общността.
„Бих искал да започнем днес с два примера от хора, които действително са постигнали сериозни резултати в областта на гражданското участие. Целта е да се насърчи гражданското образование – хората да разберат, че наистина могат да влияят върху процесите, че могат да променят нещата и да бъдат активна част от развитието на своето общество.“ , каза Франк Хилбрандс.
„Активното участие на гражданите в местното самоуправление е ключът към по-устойчивото развитие на общините.“, това заяви Любомир Богданов, координатор на програмата „Идеи за града“ към Столична община, който представи първата презентация в панела.
Координаторът представи програмата „Идеи за града“ като успешен пример за включване на гражданите в процесите на планиране и развитие на градската среда. По думите му инициативата е много повече от механизъм за събиране на предложения – тя е инструмент за изграждане на гражданска култура и чувство за споделена отговорност.
„Тези инициативи дават възможност хората сами да предлагат идеи, да участват в избора на проектите и да бъдат част от промяната на средата, в която живеят“, подчерта той.
Според Богданов програмата представлява и важна стъпка към гражданското образование. Тя помага на хората да разберат как функционира местната администрация и че управлението на една община е споделена отговорност, а не задача единствено на кмета или общинската администрация.
В изказването си той отбеляза, че София е разделена на 24 района, всеки със свои специфични потребности и местни общности. Именно затова инициативи като „Идеи за града“ създават връзка между различните квартали и насърчават жителите да участват активно в развитието на своята среда.
Богданов разказа за проект, реализиран по програмата, при който деца на възраст между 10 и 12 години, заедно с доброволци, изработват къщички за птици, хранилки и други елементи за новоизграден парк. Шест години по-късно младите участници продължават да се грижат за създаденото от тях, което според него е най-доброто доказателство, че когато хората бъдат включени още в началото на даден проект, те изграждат чувство за принадлежност и отговорност към обществените пространства.
Богданов припомни и началото на инициативата, когато програмата е носела името „София избира зеленото“. Още тогава гражданите са имали възможност да предлагат идеи за подобряване на градската среда, а най-подкрепените проекти са били реализирани с подкрепата на Столична община. Според него именно този модел на съвместна работа между администрацията и гражданите е в основата на по-ефективното местно управление.
Успешният енергиен преход започва с доверие, партньорство и активно участие на местните общности, а не с мащабни инвестиции. Това подчерта заместник-кметът на община Льосден, Нидерландия, Ян Крамер.
Пред участниците Ян Крамер представи опита на община Лойсден, която е променила традиционния подход към изпълнението на политики за енергийна ефективност. Вместо администрацията сама да планира и реализира всички дейности, общината насърчава жителите да се включат активно в процеса, като изграждат местни инициативи, развиват собствени умения и работят съвместно с администрацията за изпълнението на конкретни проекти.
По думите му успешният енергиен преход не започва с големи инвестиции, а с изграждането на доверие и партньорства в местната общност. Крамер подчерта, че местните власти трябва да използват всички налични ресурси в общността, а не само публичното финансиране. Според него доброволците, гражданските организации и съществуващите местни мрежи могат да се превърнат в най-ценния ресурс за реализиране на устойчиви политики.
Той отбеляза още, че общините често са изправени пред множество национални изисквания и ограничени ресурси, но успехът зависи от способността им да се съсредоточат върху онова, което могат да управляват на местно ниво. Вместо да бъдат единствено изпълнители на национални политики, те трябва да изграждат доверие, да включват жителите в процесите на вземане на решения и да превръщат гражданите в съавтори на местното развитие.
Пред участниците Крамер представи добрата практика на община Льосден, която е разработила модел за активно включване на гражданите в изпълнението на политиките за енергийна ефективност и устойчиво развитие. Основното предизвикателство пред общината е било как да бъдат постигнати амбициозните климатични цели при ограничени публични ресурси и необходимостта всяко домакинство да взема самостоятелни решения за обновяване на жилищата си.
Представени бяха и конкретни резултати от квартал Rozendaal (Euro-woningen), където от общо 476 еднофамилни къщи 164 собственици са реализирали 217 мерки за повишаване на енергийната ефективност. Над половината от домакинствата – 271 жилища, вече използват фотоволтаични системи, 25 са инсталирали термопомпи, а 23 домакинства са се отказали изцяло от използването на природен газ. Благодарение на работата на доброволческите екипи са достигнати близо 75% от жителите на квартала. Реализирането на програмата изисква инвестиции от около 900 хил. евро за квартал в рамките на 12 години.
