-Г-н Абровски, в условията на абсолютен бюджетен дефицит успяхте да отделите 170 милиона евро за подпомагане на земеделските производители за разликата в цената на газьола между 25-а и 26-а година, както и за разликата в цената на торовете между 25-а и 26-а година. Колко хора от сектора ще се възползват от подкрепата?
-От встъпването ми в длъжност, ръководството на Министерството на земеделието и храните е в постоянен диалог с браншовите организации. Това е важно, защото ни дава възможност за своевременна реакция при проблеми в сектора и вземането на превантивни мерки.
Ескалацията на конфликта в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток нарушиха търговските потоци и веригите на доставки и доведоха до рязък ръст на цените на горивата и торовете. Земеделските производители бяха сред първите, които усетиха този натиск, и получихме много ясни сигнали, че рентабилността на редица стопанства е поставена под риск. Затова поехме ангажимент и започнахме разговори с Министерството на финансите за намиране на допълнителен ресурс, въпреки тежката финансова ситуация в страната. Резултатът е конкретен – правителството одобри 170 млн. евро по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2026 г. за компенсиране на разликата в цените на газьола и торовете между 2025 и 2026 г.
Помощта за сектора е факт. В края на миналата седмица получихме одобрение и от страна на Европейската комисия, като предстои в спешен порядък да бъдат изготвени и утвърдени указанията за кандидатстване и изплащане на помощта.
Очакваме от тази подкрепа да се възползват близо 50 хиляди стопани. Целта ни е да ограничим ефекта от кризата и да дадем възможност на производителите да продължат да работят, защото устойчивостта на стопанствата е пряко свързана и с продоволствената сигурност на страната.
– Един от големите Ви приоритети за тази година е инициативата „Кошница с грижа“. Новият шеф на КЗП Мая Манолова заяви, че веригите буквално се подиграват и не спазват постигнатата договореност. Какви са резултатите от инициативата и какво още ще предприемете?
– „Кошница с грижа“, която стартирахме в началото на нашия мандат, подчертавам е доброволна инициатива. Още при старта ѝ казахме ясно, че тя има хоризонт от минимум шест месеца, но при интерес може да бъде продължена и надградена.
Резултатите от нея, смятам че не са лоши, като си давам сметка, че тя може да се развие и надгради.
По-скоро е важна атестацията дали тя носи реална полза за потребителите, а отговорът на този въпрос за момента е по-скоро положителен.
В кампанията участват 14 търговски вериги – както големи национални, така и регионални компании. Още през първите два месеца видяхме реален интерес от страна на потребителите. Данните на участващите търговци показват ръст в покупките на включените продукти между 5 и 64 процента. Част от веригите предлагат и отстъпки между 15 и 25 процента. Показателно е и друго – голяма част от покупките са на стойност до 5 евро. Тоест говорим именно за ежедневното пазаруване и за стоки от първа необходимост.
Тази инициатива е за подкрепа на социалнослабите групи от нашето общество.
– В много случаи веригите оскъпяват българските храни с 80 дори до 120 процента надценка. Как това може да се промени?
-Когато говорим за цените на храните, трябва да гледаме цялата верига – от производителя, през дистрибутора и търговеца, до крайния потребител. Ако има случаи, при които действително крайните продукти се оскъпяват значително по пътя до магазина, трябва да знаем къде се случва това и защо.
Именно това е една от целите на новия регистър, който предлагат да се създаде от Министерството на икономиката. Той ще даде много по-ясна картина за движението на определени хранителни продукти и за начина, по който се формира цената им.
Искам обаче да бъда категоричен – този регистър няма да бъде инструмент, чрез който държавата административно ще определя цените. Целта е прозрачност. Когато имаме достатъчно информация, ще можем ясно да разграничим нормалната търговска надценка от случаи, които изискват проверка от компетентните органи.
В същото време не трябва цената на тази прозрачност да бъде платена от производителя или от потребителя чрез допълнителна административна тежест. Трябва да намерим разумния баланс между ефективния контрол и нормалната работа на бизнеса.
– Работите по мерки за контрол на хранителната верига – от производството до търговската мрежа. Какво ще предвиждат те?
-Тези мерки вече са в ход. Чрез тях искаме да гарантираме безопасността, произхода, качеството, правилното етикетиране и проследимостта на храните и да противодействаме на нелоялните търговски практики.
В началото на август, съвместно с Българската агенция по безопасност на храните, Агенция „Митници“, НАП и МВР, започнахме засилен контрол на вноса на плодове и зеленчуци, както и на проверки на борси, тържища, складове и пазари в цялата страна. Само за периода 14–20 септември от инспекторите са извършени над 40 проверки на граничните пунктове и над 130 – във вътрешността на страната.
Особено внимание обръщаме на производствените и пакетажните обекти, както и на обектите за обществено хранене. Искаме несъответствията да бъдат установявани преди продуктът да стигне до крайния потребител.