Този модел общината определя политиките, осигурява техническа експертиза и запазва окончателния контрол върху процеса, докато доброволци от местната общност разговарят със своите съседи, организират срещи по кварталите и насърчават хората да предприемат конкретни действия за подобряване на енергийната ефективност на домовете си.
След това участниците приложиха за своите общини чрез инструмента Deep Dive Canvas, който служи за структуриран анализ и помага на екипите да разберат текущото състояние на общината, причините за съществуващите проблеми и факторите, които възпрепятстват промяната. Чрез него се определят желаното бъдещо състояние и необходимите действия (интервенции), за да може общината целенасочено да постигне тази промяна.
По време на паралелния панел „Да се гмурнем“ на форума Общински стратегии от следващо поколение: участие, финансиране, приемственост на тема Финансиране на бъдещето бе подчертано, че европейските градове вече не могат да разчитат единствено на безвъзмездното финансиране. Все по-важни стават способността да се комбинират различни финансови инструменти, изграждането на устойчиви партньорства и разработването на инвестиции с дългосрочен обществен ефект. Именно тази промяна във философията на финансиране беше във фокуса на панела.
Дискусията събра представители на европейски институции, финансовия сектор, местната власт и организации с дългогодишен опит в разработването на иновативни модели за финансиране на градското развитие. Общото между представените практики беше ясното послание, че бъдещето принадлежи на градовете, които съчетават стратегическо планиране, разнообразни финансови механизми, експертен капацитет и активно участие на местните общности.
Модератор на панела беше Ива Петкова, дирекция Развитие, зелено финансиране и комуникации във Фонд ФЛАГ. Още в началото тя подчерта, че финансовите инструменти не са новост за българските общини, а естествено продължение на интегрираното градско планиране. Още от инициативата JESSICA те доказват, че могат успешно да допълват безвъзмездното финансиране и да подпомагат реализацията на устойчиви градски инвестиции. Именно натрупаният практически опит позволява днес разговорът да бъде насочен не само към бъдещите възможности, но и към вече постигнатите резултати, върху които може да бъде надграден следващият програмен период.
От безвъзмездно финансиране към устойчиви инвестиции
Първата част на дискусията беше посветена на развитието на финансовите инструменти в България.
Теодора Иванова от Фонд мениджър на финансовите инструменти в България представи резултатите от изпълнението на Фондовете за градско развитие през програмния период 2014–2020 г. и новите възможности през периода 2021–2027 г.
По думите ѝ финансовите инструменти имат едно съществено предимство – още при разработването на проекта трябва да бъде доказано, че инвестицията ще бъде жизнеспособна и ще може да функционира успешно и след приключване на европейското финансиране. Така публичният ресурс не просто изгражда инфраструктура, а подпомага създаването на устойчиви проекти с реален икономически и обществен ефект.
Резултатите показват, че този модел вече работи успешно. Чрез трите фонда за градско развитие са реализирани 125 проекта с общ инвестиран ресурс от 275 млн. евро (539 млн. лв.), като освен средствата по Оперативна програма „Региони в растеж“ са привлечени значителен частен капитал и собствено участие на крайните получатели. Сред реализираните инвестиции са обновяване на градската среда, модернизация на обществения транспорт, реконструкция на културна и спортна инфраструктура, развитие на индустриални паркове, инвестиции в туризма, енергийната ефективност и здравната инфраструктура.
Особено показателно е, че близо 40% от проектите са насочени към икономическото развитие, а около една трета – към подобряване на градската среда. Това ясно показва, че финансовите инструменти вече са се утвърдили като механизъм за реализиране на инвестиции, които носят дългосрочна стойност за местните общности.
Натрупаният опит е намерил отражение и в новия програмен период. Допустимите общини вече са 50 вместо 39, инвестициите могат да бъдат реализирани на територията на цялата община, а не само в определени градски зони, а обхватът на допустимите дейности е значително разширен. Наред с традиционните инвестиции могат да бъдат финансирани проекти в образованието, здравеопазването, социалната инфраструктура, зелената градска среда, устойчивата мобилност, индустриалните паркове, културата, спорта и туризма. Съществена промяна е и възможността финансовите инструменти да се комбинират с безвъзмездна финансова помощ в рамките на една операция, което значително улеснява подготовката и изпълнението на проектите.