Но контролът не може и не трябва да се изчерпва само с проверки. В тази връзка работим и в посока усъвършенстване или промяна на нормативната уредба – Закона за храните, за агрохранителната верига, за защита на растенията и нов Закон за ветеринарномедицинската дейност. Променяме и изискванията към млечните продукти, включително правилата за производство на сиренето и кашкавала. Ще дам само един пример в тази посока, която засяга сиренето и нашето предложение е сухото вещество в него да бъде не по-малко от 42 процента.
Моята цел е контролът да не бъде само реакция след нарушение. Трябва да изградим система, която открива и предотвратява проблемите навреме- от производителя и вносителя до крайния потребител. Така защитаваме едновременно здравето и интересите на потребителите и коректните български производители.
– Раздел „Земеделие“ в Управленската програма на кабинета до 2030 година е един от най-амбициозните. Какви са най-големите реформи, които ще направите?
-Както е записано и в програмата на правителството, нашата крайна цел е ясна – конкурентоспособно българско земеделие, което произвежда повече, създава по-висока добавена стойност и осигурява устойчив доход на хората, които реално работят и инвестират в сектора. Затова смятаме да насочим подкрепата към реалното производство и активните земеделски стопани, с по-силен акцент върху овощарството, зеленчукопроизводството, животновъдството и секторите с висока добавена стойност.
Напояването е другият наш основен национален приоритет. В условията на все по-чести и дълги засушавания, възстановяването и модернизирането на хидромелиоративната инфраструктура е критично важно. Трябва да увеличим поливните площи и да намалим загубите на вода.
За постигането на тези, давам си сметка само уж няколко неща, се изискват значителни реформи, нов подход на действия и най-вече решителност. Тук говорим и за законодателни промени – нова рамка за кооперирането, промени в законите за храните и земеделските земи, нов Закон за ветеринарномедицинската дейност и реформи в горите.
В крайна сметка резултатът трябва да бъде ясен – повече българско производство, по-висока добавена стойност и по-добри доходи за хората, които реално произвеждат.
– До март 2030 г. предвиждате създаване на съвременна и работеща правна рамка за кооперирането в аграрния сектор. Каква е визията Ви?
-Кооперирането е част от решението за развитието на българското земеделие, но то не може да бъде наложено административно. Трябва да покажем на производителите икономическия смисъл да се обединяват.
Когато един производител излезе сам на пазара, неговата позиция е една. Когато десетки производители заедно започнат да предлагат – количества, постоянно качество и регулярни доставки, позицията им вече е съвсем различна.
Затова работим както по създаването на регионални кооперативни модели, така и по законодателната рамка. Не искаме просто да кажем на хората „обединете се“. Искаме да създадем условия, при които това обединяване им носи реална икономическа полза и по-силна позиция на пазара.
– До края на 2028 г. трябва да е готова дългосрочна реформа на Закона за горите. Кои ще бъдат най-съществените изменения?
-Нашето намерение е да създадем стабилна и работеща нормативна рамка за устойчивото развитие на горите и горския сектор в дългосрочен план. Много важно е да подобрим управлението и стопанисването на горските територии, за да гарантираме многофункционалното им използване в интерес на обществото.
Особено внимание обръщаме и на състоянието на държавните горски предприятия, които стопанисват значителна част от горските територии у нас. Не е тайна тяхното тежко финансово състотия, но на базата на задълбочен анализ ще търсим решения за тяхното стабилизиране и за повишаване на ефективността им.
До края на 2028 г. трябва да имаме ясна дългосрочна рамка, с която да се намири балансът между устойчивото стопанисване, опазването на горите и икономическите и обществените потребности.
– Основен Ваш приоритет е развитието на селските райони и спиране на обезлюдяването. Каква е формулата за рестарт на българското село?
-За мен решението е в даването на перспектива на младите хора да останат, да работят и да изграждат бъдещето си в селските райони. Без икономическа перспектива няма как да спрем обезлюдяването.
Затова поставяме много силен акцент върху младите земеделски стопани. Вече отворихме приема по процедурата за младите стопани, с бюджет от над 115 млн. евро и подкрепа до 60 хил. евро за стопанство. Но целта ни е, не просто повече млади хора да се регистрират като земеделски производители. Исками се това да е възможност за изграждането на устойчиви, модерни и конкурентоспособни стопанства, от които могат достойно да живеят.
В по-дългосрочен план Стратегията за обновяване на поколенията също ще бъде важен инструмент. Бъдещето на българското село зависи от това дали младите хора ще виждат перспектива именно там.
– Предвид климатичните промени и все по-големите суши напояването остава стратегически и жизненоважен въпрос за българското земеделие. Планирате стратегически инвестиции в напояване и създаване на условия за частни инвестиции чрез облекчаване на разрешителните режими до март 2029 г. Как ще стимулирате бизнеса да направи тези инвестиции?
-Климатичните промени са факт и те пряко влияят върху българското земеделие. Високите температури и продължителните засушавания, редувани с поройни дъждове, превръщат напояването в ключово условие за запазване на реколтата. Затова те са и наш стратегически приоритет.
Първата ни задача е да приведем в добро състояние съществуващата инфраструктура за съхранение и доставка на вода. Министерството вече предприе действия за капиталови ремонти на язовирите, а „Напоителни системи“ работи по основни ремонти на инфраструктурата за доставка на вода. Изпълнените и текущите проекти трябва да позволят да напояваме повече площи с по-малки загуби на вода.
Следващата стъпка е по-ефективното използване на самия ресурс – чрез прецизни системи за напояване, измерване на потреблението в реално време и модерни технологии за управление на съоръженията. Разглеждаме и възможности за публично-частни партньорства и коопериране при по-мащабните инвестиции.
Що се отнася до разрешителните режими, работим в тясна координация с Министерството на околната среда и водите. Трябва да намерим работещи решения, които улесняват инвестициите, без да правят компромис с устойчивото управление на водните ресурси. Това е балансът, който трябва да постигнем.
– Българският земеделски производител е в доста неизгодна позиция спрямо съседите, които не са в Европейския съюз. Разходите му са високи, а европейските регулации не позволяват държавни субсидии. Как родната земеделска продукция може да стане конкурентоспособна?
Членството ни в Европейския съюз не трябва да се разглежда единствено през призмата на регулациите, защото именно то ни дава достъп до единния европейски пазар и възможности за излизане на нови пазари по света. Там ние трябва да бъдем много по-активни. България произвежда качествена земеделска продукция, но не е достатъчно само да я произведем, а трябва да намерим и добри пазари за нея. Затова предвиждаме създаването на ново звено в Министерството, чиято работа ще бъде свързана с проучване и търсене на нови пазари и конкретни възможности за българските производители.
Конкурентоспособността не се постига само чрез субсидии. Тя означава по-висока производителност, по-добра организация и най-вече възможността качествената българска продукция да бъде реализирана на добра цена. Имаме какво да предложим и трябва да бъдем много по-активни в представянето й навън.
– Има ли риск новата ОСП да постави българските производители в по-неизгодна позиция спрямо фермерите от Западна Европа?
За прилагането на Общата селскостопанска политика след 2027 г. не се предвижда самостоятелен фонд за финансиране, както беше досега. Предложението е тя да бъде финансирана през Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността.
Интегрирането на ОСП в плановете за национално и регионално партньорство е подкрепено с финансов пакет от 865 млрд. евро на ниво ЕС. Предвижда се най-малко 300 млрд. евро да бъдат заделени за подпомагане на доходите и за реакция при кризи. За България предложената стойност на запазения бюджет за земеделие за периода 2028–2034 г. е 6,2 млрд. евро.
Същественото е, че по отношение на условията за подпомагане на доходите се предвижда по-голяма гъвкавост и възможност те да отчитат националните специфики. Това означава, че голяма част от конкретните условия ще бъдат въпрос и на национално решение.
И тук ще кажа, че в тази връзка е необходимо да бъдем много внимателни при разписването на детайлите, за да осигурим най-благоприятните възможни условия за българските земеделци.
– България не може да се конкурира с големите винени нации по количества вино, но в премиум сегмента произвежда изключително качествени и конкурентни вина. Каква е визията Ви за сектора, на какви нови пазари може да разчита той?
Нашето вино има всички предпоставки да бъде разпознаваемо с качеството и уникалността си. Не мисля, обаче че ние трябва да се конкурираме с големите винени държави. Предимството не е другаде.
Виждам бъдещето на сектора в премиум сегмента и в много по-силното позициониране на българските местни сортове – Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъмза, Рубин, Димят, Тамянка. Именно те могат да ни отличат на международния пазар.
Разбира се, секторът е изправен пред сериозни предизвикателства – климатичните промени, растящите разходи, променящите се потребителски нагласи. Затова трябва да насърчаваме устойчивото и биологичното производство, което е все по-търсено именно в премиум сегмента.
Огромен потенциал виждам и във винения туризъм. Българското вино трябва да върви заедно с местната храна, културата, историята и традициите. Тогава вече не предлагаме просто бутилка вино, а цялостно преживяване. Именно затова работим и за развитието на винени дестинации в страната.
Що се отнася до пазарите, имаме възможност да разширим присъствието си в традиционни направления като Полша, Швеция, САЩ и Япония, но виждам потенциал и в Китай. Там трябва за залагаме на регионалния произход, местните сортове и постоянното качество.
Бъдещето на българското вино не е в най-ниската цена. То е в уникалността, тероара, местните сортове, историята и традициите. Трябва да продаваме не просто вино, а история и преживяване. Това е начин едновременно да развиваме сектора и да съхраним традиционния поминък на цели региони.