Финансирането е повече от осигуряване на средства
Темата беше надградена от Борислава Габровска от Европейската инвестиционна банка, която представи ролята на ЕИБ като финансовата институция на Европейския съюз в подкрепа на устойчивото градско развитие. Тя подчерта, че днес градовете се нуждаят не само от достъп до финансов ресурс, но и от експертна помощ за подготовката на качествени инвестиции. Затова наред с кредити, гаранции и инвестиционни инструменти Европейската инвестиционна банка предоставя техническо консултиране и подкрепа за структурирането на инвестиционни проекти, които могат успешно да достигнат до финансиране.
Интерес предизвика представянето на инициативата Circular City Centre (C3) – европейски център за компетентност, който безвъзмездно подпомага общините при разработването на стратегии за кръгова икономика, подготовката на проектни портфейли и превръщането на инвестиционните идеи в реално финансирани проекти. Чрез експертни консултации, обучения и индивидуална работа с градовете инициативата подпомага изграждането на местен капацитет – фактор, който все по-често се оказва решаващ за успешното реализиране на инвестициите.
Бургас: стратегическите инвестиции започват с хората
Практически пример за това как различните финансови източници могат да бъдат обединени в обща стратегия за развитие представи заместник-кметът на община Бургас Весна Балтина.
В основата на модела на Бургас стои разбирането, че хората и техните потребности са градообразуващият елемент. Общината развива инвестициите си чрез внимателен анализ на ресурсите, добро финансово планиране, гъвкава организация на процесите и активно участие на гражданите още в подготовката на проектите. Социалното въздействие е поставено сред основните критерии при вземането на инвестиционните решения.
Сред представените примери бяха проектът за иновативни възстановителни мерки в подкрепа на здравето и социалното включване, изграждането на високотехнологичен академичен кампус, който да привлича млади хора, изследователи и предприемачи, както и университетската детска болница „Св. Анастасия“ – мащабен проект, реализиран чрез комбиниране на средства по Програма „Развитие на регионите“, държавно финансиране, общински ресурс и подкрепа от Европейската инвестиционна банка.
В края на представянето си Весна Балтина обобщи четири ключови урока от опита на Бургас – стратегическо планиране на ресурсите, изграждане на жизнена градска екосистема, силен експертен екип и активно включване на всички заинтересовани страни още от началото на инвестиционния процес.
„Дефицитът на въображение“ – новото предизвикателство пред европейските градове
Вдъхновяваща беше презентацията на Джузупе ДЕЛ’ЕРБА, генерален и управляващ директор на Фондация Cottino, Италия. Още в началото той отправи посланието „Когато говорим за бъдещето на градовете, не бива да противопоставяме стратегиите, планирането и финансирането. Има още един ключов фактор – въображението.“
Според него европейските градове днес страдат не толкова от недостиг на финансов ресурс, колкото от „дефицит на въображение“ при търсенето на нови решения за социалните и икономическите предизвикателства.
Като пример беше представен опитът на Торино – град, който през последните години последователно изгражда екосистема за социални иновации. Вместо да се концентрира единствено върху финансирането, градът инвестира в знания, партньорства и измерване на общественото въздействие.
Сред представените инициативи бяха Центърът за компетентност за измерване на социалното въздействие, университетските програми за подготовка на експерти, проект за създаване на социална фондова борса, както и Outcome Fund – механизъм, при който публичното финансиране е обвързано с реално постигнатите обществени резултати.
Особен интерес предизвика моделът за повторно използване на публични сгради, при който решенията не се основават единствено на пазарната стойност на имота, а и на бъдещия обществен ефект от неговото ново предназначение. Така общинските активи се превръщат в инструмент за създаване на обществена стойност и устойчиво градско развитие.
Опитът на Торино показа как измерването на социалното въздействие и иновативните финансови модели постепенно се превръщат в част от управлението на европейските градове.
Панелът „Финансиране на бъдещето“ показа, че следващото поколение градски инвестиции няма да се определя единствено от размера на европейските средства. Все по-важни ще бъдат доброто планиране, умението да се комбинират различни финансови механизми, готовността за сътрудничество и способността на местните власти да превръщат инвестициите в дългосрочна обществена стойност. Именно това беше общото послание, което обедини българските и европейските практики, представени по време на дискусията.
/МЯ/ /ЙБ/